Решение № 55 от 27.04.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 206/2021
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 27.04.2023
- В сила
- 20.05.2024
- Състав
- Събина Ненкова Христова Диамандиева, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова
Други актове по делото
- Протокол № 40 от 16.06.2021 · Събина Ненкова Христова Диамандиева, Албена Янчева Зъбова Кочовска, Калина Стоянова Пенева
- Протокол № 27 от 22.02.2023 · Събина Ненкова Христова Диамандиева, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.58,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.58, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 59, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Бургас, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Събина Н. Х.а Диамандиева
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Х.а Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20212000500206 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 206/2021г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на А. Б. Г., чрез пълномощника адв.Щ., против решение №37/01.03.2021г. по т.д № 696/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд. Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което предявените от въззивника искове против ЗД “ЕВРОИНС“ АД да бъдат уважени. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е приел, че водачът на МПС не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като е игнорирал доказателствата по делото и по този начин е възприел погрешен механизъм на настъпване на ПТП. Твърди, че е налице противоречие между механизма, описан от назначената съдебна авто – техническа експертиза и заключенията на съдебно – медицинския експерт относно начина на получаване на травмите. Неоснователно по делото е заличен като свидетел очевидецът Радостин Петров, чиито показания са от съществено значение за установяване на действителния механизъм на настъпване на ПТП. Твърди се нарушение на принципа на чл.9 ГПК, установяващ равенство между страните и е игнорирано решение по НОХД № 221/2017г. по описа на БАС. С недопускането на повторна САТЕ и заличаването на свидетели, съдът е 1 нарушил и разпоредбата на чл.10 ГПК и е постановил решението при непълнота на доказателствата. Неоснователно е прието, че твърденията на ищеца относно механизма на получаване на травмите му са неясни и неубедителни, тъй като същите се подкрепят от съдебно – медицинската експертиза по делото. Твърди се, че при изготвяне на съдебната авто – техническа експертиза не са спазени указанията на съда в определението, с което е допусната и поради това заключението и е невярно, необективно и непълно, постановено при липса на факти и доказателства. То не съответства на доказателствата по делото, оспорено е от страната, но съдът неоснователно е отказал назначаване на повторна експертиза.
В отговор на въззивната жалба, подаден от ЗД „ЕВРОИНС„ АД, представлявано от юрисконсулт С., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Счита за безспорно установено по делото, че застрахованият при него водач не е виновен за катастрофата и не са установени негови противоправни действия или бездействия, които да са допринесли за настъпването и. Твърденията на ищеца относно механизма на настъпване на ПТП не кореспондират със заключението на САТЕ, прието по делото. Съдът основателно не взел предвид експертизи, изготвени по други производства и е съобразил липсата на влязла присъда. Счита оспорването на САТЕ в предходната инстанция за необосновано. Заключението на съдебния медик относно механизма на получаване на травмите е вероятно основано на заблуда, но потвърждава, че ищецът се е намирал в превозното средство при удара, което е било в движение.
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото и в двете инстанции по фактите доказателства приема следното:
С обжалваното решение е отхвърлен искът на А. Б. Г. против Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление – гр.С. за заплащане на сумата от 50 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания вследствие на получените при ПТП от 23.12.2014г. на автомагистрала „Тракия“ увреждания, както и за причинените неудобства при възстановителния процес, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта до окончателното и изплащане като недоказан и неоснователен.
За да приеме решение в този смисъл окръжният съд достигнал до извод, че настъпването на застрахователното събитие, което ангажира отговорността на ответното дружество е в причинно следствена връзка изцяло с виновните действия на ищеца, който като водач на лек автомобил допуснал нарушения на правилата за движение по автомагистрала.
Производството по делото е образувано по исковата молба на А. Б. Г. против ЗД „Евроинс“ АД, с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.226 от КЗ / отм./, приложим към момента на настъпване на застрахователното събитие.
2
На 23.12.2014г. на автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас – София е причинено ПТП, при което са се сблъскали „Мицубиши Паджеро“ с рег.№*К, управлявано от застрахования водач и „Фолксваген Голф“ с рег. № *, управлявано от ищеца. Не се спори, че за автомобилът „Мицубиши Паджеро“ е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Основните спорни въпроси по делото и пред настоящата инстанция са по отношение вината на застрахования водач за настъпване на застрахователното събитие, от което непосредствена последица е възникване на отговорността на застрахователното дружество за репариране на вредите, понесени от ищеца, наличието на принос от страна на пострадалия и погасяване на вземането за главницата и за лихвите по давност.
По делото и пред окръжния съд е имало данни, че е образувано ДП № 07-667/2014г. по описа на РУ-Карнобат, започнало със съставяне на протокола за оглед на местопроизшествие. Първоначално то е срещу „неизвестен извършител“, но след възобновяването му, като обвиняеми са привлечени застрахования водач и ищецът.
При наличието на оспорване на авторството на деянието, което е причинило произшествието, въззивният съд в съгласие с преобладаващата съдебна практика е спрял въззивното производство до приключването на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт. Настоящото производство е възобновено, след отпадане на причината за неговото спиране.
