Решение № 193 от 09.12.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Сандански, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20251250200387 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в град ***, улица „***“ №***, ЕИК** със законен представител и управител И. Г. Ю., подадена от упълномощен представител – адвокат Б. К. - против Наказателно постановление /НП/ № 829661-F820889 от 03.06.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС на основание чл. 185,ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1300.00 /хиляда и триста/ лева.

В жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на НП, като се иска неговата отмяна. Твърди се, че липсва ясно и конкретно описание на фактите и обстоятелствата в АУАН и НП, от които да се изведе извършването на санкционираното нарушение.

Претендира се несъответствие на наложената санкция с естеството на нарушението, като се излагат доводи за неговата маловажност.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се представлява от законния или процесуалния представител.

За въззиваемата страна – ЦУ на НАП редовно призовани не се явява представител. По делото е постъпило становище от упълномощен процесуален представител, с което се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на НП. Твърди се безспорно установяване на извършеното нарушение и неговият автор, при правилно и законосъобразно проведена процедура, пълно и точно описание на релевантните факти и обстоятелства. Извършен е правен анализ на изложените в АУАН и НП обстоятелства, като се твърди доказаност на състава на нарушение именно по чл.185, ал.1 от ЗДДС, предвид безспорно установеното и доказано неиздаване на фискален бон при извършване на контролна покупка от служители на НАП. Обсъдено и липсата на маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от 1

ЗАНН, доколкото същото засяга обществени отношения с висок обществен интерес.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на възнаграждението за ангажирането на защитник, претендирано от жалбоподателя.

За ТО Сандански при РП Благоевград, редовно призовани представител не се явява.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.04.2025г. от служители на НАП – свидетелите А. П. и М. В. – била извършена проверка по спазване разпоредбите на данъчното законодателство в търговски обект– хранителен магазин, находящ се в град ***на главен път Е79, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК***. Проверката била извършена около 19.25 часа. От служителите на НАП била извършена контролна покупка на зеленчуци /домати/ на стойност 6.00 лева, като работещия в обекта законен представител не издал фискален бон от инсталираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство модел „Datecs DP-150“ с регистрационен номер в НАП №4738277, индивидуален номер на устройството DT725995 и индивидуален номер на фискалната памет №02958495. След легитимиране от страна на служителите на НАП било установено, че устройството е в работен режим. Била изготвена КЛЕН справка, от която се установило, че направената покупка на стойност 6.00 лева не е отразена от фискалното устройство.

За констатираното бил съставен Протокол за извършена проверка серия АА, №О205209 от 10.04.2025г., подписан от М. В. - служител на НАП и И.Ю. – собственик и законен представител на юридическото лице, стопанисващо обекта – “***“ ЕООД. С протокола за проверка била отправена покана до представителя на дружеството да се яви в офисите на НАП на 23.04.2025 г. за представяне на документи и съставяне на АУАН. На посочената дата собственика и управител – Ю. не се явил в офиса на ТД на НАП в град Благоевград.

Същият се явил на 08.05.2025г., като в негово присъствие и в присъствието на свидетелката В. от служителката на НАП – А. П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №F820889 от 08.05.2025г. В АУАН била описана проверката и резултатът от нея – извършването на покупка, за която от работещия в обекта законен представител на проверяваното дружество не бил издадена фискална касова бележка от експлоатираното в обекта фискално устройство. АУАН бил подписан от представителя на дружеството жалбоподател без възражения. Бил връчен препис от АУАН, като не били депозирани писмени възражения в предвидения по закон тридневен срок.

Въз основа на горепосочения акт и изготвените в хода на проверката документи – констативен протокол, извлечение от ФУ - е издадено атакуваното наказателно постановление №829661-F820889/03.06.2025г. от началник отдел "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на

"***" ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 300, 00 /хиляда и триста/ лева за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

Препис от НП е връчен на 02.07.2025г. на представляващия дружеството, видно от отбелязването в самото НП, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 17.07.2025г., видно от поставения печат върху същата.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля В. съдът не констатира противоречия с установените в АУАН и НП фактически положения. Показанията на свидетелката служител на НАП не се опровергават и оспорват. Безспорно се установяват времето и мястото на извършване на контролната покупка, неиздаването на фискален бон и извършената впоследствие проверка и установени при същата обстоятелства. Няма спор относно времето и мястото на съставяне на АУАН – в присъствието на законния представител на санкционираното дружество, при редовно уведомяване и спазване изискванията на ЗАНН относно съставянето на АУАН.

При извършен цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът 2 стига до несъмнения извод относно факта на неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие лице.

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от постъпилите заповеди за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.40, 42, 43, ал.5, мр.57 и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелства, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

В конкретния случай административно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника "***" ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение почл.118, ал.1 от ЗДС, като на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 1300, 00 / хиляда и триста/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на 10.04.2025г. в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в град ***, на главен път Е79, стопанисван от „***“ ЕООД, жалбоподателят не е изпълнил задължението си - чрез работещия в обекта законен представител и управител на дружеството – да издаде фискален бон за извършена продажба. С това бездействие въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, задължаваща всички регистрирани и нерегистрирани по ЗДДС търговци да отчитат извършените продажби /доставки в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка /фискален бон/, като причините за това са ирелевантни и не могат да доведат до освобождаване от отговорност.

В контекста на изложеното, правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, която изрично предвижда за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС извършено от юридическо лице налагане на административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 4000 лева в редакцията на закона към датата на извършване на нарушението. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл.83 от ЗААНН/.

3

Съдът намира, че административно наказващият орган законосъобразно е наложил санкция от 1300, 00 лв. – малко над предвидения за нарушението минимален размер от 1000 лева, поради което не се налага изменение на НП в тази част.

Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл.83 от ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение /, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение / от съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на нарушението съпоставима с нарушенията от същия вид.