Определение № 117 от 29.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Пазарджик, 29.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20225200900177 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 374 от ГПК.

Образувано е по искове на Г. Ю. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Н. В.“ **, чрез адв. П. от **, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица (след справка по чл. 23, ал. 6 от ЗТТРЮЛНЦ), бул. „Витоша“ № 89Б, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът е направил доказателствени искания: за приемане на писмени доказателства; за изискване на образуваната щета; за изискване на АНД № *** г. на РС - П.; за събиране на гласни доказателства - 3 свидетели при режим на довеждане за установяване претърпените неимуществени вреди; за допускане на съдебномедицинска експертиза с поставени в исковата молба въпроси, след личен преглед на ищеца, както и на съдебносчетоводна експертиза с поставени въпроси в исковата молба.

Ответникът оспорва третия въпрос от СМЕ. Представил е преводното нареждане за изплатената на ищеца сума. Не е направил доказателствени искания.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищците за присъждане на законната лихва представлява последица от евентуалното уважаване на главните искове за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва, така например както е подходил досежно исковете по чл. 86 от ЗЗД.

Съдът приема, че надлежно е упражне н о правото на иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 о т КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя , като го е сезирал с искане 1 за заплащане на обезщетения на 04.05.2022 г. , респ. на 05.07.2022 г. ответникът е изплатил на ищеца определена сума, с която последният не е съгласен. Искът е предявен на 24.10.2022 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

По доказателствата:

Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени от страните писмени доказателства е основателно, поради което същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

Следва да се изиска АНД № *** г. на РС - П. за послужване по настоящото дело.

Основателно е искането за събиране на гласни доказателства, но само за двама свидетели при режим на довеждане за установяване претърпените неимуществени вреди от ищеца.

Основателно е и искането за допускане на съдебномедицинска експертиза с въпроси, които съдът ще преформулира служебно, като въпроса по т. 3 не се допуска, тъй като твърденията на ищеца относно негативните преживявания са общи и не изискват специални знания от психолог за квалифицирането им (поставяне на диагноза), поради което доказателства относно тези обстоятелства могат да бъдат събрани чрез допуснатите на страната свидетели.

Основателно е искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза, като въпросът ще бъдат формулиран служебно от съда, а относно законната лихва, същата може да бъде изчислена с помощта на онлайн калкулатори.

Доколкото възражението за съпричиняване е само относно непоставен обезопасителен колан от пострадалия, а не и относно механизма на ПТП, то съдебноавтотехническа експертиза не се налага да се назначава.

На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искове на Г. Ю. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Н. В.“ **, чрез адв. П. от **, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са искове на Г. Ю. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „Н. В.“ **, чрез адв. П. от **, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ , за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща остатък от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 75 000 лева, ведно със законната 2 лихва от 06.07.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 22 291.66 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението от 75 000 лева за периода от 02.08.2019 г. до 05.07.2022 г., сумата от 1 042.80 лева, представляваща остатък от обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 1 799.01 лева (пропусната полза от неполучено трудово възнаграждение, изчислена като разлика между изплатеното от НОИ обезщетение за временна неработоспособност за периода 02.08.2019 г. до 09.02.2020 г. и дължимото нетно трудово възнаграждение за същия период, ведно със законната лихва от 06.07.2022 г. (в обстоятелствената част - от 09.02.2020 г.; ще се уточни в о. с. з.) до окончателното плащане, както и 221.95 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението от 908.98 лева за претърпени имуществени вреди (претърпяна загуба - направени разходи за лечение и престой в болницата; в о. с. з. ще бъде уточнено кой престой, т. к. са два:

02-05.08.2019 г. и 09-12.08.2019 г. ) за периода от 09.02.2020 г. до 05.07.2022 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по посочена банкова сметка с титуляр: адв. Р. П. в ТБ „***“ АД, ****. Претендира разноски.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

