Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 549 от 30.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 94/2026
Вид
Определение № 549
Подписан
30.01.2026
В сила
30.01.2026
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 549 гр. Варна, 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100500094 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. В. К. и П. К. К., двете от гр.

Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3448/05.10.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110102096 по описа на РС-Варна за 2024 год., с което са отхвърлени предявените от двете въззивнички срещу М. Н. Г.а и И. Д. Г., двамата от гр. Варна, отрицателни установителни искове за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците М. Г.а и И. Г. не са собственици на ПИ с идентификатор 359 по КП на в. з. „Лазур“, находящ се в землището на с. Константиново, общ. Варна, обл. Варна, с площ от 544 кв. м., при граници: имоти с идентификатори ***.354; ***.114; ***.113 и ***.112, защрихован в червен цвят на скицата на л. 62 по делото на РК-Варна и на 1 / 2 ид. част от ПИ с идентификатор 361 по КП на в. з. „Лазур“, находящ се в землището на с.

Константиново, общ. Варна, обл. Варна, с площ от 62 кв. м., при граници: ПИ 359; 360; ***.354 и ***.106, защрихована в син цвят на скицата на л. 62 по делото на РС-Варна, представляващи реална част от ПИ с идентификатор ***.107 по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед РД-18-1897/27.11.2018 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от 02.06.2023 г., находящ се в с. Константиново, вилна зона „Лазур“, с площ от 1 296 кв. м., с номер по предходен план: 270, квартал 7, парцел X, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***.354; ***.106; ***.401; ***.400; ***.111; ***.112;

***.113 и ***.114, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК , както и в частта, с която жалбоподателките (ищци) са осъдени да заплатят разноски на ответниците.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и 1 незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати наршения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което е и необосновано.

Въз основа на направен в жалбата анализ на показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели, жалбоподателките считат, че доказателствата по делото не дават основание за извод, че двамата ответници са придобили процесните имоти по давност, в какъвто смисъл е извода на първоинстанционния съд.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете им да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В жалбата се съдържат и оплаквания, че неправилно в тежест на двете жалбоподателки (ищци по исковете) са присъдени разноски в размер на 1900 лева, съответно: 1200 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 700 лева – внесен депозит за изслушаната експертиза. Твърди се, че по делото липсват доказателства ответниците да са внесли пълния размер на определеното от съда възнаграждение на вещото лице от 700 лева; налични са доказателства за внесени само 300 лева, поради което и сумата от 400 лева не следва да се присъжда в полза на ответниците.

Настоящият състав счита, че оплакванията и доводите на въззивничките относно присъдените в тяхна тежест разноски в първоинстанционното производство попадат в обхвата на чл. 248 ГПК, но липсва конкретно искане.

Горното налага производството да се остави без движение и на жалбоподателките да се даде възможност да конкретизират дали настояват за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските или искат отмяна на решението и в частта му за разноските като законна последица от уважаването на подадената от тях въззивна жалба.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в. гр. дело №94/2026 год. по описа на ОС-Варна;

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на К. В. К. и П. К. К., двете от гр. Варна, в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение, с писмена молба до съда, с препис за насрещните страни, изрично да заяват дали настояват за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските (по което искане компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд) или претендират отмяна на решението и в частта му за разноските като законна последица от евентуалното уважаване на подадената от тях въззивна жалба;

При неизпълнение на горните указания в дадения срок въззивният съд ще приеме, че се претендира отмяна на решението на районния съд и в частта му за разноските като законна последица от евентуалното уважаване на 2 подадената от двете ищци въззивна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

След изтичането на горния срок делото да се докладва за следващи разпореждания.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3