Решение № 5856 от 12.09.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 15805/2015
- Вид
- Решение № 5856
- Подписан
- 12.09.2018
- В сила
- 23.07.2021
- Състав
- ВЕРГИНИЯ ХРИСТОВА МИЧЕВА РУСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал.2 и ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ гр. София, 12.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Вергиния Мичева-Русева при секретаря Д. Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 15805 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 32 Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ отм. във връзка с чл. 2а и чл. 7 от ЗОДОВ, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лева, които са му били причинени вследствие на незаконно водено срещу него производство по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./, по гражданско дело № 242/2008 година по описа на СГС, I ГО, 1 състав, незаконните действия и бездействия на ответника във връзка с наложените обезпечителни мерки по реализираната срещу него процедура по ЗОПДИППД /отм./. Претендира се и заплащане на законната лихва от момента на увреждането и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че по повод влязла в сила присъда, с която бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и Решение № 154/07.12.2006 г., срещу него започнало производство по ЗОПДИППД (отм.), продължило от 2006 г. до 2007 г., след която с решение № 247/26.09.2007 г. КУИППД, с правоприемник КОНПИ е било внесено искане до Софийски градски съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск върху имущественото му, чрез налагане на възбрани върху посочени недвижими имоти, запор върху банкови сметки и движими вещи, собственост на ищеца. С определение от 27.09.2007 г. по гр. д. № С-58/2007 г. СГС е оставил без уважение поисканото от КУИППД обезпечение чрез налагане на посочените обезпечителни мерки, след което КУИППД е обжалвал определението и САС с определение № С-13 от 30.10.2007 г. е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД върху посочени недвижими имоти, запор върху банкови сметки и движими вещи, собственост на ищеца. На 31.10.2007 г. е била издадена обезпечителна заповед от председателя на САС в полза на КУИППД.
С решение № 9/23.01.2008 г. на КУИППД и по нейно мотивирано искане с вх. № 1722 от 24.01.2008г. за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност било образувано гр. д. № 242/2008 г. на Софийски градски съд срещу ищеца К.К.П. с цена на иска в размер на 112 993 лева, по което отново били допуснати обезпечителни мерки. Твърди се, че делото пред първа инстанция приключило с решение № 1501 от 06.03.2012 г., с което било постановено отнемане на имуществото на ищеца в полза на държавата.
Решението било обжалвано и било образувано гр. д № 2166/2012г. по описа на САС, ГО, 7 състав. Твърди се, че делото пред второинстанционния съд приключило с решение № 1501 от 06.03.2012 г. по гр. д № 2166/2012 г. с което било отменено изцяло решение № 1501 от 06.03.2012 г. Твърди се, че КУИППД обжалвала решението на САС пред ВКС, който образувал касационно дело № 4255/2013 г. по описа на 4-то ГО, като отхвърлил жалбата на КОНПИ, правоприемник на КУИППД, като неоснователна и не е допуснал касационно обжалване. Твърди се, че решението на САС е влязло в сила. Твърди се, че след влизане в сила на решението на САС, въпреки молбите на ищеца КОНПИ не е предприела действия по вдигане на наложените обезпечително мерки. Твърди се, че в период от седем години и половина КУИППД и правоприемника й КОНПИ са лишили ищеца от възможността да се разпорежда с имуществото си.
В исковата си молба ищецът, чрез своя пълномощник, развива подробни съображения във връзка с твърдяната и поддържана от него противоправност и незаконосъобразност на действията/бездействията на ответника.
Като последица от тях за него настъпили и той претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Неимуществените вреди били причинени от незаконното производство на Комисията, което довело до стрес, който се отразил негативно на здравето и живота му.
Твърди, че в края на месец март 2012 година, вследствие на тежък психически срив, ищецът е посетил психиатър, който е провел активно медикаментозно и психотерапевтично лечение, като му е била поставена диагноза посттравматично смесено разстройство съчетано с разстройство в адаптацията, семейна тревожност, депресивна реакция. Твърди се, че сочената диагноза е в следствие на незаконосъобразните и противоправни действия на Комисията срещу него и имуществото му.
Счита, че размерът на претендираното от него обезщетение за претърпени болки и страдания, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, според неговите критерии за справедливост се равнявал на сумата от 80 000 лева.
В срока за писмен отговор по чл. 131 ГПК, ответникът
КПКОНПИ (Комисията), ангажира становище по допустимостта и основателността на предявения иск, като счита същия за процесуално недопустим, а по същество неоснователен и необоснован, поради което го оспорва както по основание, така и по размер. Заявява, че предявеният от К.К.П. иск, с правно основание чл.
2а ЗОДОВ, е процесуално недопустим, с подробно изложени съображения в писмения отговор, в обобщен вид - тъй като до влизане в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, за Комисията липсва пасивна процесуална легитимация.
Поддържа, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го оспорва, както по основание, така и по размер, като излага подробните си съображения в подкрепа на това и моли да бъде отхвърлен, алтернативно като прекомерно завишен да бъде намален неговият размер. Твърди, че в случая са налице обстоятелствата по чл. 5 ЗОДОВ и нейните актове и действия са били изцяло законосъобразни, съответно от тях не са произлезли твърдените вреди. Поддържа, че в разглеждания случай проверката срещу К.П. е законосъобразно започната въз основа на уведомление от компетентен орган за престъпление, попадащо в обхвата на закона. Проверката по закона, като фаза от цялостното производство се развива в рамките на структурата на Комисията, резултатите от нея имат вътрешно служебен характер, не се огласяват и не стават достояние на трети лица или на ищцата. Следователно в тази фаза освен, че действията на органите на Комисията са законосъобразни, от тях не могат и не са произтекли вреди за ищеца, като Комисията не следва да носи отговорност. Комисията не е правила официално изявление за внесения срещу К.П. иск за отнемане.
