Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 13.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 456/2023
Вид
Решение № 38
Подписан
13.02.2024
В сила
06.04.2024
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, ГАЛИНА КОСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Велико Търново, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500456 по описа за 2023 година С решение № 260 от 01.06.2023г. по гр.д. № 810/ 2021г. по описа на ОС-В.Търново е осъден ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София да заплати на С. Е. А., ЕГН ********** сумата от 63 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат настъпилата на 23.09.2018 г. смърт на съжителя й М. К. М., при ПТП, реализирано на 23.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 30.11.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен предявеният иск за претърпени неимуществени вреди в останалата му част до предявения размер от 120 000 лв., частичен иск от 200 000лв., както и иска за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 23.09.2018г. ( датата на увреждането ) до 30.11.2018г, като неоснователен и недоказан. Осъден е ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД -гр. София да заплати на М. М. К., ЕГН **********, сумата от 84000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат настъпилата на 23.09.2018 г. смърт на баща й М. К. М., при ПТП , реализирано на 23.09.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 30.11.2018г. до 1 окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен предявеният иск за претърпени неимуществени вреди в останалата му част - до предявения размер от 120 000 лв., частичен иск от 200000лв., както и искът за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 23.09.2018г.

( датата на увреждането) до 30.11.2018г. като неоснователен и недоказан.

Осъден е ЗК „ЛЕВ ИНС“-гр. София да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат П. К.- САК сумата от 5395,50лв. с ДДС възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на С . Е. А., както и сумата от 7938лв. с ДДС за осъществено процесуално представителство и защита на М. К. М. пред първата инстанция. Осъдени са С. Е. А., ЕГН ********** и М. К. М., ЕГН ********** да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр. София разноски по водене на делото пред първата инстанция съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 440,80лв.

Осъден е ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр. София да заплати в полза на Окръжен съдВелико Търново държавна такса върху уважените искове в размер на 5980лв. , както и 70 лв. разноски за вещи лица съразмерно уважените искове.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника А. К. А., ЕГН ********** наследник на К. А. С.

С определение № 773 от 26.07.2023г. по реда на чл.248 ГПК ВТОС е оставил без уважение молбата на адв. П. К.-процесуален представител на ищците по пълномощие, за изменение на решението по делото в частта му относно присъденото възнаграждение по чл. 38 , ал. 2 от ЗАдвокатурата.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр. София чрез пълномощника юрисконсулт Р.Ч., срещу решението на ВТОС в частта, с която е уважен искът на С. А. за размера над 5000лв. до присъдения от 63000лв., и в частта, с която е уважен искът на М. К.-изцяло за присъдения размер от 84000лв. Счита, че решението в обжалваните части е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и константната съдебна практика, по изложени за това доводи.

Счита, че присъдените от първоинстанционният съд размери на обезщетенията за неимуществени вреди значително надхвърлят справедливия размер на дължимото обезщетение при подобен род поддържани отношения в конкретиката на настоящия казус. Счита, че с изплащането на обезщетение в размер на 45000лв. за ищцата М. К. са възмездени напълно претърпените от нея болки и страдания, като се сочи, че 2 по сключеното споразумение за доброволно уреждане на щетата й е изплатено дължимото се застрахователно обезщетение и от нейна страна чрез правоимащи лица е извършено волеизявление, че няма повече претенции към дружеството. Счита, че при определяне размера на обезщетението за ищцата М. К. съдът не е съобразил конкретните обстоятелства, а именно-възраст, социално положение, отношения между пострадалото лице с летален изход и ищците, както и в частност-наличие на заместена с нов съответно съжител и баща емоционална връзка, както и фактът, че отношенията между нея и баща й не са прекъснати единствено по повод настъпилото ПТП. Счита, че неправилно съдът е определил процента на съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал, като не е отчетено правилно поведението му при настъпване на пътния инцидент, като сочи, че е доказан приносът му за настъпване на вредоносния резултат в размер на 50%. Предвид на това, както и на конкретните взаимоотношения между ищците и пострадалия, счита, че справедливия размер на обезщетението за ищцата С. А. е 10000лв., който намален с 50% е 5000лв., а за ищцата М. К.-90000 лв., който намален наполовина е 45000лв., които са й изплатени изцяло. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли иска за обезщетение на С. А. за сумата над 5000лв. и иска за обезщетение на М. К.изцяло.Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците по жалба С. А. лично и като законен представител на М. К., чрез пълномощника адв.П. К.. Счита решението на ВТОС в обжалваните части за правилно и законосъобразно по изложени за това доводи. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВТОС в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, ведно с начислен ДДС. Възразява досежно размера на адв.възнаграждение на противната страна с довод за прекомерност на същия.

