Решение № 76 от 16.03.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Кюстендил, 16.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от М. Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20241520201105 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

С. Г. К., с ЕГН – **********, от гр. София , чрез своя процесуален представител - адв. М. В. от САК обжалва наказателно постановление № 241139-002554/15.10.2024 г., издадено от началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал.4, вр. с ал.1 т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание : “глоба” в размер 1400 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържат се изложените в жалбата възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски.

Наказващият орган, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Прави се възражение за прекомерност на петендираните разноски за 1 адвокатско възнаграждение.

След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, настоящият съдебен състав намери за установено следното:

На 12.04.2024г. в 19:03 ч., с техническо средство sitraffic lunx ERS 400-10752D9A010800BB, монтирано на ВП II-62, км 4+730, в с Багренци , обл.

Кюстендилска е установено и заснето превишаване на максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. с лек автомобил м.

„Мерцедес“, модел „С350 CDI“, с ДК№ ********. Посоката на движение на МПС е към гр.Кюстендил, а скоростта, с която МПС се е движело е 109 км/ч.

С техническото средство е заснет снимков материал, на който са отразени точния час на нарушението, дата, рег. номер на автомобила, скоростта на движение, както и мястото на извършване на нарушението.

Видно от справка в сектор Пътна полиция , описаното МПС е собственост на жалбоподателя С. К..

Непосредствено след сваляне на записите от техническото средство, респ. - установяване на нарушението началник сектор Пътна полиция Кюстендил е изпратил писмо до Началника на 01 РУ – СДВР, с искане да бъде установен собственика на описания автомобил – С. К., както и да му бъде предоставена за попълване Декларация по чл. 188 от ЗДвП .

Неколкократно началник 01 РУ – СДВР връщал преписката в сектор Пътна полиция Кюстендил, прилагайки докладни записки , удостоверяващи, че лицето не е открито. Едва на 30.08.2024 г. собственикът на заснетото МПС е открит. Попълнил е декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е посочил, че на процесната дата именно той е управлявал собственото си МПС.

Връчена му е покана за явяване , в двуседмичен срок , в сектор пътна полиция – Кюстендил за съставяне и връчване на АУАН.

В указания срок К. не се явил в сектор пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, поради което и на 16.09.2024 г. , в негово отсъствие е съставен АУАН с. GA № 1324412, в който е описано точно , ясно и с всички нужни реквизити съставомерното поведение на водача, за което е дадена правна квалификация - чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

2

В АУАН е описано също така, че установеното нарушение е извършено от С. К. в условията на повторност, т.е. в едногодишен срок от санкционирането му с ЕФ с.К№8263123, влязъл в законна сила на 17.02.2024 г.

Към АУАН е приложен и видеоклип , в който се сочи и точния час на установяване на превишаване на скоростта. Измерената скорост на движение на превозното средство е 109 км/ч., като същата е редуцирана на 105 км/ч. с приспаднат толеранс от 3 % в полза на нарушителя, при ограничение на скоростта за движение в населено място- 50 км/ч.

В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно и точно описание на фактическите обстоятелства, относими към инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.

АУАН е връчен на нарушителя на 09.10.2024 г., срещу подпис.

Въз основа на акта, на 15.10.2024 г. началникът на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил издал атакуваното НП№24-1139-002554.

Недоволен от санкционирането му с това наказателно постановление останал жалбоподателят С. К., който го обжалва, в рамките на дадения му от ЗАНН срок.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин, от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства-показанията на актосъставителя и от другите приобщени по делото писмени доказателствени средства. Следва да се подчертае, че гласните доказателствени средства кореспондират и се подкрепят изцяло и от другите събрани по делото писмени доказателства, което наложи съдът да ги кредитира изцяло и безрезервно.

При съставянето на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същият е съобразен с изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН. При това, актът съдържа необходимите задължителни реквизити изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като излага конкретно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено процесното нарушение. При тези обстоятелства, съдът счита, че не се наблюдават 3 съществени отклонения от материалноправно и процесуалноправно естество, които да рефлектират върху законосъобразността на акта.

Възведената в акта за административно нарушение фактическа обстановка, относима към разглежданото административно нарушение е обективирана изцяло и в наказателното постановление. Нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП .

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазване на предвидените в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН. Видно от представените по делото доказателствени средства, жалбоподателят е търсен неколкократно от служители на 01 РУ – СДВР. В тази връзка, съдът намира, че датата, на която лицето е открито е датата на която е попълнена от него Декларацията по чл. 188 от ЗДвП- 30.08.2024 г. Съобразно това, съставеният на 16.09.2024 г.

