Присъда № 27 от 18.06.2025, Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ

Към присъда рег.№ 27/18.06.2025 г. по НОХД № 458/2025 г. по описа на Районен съд Кюстендил

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-гр. Кюстендил е предявила против подсъдимия М. А. М.,ЕГН **********,род.на ***** год. в гр.***** област,*** гражданин, неосъждан,със средно образование,работещ като шофьор в „Делта Партнерс“ЕООД,постоянен адрес:

***************,за извършено престъпление от общ характер по чл.195,ал.1,т.3 НК във вр. с чл.194,ал.1 НК,за това че на 06.01.2025 год. в с.Граница,Кюст.област,,от имот с изграден в него манастир „Св.апостол и евангелист Лука“ чрез повреждане на прегради,здраво направени за защита на имот/разбиване на два броя входни врати в областта на бравите/,от дървени кутии за дарения е отнел чужди движими вещи –парична сума в размер на 130,00/сто и тридесет /лева,собственост на манастир „Св.апостол и евангелист Лука“,БУЛСТАТ 109032954 от владението на Е. Й. Ф.,ЕГН **********,в качеството й на законен представител на манастира и негов игумен,без нейно знание с намерение противозаконно да ги присвои.

Прокурора поддържа обвинението, счита че подсъдимия следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 6/шест/месеца,което да се изтърпи ефективно при първоначален режим на изтърпяване „общ“.

Подсъдимия не се признава за виновен, отказва да дава обяснения и моли за постановяване на оправдателна присъда.

Защитата на подсъдимият излага подробни съображения за това,че деянието не е доказано по безспорен и несъмнен начин и с допустимите по НПК доказателства,поради което моли за постановяване на оправдателна присъда.

КРС, след като обсъди в съвкупност и по отделно, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

Подсъдимия е с посочени по-горе лични данни,като видно от справките за съдимост и копия от бюлетини за съдимост, приложени по досъдебно производство № 8/2025 год.по описа на РУ на МВР – гр. Кюстендил /л.24-25 от ДП/ е осъждан,но реабилитиран по право.

1

На 06.01.2025 год. св.Е. Й. Ф.,игумен на манастир „Св.апостол и евангелист Лука“ ,около 09,00 часа напуснала посоченият манастир,като затворила входните врати на храма и оставила външната врата на манастира отворена,за да могат посетители или вярващи да се поклонят поне отвън.След като свидетелката напуснала манастира подсъдимият с личният си автомобил марка марка „БМВ“,светло сив металик с рег.№ ******** ,отишъл до манастира,разбил входната врата на храма,влязъл вътре и разбил ключалките на поставените в храма кутии за събиране на дарения като взел намиращите се там пари-сумата от 130,00/сто и тридесет/ лева, след което напуснал храма и с .Граница.Свидетелката Ф.,която след напускането на манастира посетила гр.Кюстендил с цел посещение на църковна служба по повод църковен празник,се върнала обратно в манастира около 13,00 часа,когато установила че входната врата на храма е разбита,а когато влязла вътре установила че ключалките на кутиите,поставени за събиране на дарения са разбити,като поставените върху тях лепенки с цел контрол били скъсани.Свидетелката установила,че касите са празни,поради което веднага уведомила органите на полицията.На място пристигнали полицейски служители,които извършили оглед на местопроизшествието,като било образувано и досъдебно производство.На свидетелят Д. И.-полицейски служител от сектор Криминална полиция при РУ на МВР-Кюстендил,било възложено извършването на оперативно издирвателни мероприятия.В хода на проверката свидетелят разбрал от свои колеги от гр.Дупница,че на тяхна територия са извършени също кражби на парични суми от църковни храмове и според тях извършител на деянието бил подсъдимият,който притежава лек автомобил марка „БМВ“,светло сив металик с рег.№ ********.От справка за собственици на това МПС/л.38 от ДП/ се установява,че собственик на същото е подсъдимият,а ползвател К.В.Г..На 08.01.2025 год. свидетелят Д.И. обходил село Граница и установил,че св.С.Н.,като едноличен собственик на капитала и управляващ търговското дружество “СВН Комерс“ЕООД ,е монтирал на обект,стопанисван от това дружество-автоморга, камери за външно видео наблюдение на обекта.Било установено,че се съхраняват записи от видео наблюдението на пътя,водещ от главният път на селото към манастира,при което св.С.Н. с протокол за доброволно предаване/л.37 от ДП/ предал снетите от компютъра видеофайлове на диск на св.Д. И..Експертното заключение на в.л.В.Б.П. по Прококол № 61/04.02.2025 год./л.18-21 от ДП/ заключава,че горният автомобил на 06.01.2025 год. във времевия интервал от 03,27 часа до 09,28 часа е заснет да пътува към манастира,съответно да се връща от там.Свидетелят Д. И. призовал подсъдимият в административната сграда на РУ на МВР-Кюстендил и на 10.01.2025 год. в присъствието на колегата му – св.Ц.С.К. подсъдимият попълнил и подписал собственоръчно,в присъствието на адвоката си,сведение /л.35 от ДП/,в което отразил че той е взел от касата на манастира сумата от 130,00 лв.

