Решение № 52 от 16.05.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Девин, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елка Антимова Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Антимова Хаджиева Гражданско дело № 20235410100021 по описа за 2023 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по чл.1, ал.1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

В исковата си молба ищцата твърди, че в периода от 01.01.1987г. до 31.12.1987г. /1 г./ е работила в Смесена растениевъдно-животновъдна бригада с. Г., Плевенско, АПК „С.”, като тютюнопроизводител, видно от Заповед № 146/01.01.1987г. на ръководителя на Смесена растениевъдно- животновъдна бригада с. Г., Плевенско, АПК „С.”. Твърди, че трудовата книжка, в която й е нанесен трудовия й осигурителен стаж е изгубена от последващите й работодатели и не може да бъде открита и не може да докаже този стаж чрез трудовата си книжка. Твърди, че според удостоверение с изх.№ 5510-101/20.01.2023г. на ТП на НОИ- Ловеч в осигурителния архив на Националния осигурителен институт липсват писмени данни за положен от нея трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1987г. до 31.12.1987г. и именно това поражда правния интерес от завеждането на настоящия иск на основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР. Твърди, че работодателят й Смесена растениевъдно- животновъдна бригада с. Г., Плевенско, АПК „С.” няма правоприемник и съгласно чл.30, ал.1, т.5 от Инструкция № 5 от 30.06.2005г., е предал за съхранение ведомостите за заплати и трудовоправни документи на 1 прекратени осигурители без правоприемник на ТП на НОИ -Ловеч, но видно от удостоверение с изх.№ 5510-10-1/20.01.2023г. на ТП на НОИ -Ловеч за звено „Тютюнопроизводители” за 1987г. не са представяни въпросните ведомости и трудовоправни документи и поради тази причина положеният от ищцата труд не може да бъде зачетен за трудов и осигурителен стаж, въпреки че е имала сключен трудов договор, работила е на 8 часов работен ден и е получавала възнаграждение за труда си, удържани са й били и данъци и осигуровки. Твърди, че за полагания от нея труд за периода от 01.01.1987г. до 31.12.1987г., е получавала по 103 лева авансови плащания, видно от писмо с изх.№ 474/05.11.1987г от АПК „С.” ССБ с.Г. до Кметство -Ц., а на края на годината след като АПК „С.” е продавала готовата продукция е изплащала остатъка от възнаграждението й в размер на 3500.00 лева, следователно за полаганият от нея труд е получавала по около 395 лева месечно. Твърди, че в периода от 01.01.1987г. до 31.12.1987г., е работила в Смесена растениевъдноживотновъдна бригада с. Г., Плевенско, АПК „С.”, като тютюнопроизводител с много хора от нейното село, включително и с съпруга й С. Р. Х., които са запазили трудовите си книжки и в тях са видни сочените по-горе данни за заплащане и стаж, поради което за нея се явява правен интерес от завеждане на делото.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде установен трудов и осигурителен стаж за периода от 01.01.1987г. до 31.12.1987г. в Смесена растениевъдно-животновъдна бригада с. Г., Плевенско, АПК „С.".

В о. с. з. ищцата лично и с адв. Н. Т. поддържа исковата молба.

Моли съда да уважи изцяло исковата молба, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че доверителката му е работила в периода от 01.01.1987г. до 31.12.1987г. в с. Г., общ. Л., обл.

Плевен, като тютюнопроизводител в Смесена Растениевъдно- животновъдна бригада към АПК „С.“. Видно от представените документи от НОИ- Ловеч, същата е в обективна невъзможност да представи данни за доверителката му, тъй като същите не са били предавани в архива на НОИ, никакви документи от АПК „С.“. Видно от представената заповед № 146 от АПК „С.“, доверителката му е била назначена за тютюнопроизводител за периода от 01.01.1987г. до 31.12.1987г., заедно със съпруга й и другата свидетелка Ф.

2

В., които съгласно изискванията на закона представят писмени доказателства в подкрепа на твърденията им, че са работили в АПК „С.“ и в подкрепа на представената заповед, която представлява писмено доказателство, че доверителката му е работила на въпросната длъжност и във въпросното АПК.

