Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2291 от 17.06.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1278/2022
Вид
Определение № 2291
Подписан
17.06.2022
В сила
17.06.2022
Състав
Светла Величкова Пенева, Мирела Огнянова Кацарска, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 496, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 95 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2291 гр. Варна, 17.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20223100501278 по описа за 2022 година

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 265109/10.05.2022 г. на С. Г.

СЛ. против Определение № 260397/20.04.2022 г. по гр.дело № 12014/2019 г. по описа на ВРС, ХLVІІ състав, с което е оставена без уважение молбата й от 14.03.2022 г. с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавни такси по делото.

Навеждат се твърдения, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че не следва да освобождава С. от заплащането на държавни такси, тъй като не са представени доказателства за имущественото й състояние. Счита, че съдът е длъжен да направи необходимите справки. Отправя се искане за отмяна на горното определение и постановяване друго, с което молбата на жалбоподателката с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде уважена.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За да се произнесе, настоящият въззивен състав съобрази следното:

Производството по гр.д. № 12014/2019 г. по описа на ВРС, ХLVІІ състав е образувано въз основа на искова молба, депозирана от С.Г. С. против Г. В. АТ. с искане, съдът да установи недействителността на публична продан на основание чл. 496, ал. 3 от ГПК и да отрече право на собственост на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК върху недвижим имот, за който твърди, че притежава в съсобственост със съпрузите Ж. и Ж. С., както и със съпруга й С.И.С. и С.И.Н.. Спорната собственост по предявения отрицателен установитилен иск са два невижими имоти ПИ № 561 и ПИ 562 с обща площ от 1341 кв.м. , находящи се в с.о.

Пчелина гр.Варна. В исковата молба се твърди недействителност на придобиваното основание – постановление за възлагане по изпълнително дело № 201171804000588 на ЧСИ Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район ВОС. С исковата молба, ищцата е направила искане за обезпечение на иска чрез спиране изпълнението по изпълнително дело № 588/2011 г. С определение № 261257/01.02.2021 г. ВРС оставя без уважение молбата на въззивницата с правно основание чл. 389 от ГПК. С частна жалба с вх. № 275384/26.02.2021 г. същата обжалва горното определение.

С влезли в законна сила определения с №№ 263584/14.04.2021 г. и 264792/14.06.2021 1 г. са оставени без уважение исканията на С. Г. СЛ. за освобождаване от заплащане на държавни такси по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК и за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 от ГПК.

С Разпореждане от 01.03.2022 г. ВРС оставя без движение за пореден път частна жалба с вх. № 275384/26.02.2021 г. като дава последна възможност на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВОС в размер на 15 лева. С молба от 14.03.2022 г. С. е отправила ново искане до съда за освобождаване от заплащане на държавни такси, поради влошаване на финансовото, имущественото и здравословното й състояние.

С Определение № 260397/20.04.2022 г. е оставена без уважение горната молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавни такси по делото.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Искането за освобождаване от такси и разноски се обосновава със затруднено материално положение, което се установява с декларация и с доказателства за факти, които съдът взема предвид и които не са лимитативно изброени в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Молителят е длъжен да обоснове искането си с твърдения за такива факти, а тежестта на доказване за тях е негова. Когато твърди отрицателни факти, за тях се подава декларация.

Съдът събира служебно доказателства, само ако извършва проверка на фактическите твърдения на страната, такива каквито е изложила в декларацията.

Първоинстанционният съд многократно е указвал на страната задължението да обоснове молбата си с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и да представи доказателства.

С влезли в законна сила определения с №№ 263584/14.04.2021 г. и 264792/14.06.2021 г. са оставени без уважение исканията на С. за освобождаване от заплащане на държавни такси и за предоставяне на правна помощ именно поради непредставяне на доказателства за липса на средства.

В настоящият случай страната отново бездейства, поради което ВРС постановява правилен съдебен акт. Обжалваното определение е правилно и обосновано, доколкото нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд са представени доказателства за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавни такси.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260397/20.04.2022 г. по гр.дело № 12014/2019 г. по описа на ВРС, ХLVІІ състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3