Решение № 3913 от 14.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3913 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100507764 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 3874 от 27.04.2022 г., постановено по гр. д. № 106/2022 г., по описа на СРС, ГО, 177 състав, е признато за установено, че С. Д. А., дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ във вр. чл.200 ЗЗД във вр. чл.110, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД сумата от 2 222, 46 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2020 г., за имот с адрес: гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата от 303, 24 лв. мораторна лихва върху тази главница за периода от 14.09.2019 г. 27.08.2021 г.; сумата от 4, 52 лв. - главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск за сумата от 0, 63 лв. - законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 04.02.2020 г. до 27.08.2021 г. като неоснователен. Признато е за установено, че И. Д. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.318, ал.2 ТЗ във вр. чл.200 ЗЗД във вр. чл.110, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД сумата от 2 222, 46 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2020 г., за имот с адрес гр. София, ж. к.

„*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2021 г.

1 до окончателното й изплащане; сумата от 303, 24 лв. – мораторна лихва върху тази главница за периода от 14.09.2019 г. 27.08.2021 г.; сумата от 4, 52 лева главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2020 г., за имот с адрес гр. София, ж. к. „*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за сумата от 0, 63 лева - законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 04.02.2020 г. до 27.08.2021 г., като неоснователен. С. Д. А. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 176, 18 лв. - разноски в производството, а И. Д. А. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 176, 18 лв. - разноски в производството. „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на адв. К.

И.Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 0, 06 лв.

- разноски в производството, а на адв. Н.И.И., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 0, 06 лева - разноски в производството.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците С. Д. А. и И. Д. А.. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е неосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Считат, че по делото не е доказано по безспорен начин, че са собственици или ползватели на имота, както и че са сключили писмен договор с ищцовото дружество. Считат за недопустимо искането за плащане на непоискана и непотребена услуга. В случая се касае за периодични плащания, спрямо които приложение намира кратката 3 – годишна давност.

Считат, че не е доказано реално до имота им да е доставена топлинна енергия, тъй като изготвените експертизи са базирани на документи изцяло изготвени от ищеца без да носят техния подпис. Вещото лице е не е посетило имота и не е проверило годността на измервателните уреди. Молят съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, съобразено в съответствие със събрания доказателствен материал и представените с исковата молба писмени доказателства. Счита, че са обосновани изводите на решаващия съд за дължимост на претендираните суми. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски

Третото лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците, в качеството си на собственици на процесния топлоснабден имот, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ.На основание чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се одобряват от ДКЕВР и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване.

Твърд, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София от 2016 г. Твърди още, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която съгласно приложимите Общи условия е платима месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия, поради което дължат и мораторна лихва след изтичане на установения в Общите условия срок за плащане. На основание чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот се начисляват от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Т.С. “ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Във връзка с подадено на 07.09.2021 г. заявление, по ч. гр. д. № 52160/2021 г. по описа на СРС, 177 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414, ал.2 ГПК ответниците са депозирали възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължат в условията на разделна отговорност при квоти 1/2, сумата от 5 061, 73 лв., от която: 4 444, 93 лв. главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от м.07.2019 г. до м.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 07.09.2021 г., до окончателното плащане, сумата от 606, 49 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 14.09.2019 г. до 27.08.2021 г., както и сумата от 9, 04 лв. за дялово разпределение - главница за периода м.07.2019 г. до м.09.2020 г. и 1, 27 лв. – мораторна лихва за забава от 04.02.2020 г. до 27.08.2021 г. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилите в срока по чл. 131 ГПК писмени отговори на исковата молба ответниците оспорват предявените искове. Оспорват наличието на 3 облигационна връзка между страните. Не оспорват размера на исковете.

Оспорват наличието на годно правно основание ищецът да претендира такдса за дялово разпределение, при наличие на сключен договор д „Т.С.“ ЕООД, който да осъществява услугата дялово разпределение. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва наличието на основание за начисляване на лихва за забава върху таксата за дялово разпределение. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.

На 07.09.2021 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Д. А. и И. Д. А., за сумите както следва: 4 444, 93 лв. - главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от м.07.2019 г. до м.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.

410 ГПК - 07.09.2021 г., до окончателното плащане, сумата от 606, 49 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 27.08.2021 г., както и сумата от 9, 04 лв. за дялово разпределение - главница за периода м.07.2019 г. до м.09.2020 г. и 1, 27 лв. – мораторна лихва за забава от 02.03.2020 г. до 27.08.2021 г. Претендира сторените по делото разноски.

С разпореждане от 30.09.2021 г. по ч. гр. д. № 52160/2021 г. по описа на СРС, 177 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 101, 23 лв. – държавна такса и 50 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от военно - жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.12.1987 г., В.С.А., С. Д. А. и И. Д. А. са придобивли от дръжавата чрез министерство на народната отбрана правото на собственост върху апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж. к. „******* От представеното удостоверение за наследници от 20.12.2000 г. се установява, че В.С. А. е починала на 11.12.2000 г., като е оставила за свои наследници И. Д. А. – дъщеря и С. Д. А. – син.

По делото е представено писмо от ЧСИ Н.М. до СВ – София, с което през 2008 г. е наложена възбрана върху 1/2 от процесния недвижим имот, собственост на И. Д. А..

Представена е молба - декларация от 05.11.2001 г. до „Топлофикация София“, с която И. Д. А. е поискала да й бъде открита партида на процесния адрес, като е декларирала, че семейството й се състои от 2 члена.

Видно от представения протокол от проведено на 25.11.2001 г. Общо събрание на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „*******, 4 етажните собственици са взели решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ ЕООД. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС етажни собственици, като под № 8 фигурира името на ответницата И. Д. А..

По силата на договор № 359 от 06.11.2001 г., сключен между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост на адрес гр. София, ж.к. „*******, „Т.С.“ ЕООД е поел задължение за доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия между потребителите в сградата ЕС, съгласно изискванията на ЗЕЕЕ, както и да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода.

Пред СРС е ангажиран договор от 01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител, и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост в гр. София. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.