На ****г. в гр. П., на кръстовището между ул. „***“ и ул. „**“ е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) между л. а. ** ** рег. № ***, собственост на ***, управляван от служителя В. П. П. и л. а. О. В., рег. № ****, управляван от В. Ф. И., в резултат на отнемане на предимството на движещия се по главния път л. а. **, при което пострадал пътуващия в него ищец Г. Ч. - причинена комплексна средна телесна повреда, подробно описана. Сочи се, че с решение № **** г. на РС - П. по АНД № *** г. В. Ф. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и освободен от наказателна отговорност, на основание чл. 78а от НК. На 11.10.2022 г. ищецът си е направил допълнителни изследвания и се установило, че в действителност има счупени 4 ребра (VI, VII, VIII и IX) по средната лопатна линия вляво, а не 3 (VII, VIII и IX) както било установено в СМЕ по наказателното дело . На 04.05.2022 г. е отправена претенция до застрахователя по чл. 380 от КЗ за заплащане на обезщетенията. Излага се, че след отправяне на 04.05.2022 г. на претенция до застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, на 05.07.2022 г., т. е. в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, изтичащ на 04.08.2022 г., ответникът е изплатил на ищеца сумата от 46 665.19 лева, от които 45 000 лева за покриване на неимуществените вреди и 1 665.19 лева за покриване на имуществените вреди, съгласно писмо изх. № ****г. С платените 1 665.19 лева ищецът приема, че ответникът му е заплатил обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 908.98 лева за направените разходи във връзка с престоя в болницата и лечението му, респ. остатъкът от 756.21 лева представлява частично плащане по претенцията за обезщетение за имуществени вреди, а именно неполученото трудово възнаграждение, изчислено като разлика между дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца и полученото обезщетение от НОИ за временна неработоспособност за периода от 02.08.2019 г. до 09.02.2020 г. Поради това, ищецът счита, че му се дължи остатък от обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева - разликата между платените 45 000 лева и претендираното обезщетение 3 за неимуществени вреди от 75 000 лева, както и мораторната лихва върху обезщетението от 75 000 лева за периода от датата на увреждането 02.08.2019 г. до датата на частичното плащане - 05.07.2022 г., които са в размер на 22 291.66 лева, ведно с лихвата върху 30 000 лева от 06.07.2022 г. до окончателното плащане. Счита също така, че му се дължи и сумата в размер на 1 042.80 лева, представляваща разлика между платеното от застрахователя обезщетение в размер на 756.21 лева за имуществени вреди, представляващи неполучено трудово възнаграждение, изчислено като разлика между полученото обезщетението от НОИ за временна неработоспособност за периода 02.08.2019 г. - 09.02.2020 г. и дължимото нетно трудово възнаграждение, и претендираното от ищеца в размер на 1 799.01 лева (изчислено на база на полученото за м. юли 2019 г. нетно трудово възнаграждение от 945.90 лева), ведно със законната лихва върху 1 042.80 лева от 06.07.2022 г. (в обстоятелствената част - от 09.02.2020 г.; ще се уточни в о. с. з.) до окончателното плащане. Претендира се и сумата от 221.95 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението от 908.98 лева разходи за лечение, за периода от 09.02.2020 г. до 05.07.2022 г.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д. З., е подал отговор на исковата молба. Заявява, че дружеството е заплатило сумата от 46 665.19 лева, от които 45 000 лева за покриване на неимуществените вреди и 1 665.19 лева за покриване на имуществените вреди, с което приема, че застрахователят е изпълнил в цялост задължението си за обезщетяване на пострадолото лице и предявеният иск е изцяло неоснователен. При условие на евентуалност се навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен обезопасителен колан от пострадалия Ч. Оспорва се, че пропуснатата полза, изразяваща се в загуба на доход, поради временна неработоспособност не е в резултат на процесното ПТП. Излага се, че неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорния за лихви.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, в която се оспорват възраженията на ответника.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не е подаден допълнителен отговор на ДИМ.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът приема за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че между ответника и делинквента В. Ф. И. е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към датата на процесното ПТП, както и че ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя , като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетения на 04.05.2022 г. , респ. на 05.07.2022 г. ответникът е изплатил на ищеца сумата от 46 665.19 лева, от които 45 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 1 665.19 лева обезщетение за имуществените вреди, от които: 908.98 лева за направените разходи във връзка с престоя в болницата и лечението, а остатъкът от 756.21 лева за пропуснатите ползи от неполучено трудово възнаграждение, изчислени като разлика между изплатеното обезщетение за временна неработоспособност за периода от 02.08.2019 г. до 09.02.2020 г. и дължимото нетно трудово възнаграждение за същия период.

4

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът ДАВА УКАЗАНИЯ на ищеца, ч е НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за размера на дължащото му се нетно трудово възнаграждение за процесния период, а именно от 02.08.2019 г. до 09.02.2020 г., доколкото се търси разликата с полученото обезщетение от НОИ (представят се доказателства за нетно трудово възнаграждение за януари - юли 2019 г.), както и за ползвания отпуск от ищеца в периода след 23.12.2019 г. зо 07.01.2020 г. (извън официалните празнични дни 2426.12.2019 г. и 01.01.2020 г.).

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 о т ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.