Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6591 от 07.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47316/2025
Вид
Решение № 6591
Подписан
07.04.2026
Състав
ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 6591 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110147316 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.

Ищецът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 08.02.2024 г. в с.

Казичене, на ул. „Видрица“ № 7 е реализирано ПТП, при което било увредено МПС „Тойота Корола“ с рег. № СВ****МТ, застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна полица № *****************, със срок на валидност от 23.05.2023 г. до 22.05.2024 г. Виновен за 1 произшествието бил водачът на МПС „Волво“ с рег. № СВ****ХА, който при потегляне от спряло състояние и извършване на маневра за завой надясно ударил спрелия в обратна посока на неговото движение автомобил Тойота Корола, рег.

№СВ****МТ. За лек автомобил „Волво“ имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. За процесното ПТП при ищеца била заведена претенция под № **************2/2024 г. по щета № ***********, по която размерът на имуществените вреди бил оценен в размер на 3645,53 лева и 15 лева за ликвидационни разноски, като така определеното обезщетение било заплатено на сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС.

Ищецът поддържа, че така се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който е застраховал „Гражданската отговорност“ на виновния водач за процесното ПТП, до размера на платеното и 15 лева за ликвидационни разноски.

Ищецът отправил до ответника покана (писмо с изх. № 0-92-8466/24.06.2024 г.) да му заплати дължимата сума, но ответникът заплатил само сумата в размер на 2984,53 лева, поради което дължима останала претендираната сума от 676 лева. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 676 лева, представляваща разликата между дължимото и частично платеното обезщетение и разноските за неговото определяне, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2025 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

1

Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД в депозирания отговор на исковата молба оспорва предявения иск по размер при твърдения, че претендираното обезщетение е в завишен размер и не отговаря на действителната стойност на вредите на процесното МПС към датата на процесното ПТП. Твърди, че калкулираните части за подмяна на заден десен калник надвишават цените на алтернативни такива съобразно годината в експлоатация на автомобила, заложени в PITMAX AUTO, като основен доставчик на резервни части в България, които следвало да се приемат като осреднени на пазара. Сочи, че цените, калкулирани за бояджийски труд също били завишени- 34,50 лева на час, като с оглед задължителната съдебна практика за признаване на осреднени стойности на труд е била определена цена от 24 лева на час.

Предвид изложеното намира, че ищецът е заплатил завишено обезщетение и моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД. За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесното събитие е възникнало на твърдяните дата и място и при твърдяния в исковата молба механизъм, че към датата на процесното събитие е било налице твърдяното застрахователно правоотношение по застраховка „Каско+“ и твърдяното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3645,53 лева за извършването на ремонт на увредения автомобил, както че по извънсъдебно отправена покана за плащане на вземане по повод процесната щета ответникът е погасил част от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2984,53 лева от общо претендирано субрагационно вземане в размер от 3660,53 лева, ведно с включени ликвидационни разноски (в размер от 15 лева).

В контекста на изложеното, доказани са елементите от фактическия състав на суброгационното право по чл. 411 КЗ, а именно – наличието на сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ за увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие по който е настъпило ПТП, причинено по вина на застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС „Волво“ с рег. № СВ****ХА, който на 08.02.2024 г. при потегляне от спряло състояние и извършване на маневра за завой надясно не е спазил изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и ударил спрелия в обратна посока на неговото движение автомобил Тойота Корола, рег. №СВ****МТ, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3645,53 лева за извършването на ремонт на увредения автомобил.

Спорен по делото е въпросът за размера на вредите, претърпени от собственика на увреденото МПС вследствие на процесното ПТП.

За установяване на посоченото обстоятелство по делото е изслушано заключение 2 на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза.

Съгласно заключението на вещото лице щетите по л.а. „Тойота Корола“ се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.02.2024 г. произшествие в с.

Казичене. Съгласно експерта стойността необходима за възстановяване на л.а. „Тойота Корола“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3784,78 лева, а изчислена на база средни пазарни цени с цени на резервни части от „Питмакс Ауто“ към датата на ПТП е в размер на 3876,11 лева.

По отношение на размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определена по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.

При застраховка "Гражданска отговорност" размерът на застрахователното обезщетение е ограничен и от максималната застрахователна сума (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д.

№ 293/2010 г., І Т. О., ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., І Т. О., ВКС).

Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от вещото лице стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни цени представлява възстановителната стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде определено застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество.

Доколкото съобразно заключението на вещото лице, стойността необходима за отремонтиране на процесния л.а. „Тойота Корола“, рег. №СВ****МТ по средни пазарни цени е в размер на 3784,78 лева, а по делото се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 2984,53 лева, съдът намира, че предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 676 лева (с равностойност 345,63 евро) се явява основателен в пълния предявен размер и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият претендира присъждането на разноски, както следва: 50 лева за заплатена държавна такса, 200 лева депозит за САТЕ, както и 400 лева за заплатен адвокатски хонорар. Представени са доказателства за извършване на разноските, поради което на ищеца следва да бъдат 3 присъдени разноски в пълния претендиран размер от 650 лева (с равностойност от 332,34 евро).

*Предвид обстоятелството, че решението се постановява след 01.01.2026 г. съдът в диспозитива на съдебния акт посочва сумите в евро при курс от 1.95583 лева за 1 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: ********* да заплати на „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********** на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 345,34 евро (с равностойност от 676 лева) - регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за настъпили по л.а. „Тойота Корола“, рег. №СВ****МТ вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 08.02.2024 г. в с. Казичене по вина на застрахования при ответника водач на автомобил „Волво“, рег. №СВ****ХА, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2025 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: ********* да заплати на „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 332,34 евро (с равностойност 650 лева) – разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4