Решение № 66 от 15.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245000500105 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 394/5.12.2023 г. по гр.д. № 255/2023 г. на ОСС.З., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. И. Ш. срещу О.* на М.**-гр. С.З. и И. С. И. иск по чл. 124,ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, представляващо даване на невярно заключение от втория ответник в качеството му на вещо лице-специалист в областта на балистиката в Б.*** на О.* на М.**-гр. С.З., обективирано в протокол №***27.12.2011 г., представено за досъдебно производство №*****/2011 г. по описа на *-** РУ-гр. С.З., и в протокол №***/20.09.2012 г., представено по ВНОХД № 1193/2012 г. по описа на ОС-С.З., и потвърдено устно в съдебното заседание пред съда, отхвърлен е като неоснователен предявеният от К. И. Ш. срещу О.* на М.**-гр.С.З. иск по чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди, причинени му вследствие даденото от И. С. И. в качеството му на вещо лице-специалист в областта на 1 балистиката в Б.*** на О.* на М.**-гр. С.З., обективирано в протокол №***27.12.2011 г., представено за досъдебно производство №*****/2011 г. по описа на *-** РУ-гр. С.З., и в протокол №***/20.09.2012 г., представено по ВНОХД № 1193/2012 г. по описа на ОС-С.З., и потвърдено устно в съдебното заседание пред съда, невярно заключение, ведно със законната лихва за забава от 12.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, намалено е на основание чл. 78,ал.5 от ГПК подлежащото на присъждане като разноски заплатено от И. С. И. адвокатско възнаграждение от 1200 лв. на 1000 лв., осъден е на основание чл. 78,ал.3 от ГПК К. И. Ш. да заплати на И. С. И. сумата 1000 лв.-направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, осъден е на основание чл. 78,ал.3 и ал.8 от ГПК К. И. Ш. да заплати на О.* на М.**-гр.С.З. сумата 100 лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят К. И. Ш. моли с подадената на 29.12.2023 г. въззивна жалба решението да бъде отменено като неправилно и апелативният съд да постанови решение, с което да уважи предявените от него искове. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124,ал.5 от ГПК и чл. 49 от ЗЗД, първият предявен срещу О.* на М.**-С.З. и И. С. И. за установяване на престъпно обстоятелство, представляващо даване на невярно заключение от втория ответник в качеството му на вещо лице-специалист в областта на балистиката в Б.*** на О.* на М.**-гр. С.З., обективирано в протокол №***27.12.2011 г., представено за досъдебно производство №*****/2011 г. по описа на *-** РУ-гр. С.З., и в протокол №***/20.09.2012 г., представено по ВНОХД № 1193/2012 г. по описа на ОС-С.З., и потвърдено устно в съдебното заседание пред съда, и вторият предявен срещу О.* на М.**-С.З. за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди, причинени му вследствие даденото от И. С. И. в качеството му на вещо лицеспециалист в областта на балистиката в Б.*** на О.* на М.**-гр. С.З., обективирано в протокол №***27.12.2011 г., представено за досъдебно производство №*****/2011 г. по описа на *-** РУ-гр. С.З., и в протокол №***/20.09.2012 г., представено по ВНОХД № 1193/2012 г. по описа на ОСС.З., и потвърдено устно в съдебното заседание пред съда, невярно заключение.

2

Ответникът по жалбата И. С. И. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 24.01.2024 г.

Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Ответникът по жалбата О.* на М.**-С.З. не е заявил становище по нея.

Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените срещу него искове като неоснователни.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Не се спори между страните, че срещу ищеца К. Ш. е водено наказателно производство по НОХД № 422/2012 г. на РС-С.З. и че с присъда от 17.05.2012 г. той е признат за виновен в това, че на 9.12.2011 г. е държал огнестрелно оръжие пистолет, съответно описан, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339,ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години, която присъда е потвърдена с решение от 1.11.2012 г. по ВНОХД № 1193/2012 г. на ОС-С.З.. Безспорно е, че в хода на наказателното производство ответникът И. С. И. като вещо лице специалист в областта на балистиката в Б.*** при О.* на М.**-С.З. е изготвил с протокол от 27.12.2011 г. за целите на ДП №*****/2011 г. по описа на В. РУП-гр.С.З. експертно заключение. Безспорно е, че в хода на същото наказателно производство с протокол от 20.09.2012 г. експертът И. за целите на ВНОХД № 1193/2012 г. е изготвил също експертно заключение. Безспорно е, че тези две експертизи са ползвани от съдилищата като част от доказателствения материал в производството по делата в наказателното производство.

Безспорно е, че впоследствие от 4.02.2019 г. Ш. вследствие на осъждане по друго наказателно производство е изтърпял и наказанието по присъдата по НОХД № 422/2012 г. на РС-С.З. в размер на 2 години лишаване от свобода и определено общо наказание по НОХД № 1183/2014 г. на СпНС, НОХД № 2489/2015 г. на РС-С.З. и НОХД № 97/2018 г. на ОС-С.З. в размер на 4 години лишаване от свобода (съгласно удостоверение от 21.12.2020 г., л. 19 от 3 делото на СГС).

С исковата молба от 16.12.2020 г., подадена до СГС, ищецът К. Ш. посочва, че тя е на основание чл. 300 във вр. с чл. 124,ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство срещу О.* на МВР-С.З. в лицето на И. С. И. – вещо лице специалист в областта на балистиката в Б.*** при О.* на М.**-С.З., като твърди, че И. И. е изготвил неистинска експертиза в хода на досъдебното производство и я затвърждава с изготвянето на експертизата в хода на въззивното производство пред окръжния съд. Твърди, че от наказателното производство той е претърпял вреди, включително е изтърпял наказание от 2 години лишаване от свобода. Претендира да бъде осъдена О.* на М.**-С.З. да му заплати сумата 100 000 лв., ведно със законната лихва от 12.12.2011 г. (деня на назначаването на И. като експерт), като обезщетение заради действията на техния служител И. С. И., изразили се в изготвянето на фалшиви експертизи. С определение от 8.11.2021 г. СГС прекратява производството по образуваното пред него дело гр.д. № 13 889/2020 г. и го изпраща по местна подсъдност на ОС-С.З..

Пред ОС-С.З. е образувано гр.д. № 1830/2021 г. и с решение от 11.07.2022 г. окръжният съд отхвърля иска на К. Ш. против О.* на М.**-С.З. за заплащане на парично обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна съдебно-балистична експертиза, изготвена от служителя на ответника И. С. И. (специалист в областта на балистиката при О.* на М.**-С.З.), който в качеството му на вещо лице е изготвил невярно заключение, обективирано в протокол №***27.12.2011 г., представен по ДП №*****/2011 г. на В. РУП на МВР-С.З., и в протокол №***/20.09.2012 г. за извършена от него допълнителна експертиза, поискана и представена пред ОС-С.З., в които вещото лице било потвърдило устно и в съдебно заседание пред състава на ОС-С.З. в качеството му на въззивен съд с решение № 234/1.11.2012 г. по ВНОХД № 1193/2012 г. бил потвърдил постановената от РС-С.З. присъда № 111/17.05.2012 г. по НОХД № 422/2012 г., с която той бил признат за виновен в това, че на 9.12.2011 г. е държал огнестрелно оръжие-пистолет, съответно описан, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл. 339,ал.1 от НК и чл. 54 от НК бил осъден на 2 години лишаване от свобода, което наказание било отложено по чл. 66,ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, а впоследствие 4 било изтърпяно ефективно, заедно със законната лихва върху главницата от 100 000 лв. от 16.12.2020 г. Това решение на окръжния съд е обезсилено като недопустимо с решение от 9.02.2023 г. по в.гр.д. № 614/2022 г. на АСПловдив и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд за произнасяне от друг състав по предявения от Ш. иск. Апелативният съд приема, че от изложените в исковата молба и уточняващите молби на Ш. фактически обстоятелства и от отправения към съда петитум може да се направи извод, че окръжният съд е бил сезиран с иск по чл. 49 от ЗЗД, тъй като се твърди, че на ищеца са нанесени неимуществени вреди от действието на лице, на което ответникът е възложил работа, т.е. който е негов служител, както и че това действие е противоправно и виновно (съзнателно даване на невярно заключение), а вредите са причинени по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. Апелативният съд преценява, че вместо да разгледа предявения иск в изрично уточнените от ищеца граници окръжният съд е отхвърлил иск по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, като през цялото времетраене на производството, в първото по делото съдебно заседание на 1.07.2022 г. при обсъждане на доклада по чл. 146 от ГПК, както и в мотивите на обжалваното решение е заявил изрично, че разглежда именно иск по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, а той се различава от иска по чл. 49 от ЗЗД по съдопроизводствен ред, фактически състав и правни последици, като апелативният съд намира, че по този начин окръжният съд се е произнесъл по непредявен иск, нарушавайки принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, поради което решението му е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав на предявения иск по чл. 49 от ЗЗД.

