Решение № 300 от 24.02.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Русе, 24.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в публичното съдебно заседание на 18-ти февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6162 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, а в условията на евентуалност искове по чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.

Париж“ клон България твърди, че на 02.08.2018г. е предоставило на ответника Т. кредит за покупка на стоки или услуги по договор с № CREX-16288828. Ответникът дал и съгласието си да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с максимален кредитен лимит 2500.00 лв., която карта била активирана на 20.09.2018г.Общият размер на ползвания кредит бил 2464.74 лв., като Т. дължал и договорна лихва от 233.04 лв. Датата на последната погасителна вноска била 01.03.2020г. Поради преустановяване на плащанията от длъжника настъпила предсрочна изискуемост за което кредитополучателят бил уведомен.

Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4608/2019г. по описа на РРС за сумите: 2464.74 лв.- главница със законната лихва, 233.04 лв.- договорна лихва за периода 01.11.2018г.- 04.01.2019г., 129.23 лв.- обезщетение за забава за периода 04.01.2019г.- 11.07.2019г. Тъй като заповедта била връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК и с оглед дадените от съда указания, се моли в настоящото производство да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение. В условията на евентуалност се претендира ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендират се и направените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответникът М.Ч.Т. ***, чрез особен представител депозира отговор на исковата молба с който оспорва предявените претенции.

Оспорва наличието на предсрочна изискуемост, както и редовното й съобщаване.

От фактическа страна:

На 02.08.2018г. е бил сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №CARD-16288844 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и кредитополучателя Т.. На същата дата ищецът е уведомил „Технополис България“ ЕАД, че между страните по делото е сключен договор за кредит на стойност/без оскъпяване/-1979.00 лв.Сумата е заплатена на третото лице-търговец чрез издадената кредитна карта на ответника на 02.08.2018г./вж. фактура-л.48/.

По делото е представен и сертификат № CREX-16288828, в който се сочи, че същият удостоверява, че „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат М.Ч.Т. по застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ в качеството му на кредитополучател. В сертификата са посочени покритите рискове, начина на определяне на застрахователната премия, застрахователната сума и срока на застраховката. Сертификатът е подписан от „застрахован“ и „застраховащ“.

По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, която съдът изцяло кредитира, предвид специалните знания на вещото лице. В експертизата е посочено, че по силата на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №CARD-16288844/02.08.2018г., ответника е получил от ищеца кредитна карта с максимален кредитен лимит от 2500.00 лв. На с.д. чрез кредитната карта, Т. е заплатил стоки на стойност 1979.00 лв. Посочено е и че дължимата се сума за застраховка възлиза на сумата от 284.98лв. Ответникът не е заплатил нито една от дължимите се суми по кредит, поради което и дължи на ищеца, съгласно заключението следните суми: 2432.82лв.-главница/вкл. 1979.00 лв.-ползвани суми по кредита, 284.98лв.-застраховка, 5.44 лв.-застрахователни премии, 151.40 лв.-договорна лихва за периода 01.11.-31.12.2018г. и 12.00 лв.-такса обслужване/. Вещото лице е изчислило и размерите на дължимите се размери на договорната и мораторна лихви.

От правна страна:

Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24