Подсъдимият притежава добри характеристични данни по месторабота.

2

Изложената фактическа обстановка се установява и доказва напълно от показанията на свидетелите Е. Ф.,Д. И.,от него дадени лично и прочетени по реда на чл.281,ал.4 НПК във вр. с ал.1,т.2,пр.2 НПК,показанията на св.С.Н.,на св.Ц.С.К.,експертното заключение на в.л.В.П.,собственоръчно написаното и подписано от подсъдимият на 10.01.2025 год. сведение,справка за съдимост на подсъдимият,протокол за оглед,писмена характеристика на подсъдимият,справка за собственост на МПС,както и от останалите материали по досъдебното производство.

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

СЪОБРАЗЯВАЙКИ УСТАНОВЕНОТО,мнозинството на съдебният състав счете,че с действията си подс. М. А. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по смисъла на чл.195,ал.1,т.3 НК във вр.с чл.194,ал.1 НК .

Болшинството от състава на съда/съдебните заседатели/ счита,че са налице достатъчно и убедителни доказателства,че именно подсъдимият при обстоятелствата,изложени в обв.акт е извършил инкриминираното деяние.На първо място въпреки ,че подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения той е сторил пред полицейски служители-св.Д. И. и св. самопризнание,закрепено в писмена форма.Подсъдимият не спори,че той собственоръчно е изготвил справката,в която е признал деянието си и конкретно отнетата парична сума,като това е сторено в присъствието на адвокат,който му е разяснил последиците от самопризнанието.Не се твърди,нито се установява сведението да е попълнено от подсъдимият при упражнено от полицейските служители насилие-физическо или вербално.На следващо място е налице запис от охранителна камера на дружеството,чийто едноличен собственик на капитала и управител е св.С.Н..Видеофайла категорично установява,че на 06.01.2025 год. подсъдимият с личният си автомобил поема в посока манастир „Св.апостол и евангелист Лука“ във времеви отрязък,когато св.Е. Ф.-игуменка на манастира, е напуснала същият и той е бил без постоянен надзор и наблюдение.Подсъдимият е преодолял чрез сила входната врата на храма,като е разбил и ключалките на кутиите за дарения.За последното обстоятелство,т.е за разбиването на входната врата и ключалките на кутиите за парични дарения доказателство е и изготвеният в същият ден протокол на оглед на местопроизшествие и снимковият материал към същият.Тези доказателства обуславят извода на болшинството от съдебният състав,че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението,за което е обвинен,а именно-на 06.01.2025 год. в с.Граница,Кюст.област,от имот с изграден в него манастир „Св.апостол и евангелист Лука“ чрез повреждане на прегради,здраво направени за защита на имот/разбиване на два броя входни врати в областта на бравите/,от дървени кутии за дарения е отнел чужди движими вещи –парична сума в размер на 3

130,00/сто и тридесет /лева,собственост на манастир „Св.апостол и евангелист Лука“,БУЛСТАТ 109032954 от владението на Е. Й. Ф.,ЕГН **********,в качеството й на законен представител на манастира и негов игумен,без нейно знание с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна е налице пряк умисъл ,тъй като подсъдимият е съзнавал в достатъчно добра степен запретеността и наказуемостта на деянието си,предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и ги е желаел.

По изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен и му наложи следващото се по закон наказание.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът съобрази всички обстоятелства, имащи значение за това.

Степента на обществена опасност на деянието е висока, тъй като са засегнати обществените отношения, свързани със защитата и неприкосновеността на правото на собственост. Степента на обществената опасност на подсъдимия М. А. М. не е висока,тъй като практически той не е осъждан.

