Решение № 1077 от 20.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1674/2025
- Вид
- Решение № 1077
- Подписан
- 20.03.2025
- В сила
- 19.04.2025
- Състав
- ЯНА ЦВЕТАНОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1077 гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110201674 по описа за 2025 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-9075 от 24.01.2025г. по описа на ОПП СДВР от К. Р. с ЕГН ********** чрез адв. П. Б. с адрес в гр. С., ул.“Х. К.“ № *, ет. *, ап. * срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К N 9611863, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 , р. ал. 1, т. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП..
В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован не се явява и не се представлява.
По делото е постъпила молба от адв. А., с която поддържа жалбата и искането за разноски.
В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.
По делото е постъпило становище от пълномощник на административния орган, в което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата.
Претендират се разноски.
1
СРП, редовно уведомена не се представлява.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Лек автомобил марка и модел „М. *** ” с ДК № *** е собственост на К. Р. (л.11 от делото).
На ***г. било установено с автоматизирано техническо средство, че на същата дата в ** часа в гр. С., по бул. А. М. срещу блок № * с посока на движение от О. п. към ул.''С.'', лек автомобил марка и модел „М. *** ” с ДК № *** е бил засечен да се движи със скорост от 68 км/ч, при забрана за движение със скорост над 50 км/ч.
При така установеното СДВР издала ЕФ срещу от К. Р. с ЕГН ********** за налагане на глоба Серия К N 9611863 от СДВР за нарушение, установено с АТСС.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение , извършено при условията на повторност – в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ серия К № 8557281, издаден от ОДМВР Пловдив.
Скоростта на лек автомобил марка и модел „М. *** ” с ДК № *** била измерена видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ''CORDON M2‘‘ с № MD1196.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от правоимащо лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е чстично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
В случая е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с „автоматизирано техническо средство” по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, което е годно да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи(л. 12 от делото) образец. В същата разпоредба са посочени и реквизитите на Електронния фиш , а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за 2 доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че процесният електронен фиш е издаден при формално спазване на законовите изисквания и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4 реквизити.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че средството за измерване е одобрено (л. 15-16 от делото), вписано е като тип средство за измерване (л.14 от делото) и е преминало проверка за техническа годност на 06.12.2023г. , за което е издаден протокол(л.13 от делото) .
По делото е установено, че на ***г. процесното средство за измерване е било позиционирано в гр. С., бул. А. М. срещу блок № *, като с него е извършван контрол на скоростта за времето от 13:55ч. до 16:15ч. в посока от О. п. към ул.''С.'' (л.17 от делото).
Писмените доказателства за мястото на извършване на нарушението съответстват на приложения снимков материал и описаното в електронния фиш.
При отчитане на скоростта и последвалото издаване на фиш е взето предвид допустимото отклонение в показанията на техническото средство и от резултата са извадени 3 километра, като гаранция за обективност на измерването.
Видно е , че в електронния фиш е приета скорост на движение на автомобила от 68 км./ч. От друга страна, в приложеният по делото снимков материал от автоматизирано техническо средство, е отчетена скорост на движение 71 км./ч.
При така установеното, съдът намира възраженията на жалбоподателя във връзка с реквизитите на ЕФ за неоснователни.
Неоснователно е възражението за неспазен срок за издаване на ЕФ. Датат на връчване на обжалваният фиш не е обвързваща по отношение датата на издаване .
Съдът намира за безспорно установен и субекта на нарушението.Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че поради изминалия период от време не помни дали автомобилът не е бил управляван от друго лице и това е основание за отмяна на ЕФ.
Независимо от изложеното , съдът намира , че АО е допуснал нарушение, като не е изяснил въпроса, досежно описаната повторност.
Необходимо е да се посочи , че тежестта на доказване е за административния орган, но същият прояви абсолютна пасивност.
По делото не са представни доказателства за връчване на ЕФ серия К № 8557281, издаден от ОДМВР Пловдив. С посочения ЕФ жалбоподателят е санкоциониран за друго 3 нарушение, като се твърди, че настоящето е извършено при условията на повторност.
Твърдението на АО , че ЕФ серия К № 8557281 е връчен на конкретна дата, респективно е влязъл в законна сила не обвързващо за съда и си остава твърдение, неподкрепено от никакви доказателства.
По тези съображения ЕФ следва да бъде изменен в частта за наказанието, като на жалбоподателя се наложи глоба по основния състав на нарушението, а не за такова ,извършено при условията на повторност.
При този изход на спора и доколкото е доказано нарушение, за което на жалбоподателя се следва наказание, то на АНО се дължат разноски за юрисконсулт , а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.
Съдът обаче намира за неоснователно и искането на процесуалния представител на АО за присъждане на разноски.Легитимиращият се като процесуален представител не се е явил в съдебно заседание, не е извършил нито едно процесуално действие и не е ангажирал никакви искания. Фактически съдът служебно допусна събирането на доказателства именно поради пасивност на АО.Действително по делото е депозирано писмено становище, но то е шаблонно и еднакво относимо по всяко едно дело за нарушения от посочения вид.
По тези съображения, съдът счита , че искането за разноски , макар формално да съответства на закона и е направено от правоимащо лице е злоупотреба с право.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал. 2, т. 4 и ал. 7 , т. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба Серия К N 9611863, издаден от СДВР, с който на К. Р. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 , вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП., като вместо него НАЛАГА на К. Р. с ЕГН ********** административно наказание на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СДВР за присъждане на разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Р. за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5