Решение № 452 от 30.11.2023, Административен съд - Добрич

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 452 /30.11.2023 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 125 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от „З.-ХХХХ“ ЕООД, с ЕИК *********, уточнена с допълнителна молба от 06.03.2023 г., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2021 с изх. № 02-080-2600/2909 от 12.01.2023 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, в частта, в която е извършено намаление на исканото финансово подпомагане по Заявление за подпомагане с УИН 08/170521/24708 за кампания 2021, както следва : по СЕПП - с 19070, 86 лева; по мярка 12/Натура 2000 – със 729, 08 лева; по СПП – с 68, 55 лева, и по ЗДП – с 6690, 77 лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради липса на мотиви. Твърди се, че уведомителното писмо не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Не са посочени конкретни нарушения и причинната им връзка с наложените намаления. Разясненията към писмото са бланкетни и общи и от тях не става ясно защо е отказано подпомагане по отделните схеми и мерки. Под формата на тирета са изброени възможни основания за намаление, без да е уточнено кое от тях е наложено и поради какви обстоятелства. Не са изложени конкретни факти и доказателства дали оторозираните суми са изчислени чрез ИСАК след извършване на задължителните административни проверки. Твърди се, че липсата на мотиви нарушава императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и ограничава правото на защита на жалбоподателя. По тези съображения се иска отмяна на акта в оспорената му част и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът

– заместник - изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” – Разплащателна агенция, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Твърди, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Счита, че при издаване на оспореното уведомително писмо са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Сочи, че правните и фактическите основания за издаването на акта се съдържат в представеното с административната преписка становище на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ, което е допустимо съгласно ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

Не е спорно по делото, че „З.-ХХХХ“ ЕООД е регистрирано като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УНР) ХХХХХ в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

С общо заявление за подпомагане с УИН 08/170521/24708 дружеството е заявило за подпомагане за кампания 2021 г. 244, 07 ха по СЕПП, СПП и ЗДП, 0, 87 ха – по СПК, и 9, 81 ха – по мярка 12/Натура 2000, като декларираните БЗС са индивидуализирани по площ и местонахождение в таблица на използваните парцели през 2021 г.

При подаване на заявлението са извършени автоматични проверки на въведените данни, според резултатите от които са декларирани площи без правно основание – 1 парцел (липсва описание на парцела) е без регистрирано правно основание, а други 11 парцела попадат изцяло или частично извън полигона с правно основание.

Административното производство е приключило с издаването на оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2021 г. с изх. № 02-080-2600/2909 от 12.01.2023 г. на заместник

- изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, с което исканото финансово подпомагане по мярка 12/Натура 2000 е отказано в пълен размер, а по СЕПП, СПП, СПК и ЗДП е намалено в размер съответно на 19070, 86 лева; 68, 55 лева; 3, 44 лева и 6690, 77 лева. Отделните суми по схемите и мерките са описани в таблица 1 към писмото, като в графа 2 са посочени исканите суми, в графа 3 – извършените намаления, а в графа 6 – оторизираните суми. В обяснението за колона 3 от таблицата е посочено, че в нея се отчитат намаленията, включващи, както следва : 1. намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки на площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗ и МОСВ; 2. намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подпомагане на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3. наложена ставка корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. ; 4. линейно намаление съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. „i“ от Регламент (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията; 5. линейно намаление съгласно чл. 65, § 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., налагано съгласно чл. 6, § 2, б. „е“, т. „iii“ от Регламент (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията.

Уведомителното писмо е изтеглено от профила на жалбоподателя от СЕУ на 19.01.2023 г., видно от известие за доставяне на л. 10 от делото.

По делото е представено становище с изх. № 02-080-2600/2909≠3/10.02.2023 г. на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ, което е изпратено заедно с жалбата до съда. Изложени са обстоятелства, че в резултат на извършените административни проверки са установени заявени без правно основание земеделски земи в размер на общо 38, 59 ха, описани в приложена към становището таблица, които съставляват недопустими/наддекларирани площи.