АУАН попада изцяло в срока предвиден в чл. 34 от ЗАНН.

В законоустановения 14-дневен преклузивен срок, жалбоподателят, в качеството си на легитимирана страна с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, съдът я намира за неоснователна.

Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника – жалб.

К. с оглед на виновно осъщественото от него административно нарушение, съставомерно по този текст. Същото се изразява в това, че като водач на МПС, той е допуснал движение на управляваното от него превозно средство с превишена скорост, надвишаваща значително въведеното ограничение от 50 км/ч. за населено място. Правната квалификация на описаното нарушение съдът споделя изцяло, като я намира за правилна и законосъобразна.

От легалния прочит на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която е с императивен характер е видно, че на водачите на ППС се забранява при избиране на скоростта на движение да превишават максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. Вън от съмнение е, че възвизникът- К. не се е съобразил с посоченото ограничение в населеното място и е управлявал автомобила със скорост, значително по-висока от 50 км/ч. В хода на съдебното следствие бяха събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които черпим информация, че скоростта е измерена прецизно и точно, с 4 техническо средство от одобрен тип, тя е била 109км/ч. Годността на техническото средство, с което е извършено заснемането на нарушението е удостоверена по делото с представен Протокол от проверка №076-СГИСИС/13.06.2023 г..

За правнорелевантния факт, доказващ наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на жалбоподателя, съдим най-вече от представеното писмено доказателство "извлечение от паметта" на техническото средство на приложения клип.

Всъщност, от това писмено доказателство черпим информация и не само за конкретното нарушение, изразяващо се в движение с превишена скорост на движение на управлявания от дееца автомобил, но така също и за времето, през което е извършено измерването /отразено с точност до секунда/, посоката на движение на превозното средство, режима на работа, на който е било настроено да работи техническото средство и мястото, където е установено нарушението. По отношение на последното обстоятелство /мястото на нарушението/ добиваме нагледна представа от приложените по делото снимки, извлечение от видеоклипа. Съдът счита, че обсъдени в своята доказателствена съвкупност, данните от клипа предоставят обективна възможност на нарушителя да може да се ориентира и разбере, къде точно е била измерена превишената скорост на управлявания от него автомобил. Още повече, че в АУАН и НП е описано подробно и самото място, където е констатирано нарушението.

Доказан е, по безспорен начин, и квалифициращият признак на повторността, доколкото нарушението по настоящото дело е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ с.К№8263123, с който К. е санкциониран за друго нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

От друга страна, следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират и разколебават изложената от наказващия орган обвинителна теза. Ето защо, съдът счита, че при изложените обстоятелства, законосъобразно и правилно административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата чл. 189, ал.2 от ЗДвП, като е приел, че редовно съставения АУАН от актосъставителя С. се ползва с презумптивна доказателствена сила, до доказване на противното.

Отделно от изложеното може да се изтъкне, че обвинителната теза 5 наказващият орган е изградил не само на изложените в акта констатации, от страна на длъжностното лице, но така също и от другите писмени доказателства по преписката. Безспорно, наказващият орган се е позовал на данните от видеоклипа, извлечен от паметта на техническото средство, който се явява показателен в насока - датата и времето на измерването; измерената превишена скорост и посоката на движение на превозното средство. Само по себе си, извлечението на видеоклип от паметта на техническото средство по смисъла на 189, ал.15 от ЗДвП съставлява доказателствено средство. При изложените съждения съдът приема, че правилно и законосъобразно административното нарушение е подведено под хипотезиса на нормата на чл.

21, ал.1 от ЗДвП, която се явява относима към настоящия правен казус.

Наличието на разминаване между посочената в приложения по делото видеоклип скорост и тази в АУАН и НП се основава на приспаднатия толеранс , от 3% в полза на нарушителя, което изрично е упоменато в НП.

Правилно е определен и субекта на нарушението. Жалбоподателят С.

К. сам е посочил в декларация по чл. 188 от ЗДвП , че на процесната дата е управлявал собственото си МПС.

Встъпвайки на общата доказателствена плоскост и на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че наказващият орган законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на нарушителя по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, основавайки се както на съществуващите безспорни доказателствени факти, доказващи наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на водача.

При изложените съждения вън от съмнение е, че описаната в обстоятелствената част на наказателното постановление обвинителна теза се явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. Оттук следва и правният извод, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да се потвърди изцяло .