С присъда № 22 от 19.05.22г. по нохд № 330/22г. на БОС застраховият водач е признат за виновен за настъпване на произшествието, както и за настъпване на телесните увреждания на пострадалите от произшествието лица, между които и ищецът. Присъдата е влязла в законна сила на 06.06.22г. и на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Същата е приобщена към доказателствения материал на основание чл.266, ал.2, т.2 ГПК.
При установените от наказателния съд фактически положения, неоспорени от страните по делото пред този съд, застрахованият водач е признат за виновен в това, че 23.12.2014г. на автомагистрала „Тракия“ километър 320+100 м, общ.Карнобат, в посока от гр.Бургас към гр.София, при управление на л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ *, нарушил правилата за движение и средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на лявата ключица, довело до трайно затруднение на движението на горния ляв крайник за срок от 2-3 месеца.
Настъпилият престъпен резултат е в причинна връзка с допуснатото от застрахования водач нарушение на чл.58, ал.1, т.3 ЗДвП /ред. към 3
27.06.2014г./, тъй като е нарушил въведената с посочения текст забрана -при движение по автомагистрала, да се движи по лентата за принудително спиране. Вместо това той променил направлението на движение на л.а.
„Мицубиши“ и навлязъл в зоната на аварийната лента при наличие на спрелия л.а. „Фолксваген“. В случай, че той би продължил движението си по дясната пътна лента, то не би възникнало пътнотранспортното произшествие.
Ищецът е получил увреждания в областта на главата и лявата ключица.
След катастрофата за кратко време е бил в безсъзнание. Установило се при прегледа в болнично заведение, че е налице счупване на ключица в областта на раменния и край и изкълчване на акромиоклавикуларна става. На раменната става е била извършена мека имобилизация. По време на възстановяването изпитвал болки и неудобства при самообслужване.
Възстановителният процес протекъл без усложнения и в рамките на обичайното време.
От значение в случая е, че застрахованият водач е признат за виновен за престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“ предл. първо вр. ал.3 вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.58, ал.1, т.3 от ЗДвП, за което настъпилите телесни увреждания на ищеца са съставомерни. При това положение те попадат в предметния обхват на задължителната сила на присъдата по чл. 300 ГПК.
В отговора по чл.131 ГПК ответното дружество при условията на евентуалност е въвело възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като по този начин да се намали на основание чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението.
Отделно е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Относно възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД За да обсъди така наведеното възражение, по начина по който е формулирано-за допуснато от ищеца нарушение на чл.58,т.1 ЗДвП, въззивният съд възприема позицията на ответната страна, като признание на факта, че автомобилът на ищеца е бил в спряно положение към момента на удара. Този спорен въпрос е разрешаван по различен начин в хода на наказателното производство и в обжалваното решение по настоящото дело.
Въз основа на събраните по делото доказателства – протокол за оглед, съдебно медицинска експертиза, разпит на в.л. Парасков в с.з., и заключение на САТЕ на в.л. Г., преценени по отделно и в съвкупност, без да се накърнят последиците по отношение на фактите от влязлата в сила присъда, въззивният съд приема, че автомобилът на ищеца е бил в спряно положение (установени протривни следи от гумите му от мястото на удара в посока на преместването, т.2 Заключение на в.л. Г.) и ищецът, по вида на телесните увреждания и начина, по който биха могли да бъдат получени (в.л. Парасковразпит в с.з.), се е намирал на мястото, което съответства на твърденията му – при отворена задна врата е търсел отвертка, наведен към купето на автомобила.
4
При този извод относно фактическото положение, следва извод за допуснато от ищеца нарушение на правилото на чл.58,т.1 ЗДвП, предвид констатацията в т.9 по заключението на в.л. Г..
Въз основа на изложеното въззивният съд достига до извод, че ищецът е пострадал при настъпване на застрахователно събитие по вина на застрахован при ответното дружество водач, но поради допуснато и от него нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпване на вредните последици.
По възражението за изтекла погасителна давност
Възражението за изтекла погасителна давност за вземането от обезщетение съдът намира за недоказано. Исковата молба е внесена в съда на 23.12.2019г., т.е. в рамките на петгодишния срок по чл.110 ЗЗД. За вземането за законни лихви върху присъденото обезщетение, възражението е основателно до 23.12.2016г. на основание чл.111,б.вЗЗД.
При така установеното въззивният съд приема, че за понесените вреди ищецът има право на обезщетение, определено по правилата на чл.52 ЗЗД, като поради наличието на съпричиняване от негова страна последното следва да се намали съответно на относителния дял на съпричиняването съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД.
По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД
В трайната практика на ВКС (решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г. на II ТО; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; решение № 58/29.04.2011г. по т.д. № 623/2010г. на II ТО Решение №144/27.12.2016г. на ВКС по т.д.№1000/2015г., II т.о.; Решение №19/08.02.2017г. на ВКС по т.д.№50177/2016г., IV г.о. и други), се приема, че формално нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е то да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В мотивите на т.7 на ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС е разяснено, че е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и на вина.
Разпечатката съдържа 42 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aaa0c9e7-1125-4ae7-9157-6b481582ea69