В хода на производството е назначена и изслушана съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Според вещото лице по нея за всички имоти в заявлението за подпомагане на „Земя 2019“ ЕООД има регистрирани правни основания в съответната общинска служба по земеделие за 2021 година, описани в приложение № 2 към заключението.

Съответни на констатациите на вещото лице са събраните по делото заявления по чл. 70, ал.

1 от ППЗСПЗЗ, договори за наем, договори за аренда и споразумения по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, удостоверяващи наличието на заявени за ползване от дружеството земеделски земи в различни землища в област Добрич, област Варна и област Шумен.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Предмет на оспорване в настоящото производство е уведомително писмо, издадено по реда на чл. 43 и следващи от ЗПЗП. Административният акт е оспорен само в частта му относно извършените намаления по СЕПП, мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП, поради което в останалата му част относно извършеното намаление по СПК е влязъл в сила.

Процесното уведомително писмо е издадено от компетентно длъжностно лице съгласно приложената по делото заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 21 –л.

22), в необходимата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на изискванията за мотивираност на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

От съдържанието на писмото е видно, че в него липсват конкретни фактически и правни основания за издаването му. Такива липсват и в материалите към административната преписка. Действително в резултатите от извършените автоматични проверки на въведените данни е посочено, че ЗП е заявил парцели или части от парцели без правно основание, но не е уточнено въз основа на какви факти и обстоятелства са направени тези констатации. В разясненията към уведомителното писмо са изброени множество хипотези за намаления на субсидията при наличието на различни фактически състави и приложението на различни санкционни норми, без да е конкретизирано коя от тях е налице по отношение на претендираните суми. Не става ясно дали субсидията е намалена на едно или повече основания и кои са причините за това. Не става ясно и по отношение на кои от заявените площи е установена нередност, която да налага пълния или частичния отказ от финансиране.

В обжалвания административен акт липсва изрично препращане към друг акт, изходящ от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в който да се съдържа фактическа и правна обосновка за извършеното намаление. Представеното по делото становище на административния орган съставлява отговор по жалбата до съда и не може да замести липсващите мотиви към уведомителното писмо. Недопустимо е да се домотивира актът едва след подаването на жалбата до съда. В този смисъл е и еднопосочната практика на ВАС по адм. дело № 3966/2022 г., адм. дело № 6292/2022 г., адм. дело № 1244/2023 г., адм. дело № 2673/2021 г. и др. Дори и да се приеме, че това становище има характер на документ по смисъла на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, то изложените в него мотиви не са достатъчни, за да се изведе действителната воля на административния орган. В становището е посочено само, че са налице земеделски площи без правно основание, съставляващи наддекларирани площи, но не е посочено защо тези площи са без правно основание и кои са конкретните фактически и правни съображения, дали повод за такъв извод.

Изискването за мотивиране на административния акт чрез посочване на фактическите и правните основания за издаването му представлява една от гаранциите за неговата законосъобразност. Неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и всякога е основание за неговата отмяна, тъй като препятства защитата на страните и съдебния контрол за законосъобразност по реда на чл. 168 от АПК.

По тези съображения съдът намира, че оспореното писмо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне чрез излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на разноски по делото. Общият размер на направените от него разноски възлиза на 4 400 лева, от които 50 лева - платена държавна такса, 600 лева – платен депозит за вещо лице, и 3650 лева – платен адвокатски хонорар. Основателно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. С оглед на материалния интерес по делото, формиран от размера на отказаните субсидии, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл.

7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се равнява на сумата от 2774, 74 лева. Предвид това и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото (спорът между страните е концентриран върху въпроса дали актът е мотивиран или не, т.е. дали са налице предпоставките за неговата отмяна на формално основание) съдът намира, че разноските в тази им част са завишени и следва да бъдат намалени до нормативно определения минимум. По тези съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в общ размер на 3424, 74 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът Р Е Ш И :