Определение № 734 от 18.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 734 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

И.ка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500715 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 278, вр. чл.

415, ал. 5 от ГПК.

Образувано по частна жалба , подадена от Б. Н. З., с ЕГН: **********, чрез пълномощника й по делото адв.И. И. против определение №1837/07.02.2025г. постановено по ч.гр.д.№12172/ 2024г. по описа на РСПловдив, с което на основание чл.415,ал.5 от ГПК е обезсилена издадената на 25.07.2024г. в полза на въззивницата Заповед №6380 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК .

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК и същата следва да се счита за влязла в законна сила.Заповедният съд неправилно е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си, след като заповедта за изпълнение е влязла в сила.Заповедният съд не е изложил мотиви , с които да обясни защо счита, че връчването по чл.47 от ГПК е нередовно, при условие, че съгласно ал.7 от същата разпоредба, връчването по чл.47 от ГПК е редовно, когато с него се връчва заповед за изпълнение. Във връзка с оплакванията като правен резултат се иска отмяна на атакуваното определение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

С обжалваното определение №1837/07.02.2025г. постановено по ч.гр.д.

№12172/ 2024г. по описа на РС-Пловдив, съдът по заповедното производство е обезсилил издадената на 25.07.2024г. в полза на Б. Н. З., с ЕГН: **********, 1

Заповед №6380 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК, тъй като в едномесечен срок от получаването на съобщението по чл. 415, ал. 4 от ГПК, заявителят не е предявил иск по чл. 422 от ГПК и не е представил доказателства за това пред съда по заповедното производство.

Така постановеното от заповедния съд определение е правилно.

С разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК/изм. с ДВ бр. 86 от 2018 г. /, е въведено от законодателят задължение за съда по заповедното производство, да укаже на заявителя, че може да предяви иск за установяване на заявеното вземане пред гражданския съд в случай, че връчване на заповедта за изпълнение е извършено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Мотивите на законодателя за приемането на новата разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, е с оглед постигане на по-засилена защита на длъжниците-физически лица.

Тъй като цитираната процесуална норма е императивна, нейното изпълнение е служебно задължение на съда, в изпълнение на основния принцип на служебното начало, задължаващ съда да извършва предписаните му изрично от закона процесуални действия по движението и разглеждането на делото/чл.

7 от ГПК/.

В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е приложил процесуалния закон, като добросъвестно и точно е изпълнил служебното си задължения за уведомяване на страната- заявител, че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането, заявено по чл. 410 от ГПК, по реда и в срока предвиден в разпоредбата на чл. 415, ал. 4 от ГПК. Безспорно е била налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, след като издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК не е била връчена лично на длъжника С. Т. Х. , ЕГН:********** , като е била съобщена чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК на установения му постоянен и настоящ адрес.

Съдът по заповедното производство, разглеждащ заявлението на Б. Н. З., с ЕГН: **********, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 12172/2014 г. по описа на РС Пловдив, е изпратил съобщение до заявителя, редовно връчено на 03.01.2025г. , с което му е указал, че в едномесечен срок от получаването на съобщението, може да предяви иск за установяване на вземането си пред гражданския съд, като довнесе и дължимата държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК когато заявителят в заповедното производство не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 от ГПК.

Цитираната разпоредба на закона е императивна и съдът следи служебно за спазване на посочения срок. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За да избегне обезсилване на издадената в него полза заповед, молителят следва да представи на съда, издал тази заповед, доказателства за предявяване на иска в едномесечния срок.

В настоящия случай от страна на заявителя- частен жалбоподател не се 2 твърди и не се представят доказателства за това, че иск с правно основание чл.

422 от ГПК е бил предявен пред гражданския съд, а още по- малко такива, че същият е бил предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Като не е сторил това, въпреки че е бил надлежно и своевременно уведомен, заявителят е пропуснал да се възползва от предоставената му от закона възможност, като съдът по заповедното производство правилно е приложил разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК и е обезсилил издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Следователно обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК и чл. 415 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1837/07.02.2025г. постановено по ч.гр.д.№12172/ 2024г. по описа на РС-Пловдив, XIX гр. състав Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3