Счита, че от представените и събрани в хода на делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че доверителката му е работила в този период и в тази връзка моли съда да уважи исковата молба и да признае трудовия стаж на доверителката му от 01.01.1987г. до 31.12.1987г. В подкрепа на това е и постъпилото писмо, че липсват и ведомости.

В о.с.з. ответникът не изпраща представител.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника е представил писмен отговор, чрез Б. А. Б. - директор на ТП на НОИ-Ловеч, с който счита предявеният иск от А. Ф. Х. против ТП на НОИ - Ловеч на основание чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР за допустим, но неоснователен и недоказан и моли да бъде оставен без уважение, като излага съображения, че според разпоредбата на чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР, като основание за допустимост на иска е необходимо ищецът да представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който ищецът е придобил стажа, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите за визирания в исковата молба период от време са загубени или унищожени, или удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Производството по чл.1 от ЗУТОССР е особено исково производство, наличието на удостоверение по чл. 5, ал. 1-2 от ЗУТОССР е основание за допустимостта на такъв установителен иск и непредставянето му дава възможност за прекратяване на производството. Твърди, че от ищцата е представено удостоверение Обр. УП-17, изх. № 5510-10-1/20.01.2023 г., издадено от ТП на НОИ-Ловеч като в същото е посочено, че в осигурителен архив на Националния осигурителен институт липсват писмени данни за положен от лицето А. Ф. Х. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1987 г. до 31.12.1987 г. при работодателя ТКЗС с. Г., както и, че липсва за 1987 г. звено „Тютюнопроизводители“. Върху удостоверението е направено отбелязване, че същото се издава да послужи пред съответния 3

Районен съд за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, така издаденото удостоверение съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗУТОССР прави предявения иск допустим. Следователно, с исковата молба са ангажирани писмени доказателства, установяващи наличието на предвидената в специалния закон абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск. Счита, че съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗУТОССР документите, издадени от работодателя/осигурителя, при които е придобит стажа, могат да послужат за начало на писмено доказателство, ако има достатъчна достоверност, че са съставени по време на полагане на трудовия стаж. Те следва да изхождат от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и да са съставени по време на полагане на стажа.

Заявена е претенция за признаване на трудов стаж за периода от 01.01.1987 г. до 31.12.1987г., положен в ТКЗС с. Г., звено „Тютюнопроизводители“, при осем часов работен ден и трудово възнаграждение от около 395 лева месечно.

Твърди, че с исковата молба са представени писмени доказателства, които ищцата счита за начало на писмено доказателство: Заповед № 146, подписана от Ръководител на Смесена растениевъдно- животновъдна бригада с. Г. и писмо с изх.№ 474/05.11.1997 г. от АПК „С.“ ССБ, с. Г., подписано от гл. счетоводител (без име), които писмени доказателства не съдържат данни, че изхождат именно от осигурителя/работодателя ТКЗС - с. Г., в който се сочи, че е полаган труда. Липсват дати, имена на съставители, подробна информация за целия претендиран период, правоприемство, преобразуване и др. Липсата на конкретност, възпрепятства същите да бъдат приета като годни писмени доказателства. Счита, че с така представените писмени доказателства към исковата молба не може да се приеме, като доказателство за съществуване на трудово правоотношение между А. Ф. Х. за периода от 01.01.1987 г. - 31.12.1987 г. и ТКЗС с. Г.. Счита, че ищцата, която носи тежестта за доказване в настоящото съдебно производство, не е ангажирала доказателства, установяващи вероятността на трудовия стаж, който цели да установи с предявения иск.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От ТП на НОИ- Ловеч е издадено удостоверение с изх.№ 5510-10- 4

1/20.01.2023г. на ТП на НОИ- Ловеч, на основание чл. 30, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, в уверение на това, че в осигурителния архив на Националния осигурителен институт липсват писмени данни за положен от лицето А. Ф. Х. с ЕГН **********, с адрес: с. Ц., общ. Д., обл.