След връщането на делото на ОС-С.З. и в изпълнение на решението на апелативния съд от 9.02.2023 г. е образувано гр.д. № 255/2023 г. на ОС-С.З.. В изпълнение на определение на окръжния съд от 9.05.2023 г. е подадена на 3.07.2023 г. поправена искова молба, с която е заявено искане съдът да признае за установено в отношенията между ищеца К. И. Ш. и ответниците И.

С. И. и О.* на МВР-гр.С.З., че ответникът И. И.-вещо лице, специалист в областта на балистиката в Б.*** при О.* на М.**-С.З., е извършил престъпно обстоятелство – даване на невярно заключение, обективирано в протокол №***27.12.2011 г., представено по досъдебно производство №*****/2011 г. по описа на В. РУП-С.З., и в протокол №***/20.09.2012 г., представено по 5

ВНОХД № 1193/2012 г. на ОС-С.З., и потвърдено устно в съдебно заседание пред ОС-С.З., както и искане да бъде осъдена О.* на МВР-С.З. да заплати на Ш. сумата 100 000 лв. като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на невярното заключение, дадено от И. И.вещо лице, специалист в областта на балистиката в Б.*** при О.* на М.**С.З.. В исковата молба ищецът твърди, че той е бил обвиняем по ДП №*****/2011 г. по описа на В. РУП-С.З. за извършено престъпление по чл.

339,ал.1 от НК. Твърди, че в хода на ДП е извършена балистична експертиза от вещо лице специалист в областта на балистиката – ответникът И. И., обективирана в протокол №***27.12.2011 г. и въз основа на нея е внесен обвинителен акт в съда и там е било образувано НОХД № 422/2012 г. на РСС.З., приключило с осъдителна присъда. Твърди, че в хода на въззивното производство по ВНОХД № 1193/2012 г. на ОС-С.З. е назначена съдебнобалистична експертиза, извършена от И. И. съгласно протокол №***/20.09.2012 г., като заключението е потвърдено от него устно в съдебно заседание и то е основен мотив ищецът Ш. да бъде осъден за престъпление по чл. 339,ал.1 от НК. Твърди, че изготвените първоначална и допълнителна съдебно-балистични експертизи съдържат невярното заключение, че намереният при ищеца на 9.12.2011 г. газов пистолет „Е.В.“ с фабричен номер ********** представлява огнестрелно оръжие, тъй като върху него след закупуването му е извършена интервенция, водеща до промяна на характеристиките му. Твърди, че въз основа на представените от ответника И. заключения районният и окръжният съд са приели, че е налице съставът на престъплението по чл. 339,ал.1 от НК – държане на огнестрелно оръжие, което е обосновало издаването и потвърждаването на присъдата. Изложени са съображения защо според ищеца заключенията на вещото лице И. са неверни.