Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2515 от 01.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2100/2025
Вид
Определение № 2515
Подписан
01.10.2025
В сила
01.10.2025
Състав
Катерина Рачева, Здравка Иванова, Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2515 гр. София, 01.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502100 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищцата М. С. К. срещу определение № 6804/04.04.2025 г. на СГС, ІV Г с-в, по в. гр. д. № 12988/2024 г., с което В. В. К. е конституиран като наследник на починалата ищца В. Г. В., на основание чл. 227 ГПК, като производството срещу него е прекратено поради сливане на качеството ищец и ответник.

Жалбоподателката излага множество съображения, че определението е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че лицето В. К. не е законен наследник на В. В., тъй като не е биологичен син на брат й В. К.. Поддържа доводи, че удостоверението за наследници на СО е нищожен акт, като сочи, че са налице други удостоверения, според които В. К. не е наследник на В. В.. Съдът не обсъжда останалите съображения в частната жалба, които са по съществото на спора между страните и не са относими към настоящото частно производство. Моли да се отмени определението.

Насрещната страна по частната жалба В. В. К., чрез законния си представител, неговата майка И. Л., не взема становище по частната жалба.

Софийският апелативен съд, като разгледа частната жалба, взе предвид доводите на ищеца и съобрази извършените процесуални действия, приема следното:

Частната жалба е подадена в установения от закона едноседмичен срок, от легитимирано лице.

Съдът констатира, че производството е образувано по въззивна жалба на първоначалната ищца В. Г. В. срещу решение № 201948 от 26.08.2019 г. на СРС 26 с в, с което е отхвърлен предявения иск от В. Г. В. срещу В. В. К. с правно основание чл.

124 ГПК - за признаване за установено, че ищцата е единствен наследник на В. С. К., починал на ******** г.

В хода на производството В. Г. В. е починала - на ******** г. С определение от 1

07.07.2021 г. на СРС, по гр. д. № 22829/2018 г. е конституирана нейната дъщеря М. С.

К..

Тъй като съгласно удостоверение за наследници № РСЦ21-ДИ11-110 от 28.04.2021 г. на СО - район Средец, като наследник на В. В., починала на ******** г., е посочен и В. В. К., с атакуваното определение № 6804/04.04.2025 г. на СГС, ІV Г с-в, по в. гр. д. № 12988/2024 г., В. В. К. също е конституиран като наследник на починалата ищца В. Г. В., на основание чл. 227 ГПК, но производството срещу него е прекратено поради сливане на качеството ищец и ответник.

По същество и като съобрази извършените по делото процесуални действия, въззивният съд намира следното :

На основание чл. 227 ГПК, когато страната почине, производството продължава срещу наследника й по закон. Следва да се посочи, че определението по чл. 227 ГПК, в частта касаеща конституиране на наследник по закон на мястото на починалия в хода на процеса ищец, не подлежи на обжалване, доколкото не прегражда развитието на производството и не е предвидено обжалването му в ГПК.

Въззивният състав намира, че по същество определението се оспорва само в частта, в която производството е частично прекратено.

В случая СГС е установил от представеното удостоверение за наследници № РСЦ 21-ДИ11-110 от 28.04.2021 г. на СО - район Средец, че В. В. К. е посочен като наследник на В. Г. В., заедно с нейната дъщеря М. С. К.. Съдът е зачел официалната сила на удостоверението за наследници, поради което е конституирал и В. К. като наследник на първоначалната ищца и поради сливане на качеството ищец и ответник в производството, е прекратил делото по отношение на това лице като наследник на първоначалната ищца.

По отношение прекратяването на делото поради сливане на качествата ищец и ответник, въззивният съд намира, че по същество не става въпрос за същинско прекратяване, а само за констатиране, че В. К. вече участва в производството като ответник и не може да участва в две качества по делото. Във връзка със съображенията в частната жалба следва да се посочи, че произнасянето на СГС е по скоро за процесуална прецизност и не влияе на спора дали В. Г. В. е единствен наследник на В. С. К., който е предмет на делото.

По изложените съображения в съвкупност въззивният състав намира, че оспореното определение, в частта, в която производството е прекратено, следва да се потвърди.

Следва да се посочи, че съгласно ТР № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС определенията на апелативен съд, постановени по чл. 274, ал. 2, предл.

2 ГПК, с които е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежа т на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6804/04.04.2025 г. на СГС, ІV Г с-в, по в. гр. д. № 12988/2024 г., в частта, в която производството е прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Връща делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3