Като съобрази горното, това че подсъдимия упражнява общественополезен труд и е с добри характеристични данни,болшинството от съдебният състав счете,че следва да му определи наказание под средният размер ,предвиден в нормата на чл.195,ал.1 НК,а именно лишаване от свобода за срок от 2/две/години/.За постигане на целите на наказанието по смисъла на чл.36,ал.1 НК болшинството от състава,в противовес на мнението на представителят на обвинението,счете че не е необходимо същото да се изтърпява ефективно,поради което отложи изпълнението му за минималният изпитателен срок от 3/три/години,считано от влизане на присъдата в сила.

По този начин болшинството от състава на съда счете,че ще се постигнат в най-висока степен целите на наказанието.

Съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноскисумата от 170,53 /сто и седемдесет лева и петдесет и три стотинки/, които следва да се внесат по сметката на Областна Дирекция на МВР-гр.Кюстендил.

По изложените мотиви болшинството от съдебният състав постанови присъдата .

4 гр.Кюстендил,19.06.2025 год.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.

2.

Особено мнение на съдията Андрей Николов Радев

ОСОБЕНО

МНЕНИЕ

На съдия АНДРЕЙ РАДЕВ-съдия-докладчик по НОХД № 458/2025 год. по описа на РС-Кюстендил по присъда рег.№ 27/18.06.2025 год. по делото.

Съдията-докладчик по делото подписах с особено мнение присъдата,тъй като считам че няма достатъчно и убедителни годни доказателства за това,че именно подсъдимият е извършил престъплението в което е обвинен.

Председателят на съдебният състав счита,че обвинението се основава на гласни и писмени доказателства.Нито писмените доказателства,нито гласните,установяват и доказват пряко авторството на деянието и механизма на извършването му,като по отношение допустимостта на показанията на свидетелите полицейски служители,мотивите са по-долу.

Безспорни свидетелски показания са тези на св.Е. Ф. и св.С.Н..Показанията на св.Ф.,обсъдени в съвкупност с изготвеният на 06.01.2025 год. протокол за оглед на местопроизшествие,могат да обусловят извод само за това,че входната врата на храма на манастир „Св.апостол и евангелист Лука“ в с.Граница е била разбита,били са повредени ключалките,поставени за да препятстват свободният достъп до самия църковен храм.Тези доказателства могат да обусловят и извода,че са били разбити и ключалките на кутии за събиране на дарения,поставени в църковният храм.При огледа обаче не са иззети дактилоскопни следи,вкл. и такива оставени от подсъдимият,за да се докаже поне съприкосновението му с входната врата и храма и кутиите за дарения.Възможно е такива следи да не са били открити,от протокола това не става ясно,възможно е извършителят да е поставил предпазни средства-латексови или друг вид ръкавици,непозволяващи оставянето на дактилоскопични следи.

Отделен е въпросът как конкретно подсъдимият е разбил входната врата 5 и ключалките на кутиите за дарения,като в тази насока може само да се предполага дали това е станало с употреба на груба физическа сила,включваща и употреба на някакво техническо средство,или помощно средство тип щанга,кози крак,по-голяма отвертка и др.подобни.

Иззетият като веществено доказателство видеофайл от охранителна видеокамера,поставена за видео наблюдение на търговски обект,стопанисван от “СВН Комерс“ЕООД според съдията-докладчик трябва да се обсъжда като косвено доказателство,защото видеокамерата,от която е снет файла, не е поставена за охрана на външен,или вътрешен периметър на манастира.Това косвено доказателство за съпричастност на подсъдимият в извършването на престъплението,за което е обвинен,обаче не установява по категоричен начин това,че именно подсъдимият е управлявал автомобила.Действително св.С.Н. с протокол за доброволно предаване е предал на св.Д. И. диск със запис от охранителната камара,съдебно-техническата експертиза по досъдебното производство е установила какво е заснела камерата и това,че записа е автентичен.Експертизата установява,че на видеокамерата във времеви интервал след напускането на манастира от св.Ф. и преди завръщането й в същият,автомобил на подсъдимият,според обвинението,поема в посока към манастира,съответно се връща от там.Експертизата,съответно снетите снимки ,обаче не установяват кое лице управлява автомобила,а последният и не е изключителна собственост на подсъдимият-от изготвената справка за собственик в досъдебното производство е видно,че собственици на автомобила са юридическо лице и подсъдимият,но има и вписано по регистрация и трето лице ползвател.Тези обстоятелства изключват категоричният извод,че именно подсъдимият е управлявал автомобила.