Решение № 40 от 26.02.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Кюстендил, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20231520200468 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Л. Д. Д., с ЕГН – ********** от гр. Р. обжалва н аказателно постановление № 22-1139-002675/02.02.2023г. , издадено от н ачалник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП са й наложени административни наказания : “глоба” в размер 700 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишена от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В хода на съдебното производство жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител. Във въззивната жалба / след допълнителни уточнения/ се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и се оспорва НП по същество.

Наказващият орган, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

1

След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, настоящият съдебен състав намери за установено следното:

Н а 20.09.2022 г. в 09:02 ч. с техническо средство трафик радар 01.11.2022г. в 12:16 ч. , с техническо средство TFR 1M 545, позиционирано в с. Ябълково, общ.Кюстендил, на път ПП-I-6 , км. 27+500 е заснето нарушение за скорост , извършено с МПС , лек автомобил м. БМВ, модел 530Д ХДРАЙВ, с рег.№ *******. Автомобилът се движел в посока – към гр.

Кюстендил. Скоростта, с която се е движело МПС в момента на заснемане била 105 км/ч. при разрешена такава за населено място от 50 км/ч. С техническото средство е заснет снимков материал – клип №8789, на който са отразени точния час на нарушението, дата, рег. номер на автомобила, скоростта на движение, както и мястото на извършване на нарушението.

Видно от справка в сектор Пътна полиция , описаното МПС е собственост на лизингова къща - „СОФИЯ ЛИЗИНГ“ЕАД , но с посочен ползвател „МИЛОВАНОВ ГРУП“ЕООД, с управител и собственик на капитала Л. Д. Д.. От управителя на дружеството - ползвател е представена Декларация по чл. 188 от ЗДвП , в която е посочено, че не може да посочи кой е управлявал автомобила на 20.09.2022 г.

След представяне на декларацията, управителят на дружестото Д. била призовавана многократно да се яви в сектор пътна полиция Кюстендил за съставяне и връчване на АУАН. Тъй като тя не се явила, на 06.12.2022 г. бил съставен АУАН № 132157, в нейно отсъствие. В акта като нарушител е било вписано името на Л. Д. – управител на дружеството ползвател „Милованов груп“ЕООД. Описано е установеното нарушение и е дадена правна квалификация на същото – чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Приложен е и видеоклип , в който се сочи и точния час на установяване на превишаване на скоростта.

Измерената скорост на движение на превозното средство е 105 км/ч., като същата е редуцирана на 102 км/ч. с приспаднат толеранс в полза на нарушителя, при ограничение на скоростта за движение в населено място- 50 км/ч.

В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно и точно описание на фактическите обстоятелства, относими към инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по 2 текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.

В АУАН е допусната техническа грешка при изписване номера на техническото средство, с което е заснето нарушението. В тази връзка, с докладна записка от 31.01.2023 г. полицейски инспектор в сектор пътна полиция – Б. С. уведомил началника на сектора за допусната техническа грешка, като посочил точното наименования на техническото средство, с което е заснето нарушението , а именно TFR-М 523.

АУАН е връчен на нарушителя на 23.01.2023 г. срещу подпис. В срока за възражения , в сектор Пътна полиция са постъпили такива от жалбоподателката. Според тях в АУАН са правени поправки, същият не е прочетен при предявяването му и тя не успяла да го разчете.

Въз основа на акта, на 02.02.2023 г. началникът на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил издал атакуваното НП№22-1139-002675.

Недоволен от санкционирането му с това наказателно постановление останал жалбоподателя Д. , която го обжалва, в рамките на дадения й от ЗАНН срок.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин, от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства-показанията на актосъставителя С. и свидетеля по акта – А. З., както и от другите приобщени по делото писмени доказателствени средства.

Следва да се подчертае, че гласните доказателствени средства кореспондират и се подкрепят изцяло и от другите събрани по делото писмени доказателства, което наложи съдът да ги кредитира изцяло и безрезервно.

При съставянето на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същият е съобразен с изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН. При това, актът съдържа необходимите задължителни реквизити изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като излага конкретно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено процесното нарушение. При тези обстоятелства, съдът счита, че не се наблюдават съществени отклонения от материалноправно и процесуалноправно естество, които да рефлектират върху законосъобразността на акта.

Възведената в акта за административно нарушение фактическа 3 обстановка, относима към разглежданото административно нарушение е обективирана изцяло и в наказателното постановление. Нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП .

В законоустановения 14-дневен преклузивен срок, съгласно чл. 59, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят, в качеството си на легитимирана страна с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, съдът я намира за неоснователна.

Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед на виновно осъщественото от него административно нарушение, съставомерно по този текст. Същото се изразява в това, че като водач на ППС, деецът е допуснал движение на управляваното от него превозно средство с превишена скорост, надвишаваща значително въведеното ограничение от 50 км/ч. за населено място. Правната квалификация на описаното нарушение съдът споделя изцяло, като я намира за правилна и законосъобразна.

От легалния прочит на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която е с императивен характер е видно, че на водачите на ППС се забранява при избиране на скоростта на движение да превишават максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. Вън от съмнение е, че възвизникът не се е съобразил с посоченото ограничение в населеното място и е управлявал автомобила със скорост, значително по-висока от 50 км/ч. В хода на съдебното следствие бяха събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които черпим информация, че скоростта е измерена прецизно и точно от длъжностното лице, като към момента на преминаване на управлявания от жалбоподателя автомобил през пътния участък на селото, тя е била 105км/ч.

Годността на техническото средство, с което е извършено заснемането на нарушението е удостоверена по делото с представен Протокол от проверка №1-21-22/18.01.2022 г.

За правнорелевантния факт, доказващ наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на жалбоподателя, съдим най-вече от представеното писмено доказателство "извлечение от паметта" на техническото средство на приложения клип от 4

20.09.2022 г. Всъщност, от това писмено доказателство черпим информация и не само за конкретното нарушение, изразяващо се в движение с превишена скорост на движение на управлявания от дееца автомобил, но така също и за времето, през което е извършено измерването /отразено с точност до секунда/, посоката на движение на превозното средство, режима на работа, на който е било настроено да работи техническото средство и мястото, където е установено нарушението. По отношение на последното обстоятелство /мястото на нарушението/ добиваме нагледна представа от приложените по делото снимки, извлечение от видеоклипа. Съдът счита, че обсъдени в своята доказателствена съвкупност, данните от клипа предоставят обективна възможност на нарушителя да може да се ориентира и разбере, къде точно е била измерена превишената скорост на управлявания от него автомобил. Още повече, че в АУАН и НП е описано подробно и самото място, където е констатирано нарушението. И тук следва да се поясни, че за пълнота на описанието на мястото на нарушението съдим така също от GPS координатите, посочени в снимката на видео-клипа. Същите, съобразени с направеното описание на мястото на нарушението в НП и АУАН, безспорно ориентират безпогрешно въззивника за това, къде е измерена превишената скорост на движение на автомобила.

От друга страна, следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират и разколебават изложената от наказващия орган обвинителна теза. Ето защо, съдът счита, че при изложените обстоятелства, законосъобразно и правилно административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, като е приел, че редовно съставения АУАН от актосъставителя С. се ползва с презумптивна доказателствена сила, до доказване на противното. Отделно от изложеното може да се изтъкне, че обвинителната теза наказващият орган е изградил не само на изложените в акта констатации, от страна на длъжностното лице, но така също и от другите писмени доказателства по преписката. Безспорно, наказващият орган се е позовал на данните от видеоклипа, извлечен от паметта на техническото средство, който се явява показателен в насока - датата и времето на измерването; измерената превишена скорост и посоката на движение на превозното средство. Само по себе си, извлечението на видеоклип от паметта на техническото средство по смисъла на 189, ал.15 от ЗДвП съставлява доказателствено средство. При 5 изложените съждения съдът приема, че правилно и законосъобразно административното нарушение е подведено под хипотезиса на нормата на чл.

21, ал.1 от ЗДвП, която се явява относима към настоящия правен казус.

Наличието на разминаване между посочената в приложения по делото видеоклип скорост и тази в АУАН и НП се основава на приспаднатия толеранс , от 3% в полза на нарушителя, което изрично е упоменато в НП.

Правилно е определен и субекта на нарушението. Жалбоподателката Л. Д. е управител и едноличен „София лизинг“ЕАД , което дружество е ползвател на автомобила. Доколкото в това си качество г-жа Д. е попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която не е посочила лице, което е управлявало автомобила на процесната дата, то напълно законосъобразно именно нейната отговорност е ангажирана.

Встъпвайки на общата доказателствена плоскост и на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че наказващият орган законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на нарушителя по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, основавайки се както на съществуващите безспорни доказателствени факти, доказващи наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на водача.

При изложените съждения вън от съмнение е, че описаната в обстоятелствената част на наказателното постановление обвинителна теза се явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. Оттук следва и правният извод, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да се потвърди изцяло .

По отношение на размера на наложеното с НП наказание за това нарушение, съдът намира следното :