Решение № 414 от 30.05.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Бургас, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100501992 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и следващите ГПК.

Спорът е висящ за втори път пред въззивната инстанция, след като с Решение № 191 от 27.11.2023г. по гр.д. № 3639/2022г. на Върховния касационен съд е отменено решение № 78 по ВГД №918/2021г. на Окръжен съд-Бургас, с което е било потвърдено решение № 260453 от 15.03.2021г. по гр.д.№3715/2020г. на РС- Бургас, и делото е върнато от касационната инстанция за ново разглеждане с указания за допускане на експертиза за установяване необходимата прилежащата площ съгласно Наредба №7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, при съобразяване предназначението на имота на ищеца, представляващ магазин за извършване на търговска дейност и произнасяне по предявения негаторен иск.

С Решение № 260453 от 15.03.2021г., постановено по гр. дело № 3715/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иск с правно основание чл.109 ЗС, предявен от „КОЖИТЕ“ ЕООД със седалище в гр.София против „ВЕНЕРА-КН“ ООД със седалище в гр.Созопол, за осъждане на ответника да преустанови неправомерните си действия по паркиране на 1 моторни превозни средства пред самостоятелен обект с идентификатор ***, собственост на ищеца, представляващ магазин със застроена площ от 51,39 кв.м. в гр.Созопол, ул. „Републиканска“, ет. 1, обект – магазин №4, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност, състоящ се от търговско помещение и санитарен възел, с които действия ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху обекта в пълен обем, както и за осъждане на ответника да предприеме всички необходими действия за отстраняване на маркировката и на монтираните съоръжения с цел запазване на място за паркиране върху имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***.

Против решението е депозирана въззивна жалба вх.№

273761/5.05.2021г. по описа на БРС, подадена от „Кожите“ ЕООД, представлявано от адв.Цанкова. В същата са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на фактическите и правни изводи на съда.

Въззивникът изтъква, че в качеството си на суперфициарен собственик на процесния магазин, изграден в сградата, находяща се в имота на въззиваемото дружество, на основание чл.64 ЗС има правото да ползва терена пред магазина, доколкото това е необходимо за използването на магазина, а собственикът на терена е длъжен да осигури възможност за това ползване и да се въздържа от действия, с които да го препятства.

Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че според одобрения проект пред процесния магазин са предвидени паркоместа и като поддържа съществуването им, ответната страна не действа неправомерно. Въззивникът намира този извод за неправилен, противоречащ на доказателствата по делото и закона, тъй като по делото е установено, че не е налице одобрен проект, според който пред процесния магазин да са предвидени паркоместа, а и съдът е направил този извод въпреки, че доказателствата по делото опровергават напълно твърденията на ответната страна, че разчертаването на паркоместата е в съответствие с проектната документация на сградата. Изтъква се също, че по делото е установено, че обективно не е възможно да се извърши паркиране на автомобил само в поземления имот при спазване на нормативните 2 изисквания за това. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява, че с разчертаването на паркоместата върху терена пред магазина- ПИ с идентификатор ***, както и с осигуряване на възможност за паркирането на автомобилите почти до витрините на магазина, несъмнено се нарушава правото на собственост на въззивника по отношение на магазина, като същият не може да го ползва според предназначението му. Намира за недоказано твърдението на въззиваемото дружество, че за всеки магазин е осигурено безвъзмездно по едно паркомясто, включително и за ищеца, с което се осигурява незаето от автомобили пространство пред входа на магазина.

На следващо място са развити съображения, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В срока по чл.131 ГПК не бил подаден отговор на исковата молба, а такъв постъпил след изтичането на преклузивния срок. Въпреки настъпилата преклузия районният съд допуснал гласни доказателства и приел писмени такива във връзка с установяването на твърдения, изложени от ответника след срока за отговор на исковата молба. Сочи се още, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а подходил избирателно при обсъждането на доказателствата по делото, като част от събраните доказателства били игнорирани при формиране на изводите му. В нарушение на чл. 146 ГПК съдът не указал на ищеца, че следва да установи, че именно ответникът чрез своите представители и служители постоянно извършва действия по паркиране на моторни превозни средства пред неговия магазин, а в решението си приел, че тежестта за установяване на тези обстоятелства е негова, като същите не са били доказани. Изложени са доводи за необоснованост на извода на съда, че ищцовото дружество не е установило, че неправомерните действия се извършват именно от ответното дружество, както и на този, че след като проектът на сградата позволява пред нея да се паркира, то поставените на мястото скоби не смущават правата на ищеца.