Смолян трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1987 г. - 31.12.1987 г. при работодател/осигурител ТКЗС - с. Г., поради обстоятелството, че за 1987 г. липсва звено „Тютюнопроизводители.“

Със Заповед № 146/01.01.1987г. ръководителя на Смесена растениевъдно- животновъдна бригада с. Г., Плевенско, на основание чл. 68 т.2 от КТ е назначил 17 лица, измежду които и ищцата А. Ф. Х. като тютюнопроизводители, считано от 01.01.1987г.

Според писмо с изх.№ 474/05.11.1987г. на АПК „С.” ССБ с.Г., изпратено до Кметство – с. Ц. посочените 20 лица, измежду които и ищцата А. Х., същите са обложени с 2 % самозадоволяване на сума от 103.00 лева, на обща сума 1966.00 лева.

С писмо изх.№ 1029-10-1702/12.04.2023г. Началника на отдел ООА при ТП на НОИ-Ловеч изразява становище, че разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ регламентира отразяването на начислените възнаграждения на работещите лица във ведомости за заплати. Осигурителният архив на НОИ ползва само документи приети по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник. Съгласно Приемателнопредавателен протокол (ППП) № 39-14 от 13.04.2006 г. и ППП № 39А-14 от 09.01.2008 г. на ТКЗС с. Г. в отдел „Обединен осигурителен архив“, ТП на НОИ - Ловеч за периода 1987 г. са предадени само ведомости за заплати.

Няма предадени на съхранение друг вид документи с налична информация за внесени осигурителни вноски и техния размер. В ТП на НОИ - Ловеч, отдел „Обединен осигурителен архив“ са обработени заявления от А. Ф. Х., с ЕГН **********, регистрирани с вх. номер: АС- 4070 от 29.08.2013 г., вх. № 550610-667 от 15.04.2021 г., вх. № 5506-10-803 от 27.06.2022 г., вх. № 5506-101838 от 23.12.2022 г. и вх. № 5506-10-75 от 17.01.2023 г. Лицето депозира 5 искане за издаване на удостоверение за трудов/осигурителен стаж от ТКЗС/АПК с. Г. за периода от 01.01.1987 г. до 31.12.1987 г. След извършените последователни проверки е изготвен отказ за издаване на удостоверение, тъй като в съхраняваните ведомости за заплати на осигурителя няма писмени данни за А. Ф. Х. под посочените имена в заявлението. Обстоятелството, че за 1987 г. липсва ведомост за заплати на звено „Тютюнопроизводители“ е вписано в обр. УП-17 издаден във връзка с чл.5, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. В контекста на изложеното Осигурителния архив на НОИ е в обективна невъзможност да предостави данни за осигурителния статус на А.

Ф. Х. за 1987г.

Представени са копия на два броя трудови книжки на С. Р. Х. и Ф.

Р. В., от които се установява, че за периода от 01.01.1987г. до 31.12.1987г. са работили като тютюнопроизводители в АПК „С.“, ССБ - Г..

От показанията на разпитания по делото свидетел С. Р. Х.- съпруг на ищцата, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че на ищцата е изгубена трудовата книжка и сега трябва да доказва трудов стаж за периода от 01.01.1987г. до 31.12.1987г., има заповед, в която под № 11 е назначена като тютюнопроизводител. Двамата работили тютюн и ходили да помагат в зеленчуковата градина. От 01.01.1987г. до 31.12.1987г. свидетеля работил в с. Г., Плевенска област, в АПК „С.“, което обстоятелство е отбелязано в трудова книжка, от която се установява, че от 01.01.1987г. до 31.12.1987г. работил в АПК „С.“, тогава е бил с имената С. Р. Х., но е носил и имената С. Р. А.. Били 20 човека от село Ц., бригада, измежду които и свидетелката Ф. В., която също е от село Ц.. Съпругата му работила също през целия период от 01.01.1987г. до 31.12.1987г. звено, АПК „С.“, беряли тютюн в с. Г., Плевенско и там нощували. АПК-то им дало сграда, която са обзавели, направили и баня.