Решение № 22703 от 14.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22703 гр. София, 14.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20221110162780 по описа за 2022 година

Ищецът Д. Г. Я. твърди, че ответното дружество „Т.С.”ЕАД образувало срещу него при ЧСН Ул. Д. изпълнително производство, което било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.03.2022г.. от СРС, 78 състав, по ч.гр. дело № ..../2016 год. за сумата от 380.18 лева съставляваща главница за разходвана, но незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.08.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 70.16 лева - лихва за забава за периода 31.08.2013г.

- 11.08.2016г.

Според ищецът притезанието на горните вземания е погасено с тригодишна давност преди образуване на изпълнителното дело. Според исковата молба заповедта за изпълнение срещу Я. е влязла в сила на 14.10.2016г.,тъй като Я. не е подал възражение, а молбата при ЧСИ била образувана през 2022г. В исковата молба са подробно изложени съображения защо заповедта за изпълнение е влязла в сила през 2016г. и защо в случая следва да се 1 приложи тригодишна давност. Моли съда да признае за установено, че описаните вземания за погасени по давност.

Ответното дружество писмено оспорва иска със следните аргументи:

-/ Заповедта за изпълнение била влязла в сила на 01.11.2018г.

-/ Приложимата давност била петгодишна

-/Давността била прекъсната със образуването на изпълнителното производство, тъй като взискателят възложил избора на изпълнителни действия на ЧСИ и не следва да носи отговорност за евентуалното му бездействие.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните доказателства намира следното:

Позициите на страните се различават относно това, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение срещу ищеца, издадена по ч.гр. дело № 48302/2016 год., както и относно приложимият давностен срок при издадена заповед за изпълнение.

Действително, върху оригинала на заповедта е поставен съдебен печат, удостоверяващ, че заповедта е влязла в сила на 01.11.2018г. Това удостоверяване обаче не е част от задължителната удостоверителна сила на самата заповед и подлежи на последваща съдебна преценка. По делото е депозирано копие от свързаното със посоченото заповедна производство решение на СГС Втори „Б“ въззивен състав. В мотивите на решението е посочено, че настоящият ищец не е подавал възражение срещу заповедта по ч.гр. дело № .../2016 год. В самото досие на заповедното производство е налично съобщение до Я., което е връчено на 30.09.2016г.

Следователно удостоверителния печат върху, оригинала на заповедта не отразява действителното фактическо и правно положение, а заповедта е влязла в сила тридесет дни след връчването й на 30.09.2016г.

Цитираната заповед действително е била предмет на съдебно производство, но постановеното първоинстанционно 2 решение е било отменено с решението на Втори „Б“ въззивен състав на СГС по гр.д. № .../18г., тъкмо защото въззивния съд е установил, че Я. не е възразявал срещу заповедта и установителен иск срещу него във връзка със заповедта е недопустим.

Що се отнася до приложимата давност, тя в случая е тригодишна и не е в зависимост от издаването на заповед за изпълнение. Неоснователно е становището, че спрямо задължения установени със заповед за изпълнение се прилага петгодишната давност по чл. 118 ЗЗД. Нормата на чл. 118 е императивна, а императивни норми не могат да се тълкуват разширително. Прилагането на разпоредба, която се отнася до съдебните решения, постановявани след състезателно производство спрямо заповедите за изпълнение, постановявани по едностранно производство е недопустимо.

Иска следва да бъде уважен, а ответникът да заплати на ищеца 465 лева разноски.Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че Д. Г. Я. ЕГН ********** не дължи на „Т.-С.”ЕАД по ч.гр. дело № .../2016 год. сумата от 380.18 лева - съставляваща главница за разходвана, но незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.08.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 70.16 лева - лихва за забава за периода 31.08.2013г. - 11.08.2016г.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 465 лева разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4