Заявява, че в настоящия случай следва да се приложи нормата на чл. 5 ЗОДОВ и това е така защото, ако К.К.П. не бе извършил престъплението по чл. 195, ал. 2 НК, както и още 4 други престъпления, то същият нямаше да бъде осъден и да попадне под ударите на ЗОПДИППД /отм./, т.е. в случая е налице изключителна вина на ищеца по делото или най-малкото съпричиняване, поради което обезщетение не му се следва.
Оспорва претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. като неоснователна, а в условията на евентуалност сочи, че претендирания размер на обезщетение е прекомерно завишен. Оспорва като несъстоятелно и недоказано твърдението на ищеца, че влошеното му здравословно състояние било вследствие на действията на Комисията. В обобщение, ответникът заявява, че твърдените заболявания на ищцата датират отдавна и по никакъв начин не може да се приеме, че същите са в каквато и да е причинна връзка с воденото от КОНПИ гражданско дело. Счита, че твърдените здравословни проблеми са в следствие на осъществената от ищеца П. престъпна дейност.
С оглед всички изложени съображения ответникът моли съда да прекрати образуваното производство като недопустимо, а в случай, че счете предявеният иск за допустим, моли да бъдат отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, като претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът и ответникът поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от приложените писмени доказателства, че с определение № 37 от 27.09.2007 г. по гр.д.№ С-58/ 2007 г. на СГС не е допуснато обезпечение на бъдещо искане по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на описаното в искането имущество по бъдещ иск на Комисията срещу К.К.П.. Комисията е обжалвала определението на СГС пред САС, който е образувал ч.гр.д. № С-60/2007г. и е постановил определение от 30.10.2007г., с което отменил определение № 37 от 27.09.2007 г. на СГС, в частта в която е оставено без уважение искането да бъде наложена възбрана върху недвижим имот ателие № 5, намиращо се в гр. София, район Лозенец, за запор върху лек автомобил „Фолксваген - Голф“ и върху мотоциклет „Априлия-Леонардо 150“ и за запор върху всички сметки, открити във всички лицензирани банки в Република България с титуляр К.К.П. и вместо него е допуснал обезпечение на бъдещите искове на държавата, предявими чрез Комисията по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИПД срещу К.К.П. за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито чрез престъпна дейност. Наложени са следните обезпечителни мерки: ВЪЗБРАНА върху недвижим имот – Ателие № 5, намиращо се в гр. София, район Лозенец, м. „Витоша-ВЕЦ“, ул. „*******изградено в груб строеж, разположено на второ ниво в подпокривното пространство на сградата, със застроена площ от 79.63 кв. м., състоящо се от дневна с трапезария, една спалня, кухненски бокс, баня-тоалетна, коридори и две тераси, при граници от северозапад – фасада, от североизток – фасада, от югоизток - фасада и от югозапад – ателие № 6, заедно с мазе № 5 със застроена площ от 4.29 кв.м.м., при граници: от северозапад – мазе № 4, от североизток – абонатна станция, от югоизток – гараж № 15 и от югозапад – коридор на мазетата, едно с 4.06 % идеални части от общите части на сграда и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 1 010 кв. м., съставляващо парцел Х-712 от квартал 10 по плана на гр. София, местност „Витоша-ВЕЦ Симеоново“, при граници по скица: парцел I-1103, парцел II-711, парцел VII-715, парцел IX-1104 и улица „*******“, собственост на К.К.П., ЕГН **********.; ЗАПОР върху лек автомобил „Фолксваген Голф“ рег. № *******, рама № WVWZZZ1JZYB065263, двигател № *******дата на първоначална регистрация 22.02.2000 година, датата на промяна 08.01.2004 г., собственост на К.К.П., ЕГН **********.;
ЗАПОР върху мотоциклет „Априлия-леонардо 150“, с рег. № *******, рама №*******, двигател № *******, дата на първоначална регистрация : 26.05.1999 г., дата на промяна: 15.04.2004 г., собственост на К.К.П., ЕГН **********; ЗАПОР върху сметките на К.К.П., ЕГН ********** във всички лицензирани банки на територията на Република България (л.
10-14 от делото).
С определението от 30.10.2007 г. на САС е определен тримесечен срок за предявяване на бъдещото искане, след което на 31.10.2007 г. е издадена обезпечителна заповед (л. 15 от делото).
С решение № 9 от 23.01.2008г. е взето решение да се внесе мотивирано искане до СГС за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 112 993,23 лв., което било придобито от престъпна дейност срещу лицето К.К.П. (л.17-25 от делото).
На 24.01.2008г. Софийски градски съд е сезиран с мотивирано искане вх.№1722/24.01.2008 г. срещу К.К.П. с ЕГН: **********, за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност в размер на 112 993,23 лв. В мотивираното искане се съдържа и молба за налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на предявени искове (л. 26-34 от делото). С определение от 24.02.2008 г., постановено по гр.д. № 242/2008 г. съдът е допуснал ЗАПОР на лек автомобил марка „БМВ 520”, с рег. № *******, рама № *******6, двигател № 8304776, лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, с рег. № *******рама № 8091757, двигател № 2G023081 и лек автомобил марка „Фолксваген Голф ”, с рег. № *******, рама № *******двигател № JP681958, собственост на К.К.П. (л. 36-37 от делото).
Разпечатката съдържа 30 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aaa3275b-5c38-44de-b144-a2abc9f75267