Изтъква се, че от показанията на св.Алексиев и св.Петров се установява, че скобите и колчето пред магазина са поставени след молба на св.Петров до управителя на въззиваемото дружество, като този свидетел е предал на последния и ключовете от скобите, след като напуснал наетия от въззивното дружество магазин. В подкрепа на становището му били и данните от кореспонденцията му с Община Созопол. Развити са подробни съображения.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде 3 постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Въззиваемото дружество „Венера – КН“ ООД, представлявано от адв.В., е представило отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна. Според въззиваемата страна обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, тъй като предявеният негаторен иск е неоснователен и недоказан. Въззиваемият счита за недоказани твърденията на въззивника за неоснователно въздействие върху собствения му имот, както и тези за създаване на пречки на въззивника да упражнява правото си на собственост, като поддържа твърденията си, че въззиваемото дружество не е извършвало действия по паркиране на автомобили.

Според въззиваемата страна, в хода на първоинстанционното производство е доказано наличие на основание за ползване на зоната пред сградата за паркиране на автомобили, видно от схемата за организация на движението след приключване на строителството към т.2 на раздел II от обяснителната записка към Проектната документация, фаза ТП, част Пътна, както и одобрения идеен проект за втория етап от строителството, приложени към заключението на в.л.Раканова. Изтъква, че като едноличен собственик на дворното място има право да го ползва като зона за паркиране, още повече, че изградената в имота сграда е жилищна, със смесено предназначение и при закупуването на магазина въззивникът е знаел за наличието на паркоместа пред нея. Изтъква, че дори действията на въззиваемото дружество да са неоснователни, според задължителната практика на ВКС следва конкретно да се преценява дали създаденото състояние пречи на ищеца, повече от обикновеното по смисъла на чл.50 ЗС, да упражнява правото си на собственост. Поддържа становище, че разчертаването на предвидената в инвестиционните проекти зона за паркиране с цел организация на спиращите там автомобили е в правомощията на собственика на терена, както и в интерес на въззивника, като същото е извършено след изрично искане на наемателя на въззивника. Сочи, че местата за паркиране са ситуирани върху незастроената площ от УПИ, която представлява свободна дворна площ. Затова намира за неоснователни доводите на въззивника, че пред магазина не следва да има никакви паркирани автомобили, за да не се закрива видимостта към магазина, както и че по този начин магазинът на въззивника оставал на „втора линия“.

Изтъква още, че монтирането на антипаркинг съоръжения също не 4 представлява неоснователно действие, понеже целта им е преустановяване на безразборното паркиране. С оглед изложеното по- горе намира за правилен и обоснован извода на съда, че е налице одобрен проект за обособените паркоместа в поземления имот на въззиваемото дружество и като поддържа съществуването на тези паркоместа, въззиваемото дружество не действа неправомерно.

Според въззиваемото дружество, от събраните по делото доказателства не се установява начина, по който описаните в исковата молба действия създават пречки за ползването на собствения имот на въззивника.

Оспорват се и доводите на въззивника за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при приобщаването на доказателства, посочени от въззиваемото дружество след изтичането на срока за отговор на исковата молба.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В проведените пред настоящата инстанция съдебни заседания процесуалните представители на страните поддържат съответно жалбата /адв.

Солинков, адв. Тасков/, респективно- отговора на жалбата /адв. Василева/ и доводите в тях.

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва, предвид отхвърлянето на претенциите й по чл.109 ЗС против ответника. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

Ищецът „КОЖИТЕ“ ЕООД е предявило негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС срещу ответника „ВЕНЕРА - КН“ ООД, за осъждането му да преустанови неправомерните си действия по паркиране на моторни превозни средства пред самостоятелен обект с идентификатор ***, собственост на ищцовото дружество, представляващ магазин № 4, със застроена площ от 51, 39 кв.м., с адрес на имота – гр.

Созопол, ***, с които действия ответното дружество пречи на ищцовото дружество да упражнява правото си 5 на собственост върху посочения обект в пълен обем, както и да предприеме всички необходими действия за отстраняване на незаконосъобразната маркировка и на съоръженията, монтирани с цел запазване на място за паркиране върху посочените имоти, а именно – поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор

***.

Ищецът твърди, че през 2018г. възникнал проблем с използването на собствения му магазин според предназначението му /магазин за извършване на търговска дейност/, както и да ползва част от терена, необходим за ползването на магазина, след като представители на ответното дружество самоволно разчертали паркоместа, които обхващали както тротоара, представляващ общинска публична собственост, така и терена пред магазина, представляващ част от ПИ с идентификатор ***, собственост на ответното дружество, като поставили скоби, колчета и маркировка. Върху така обособените паркоместа, косо на пътната ос започнали да паркират автомобили, които достигали до витрините на магазина. Въпреки отправените към собствениците на паркиралите автомобили, както и към управителя на ответното дружество покани да преместят автомобилите и да преустановят паркирането им за в бъдеще, единственият отговор, получаван от ищеца бил, че теренът, върху който са разчертани паркоместата е собственост на „ВенераКН“ ООД, което има право да се разпорежда с него както намери за добре.