В законоустановения срок е постъпила частна жалба от адв.П.К., пълномощник на С. А., лично и като майка и законен представител на М. К., срещу определението по делото по чл.248 ГПК с № 773 от 26.07.2023г. Счита определението за неправилно по изложени за това доводи и моли същото да бъде отменено, като вместо това да бъде увеличено присъденото 3 адв.възнаграждение като се присъдят допълнително още 614,70 лв. с ДДСадв.възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред първата инстанция на ищцата С. А. и 600 лв. с ДДС-адв.възнаграждение с оглед броя на съдебните заседания по делото пред първата инстанция.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София чрез пълномощника юрисконсулт Р.Ч.. Моли да бъде оставена частната жалба без уважение по изложени за това доводи.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението в обжалваните части е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове в постановените размери.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че присъдените от първоинстанционният съд размери на обезщетенията за неимуществени вреди значително надхвърлят

4 справедливия размер на дължимото обезщетение при подобен род поддържани отношения в конкретиката на настоящия казус, е неоснователно.

Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателствапоказанията на св.А., А. и М., е достигнал до правилен правен извод относно основателността на исковете за обезщетение за неимуществени вреди в постановените размери, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Правилно е определен размерът на дължимото се на двете ищци обезщетение за неимуществени вреди предвид всички релевантни обстоятелствапретърпените болки и страдания-психически и емоционални такива, конкретните отношения между ищците и починалия, възрастта, датата на настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. на Пленума на ВС, като е съобразен и със съдебната практика в сходни случаи, поради което присъденото от ВТОС обезщетение за всяка една от ищците е в размер, съответстващ на претърпените от тях вреди вследствие смъртта на техния съответно съжител и баща. От показанията на св.А. М. се установява, че починалия М. К. и ищцата С. А., негова съжителка, не се разбирали и все се карали, ту се събирали, ту се разделяли, като след неговата смърт ищцата отново се оженила. От показанията на св.А., познат на ищцата С.А., и св.Г.А., нейна сестра, се установява, че С. А. живяла заедно с починалия около осем години и имали четири деца, за които се грижели заедно, както и че тежко приела смъртта му, била разстроена и обезпокоена за бъдещето.

Първоинстанционният съд е обсъдил и преценил тези установени обстоятелства, като подробно е анализирал отношенията между ищцата А. и починалия К., приемайки, че негативните й изживявания не са с висок интензитет, имайки предвид нестабилните отношения между тях. Въпреки това обаче, същата е живяла заедно с него осем години, отглеждали са своите четири деца, изпитвала е чувство на привързаност, и е разчитала на подкрепата му за отглеждането им, изпитала силни негативни емоции в деня на раждането на четвъртото им дете, когато и починал К.. Предвид на това, правилно е определено обезщетение за претърпените от нея болки и страдания в размер на 90000лв. Правилно е определен и размерът на обезщетението за ищцата М. К.-дъщеря на починалия, на 5 години към датата на смъртта му. Същата е загубила своя баща в ранна детска възраст. От показанията на свидетелите се установява, че същият е бил близък с децата 5 си, грижел се за тях, обръщал им внимание в свободното си време. Детето страдало силно от загубата на баща си и макар и към момента да се отглежда от майка си и новия й съжител, то не чувства същия като свой баща.

Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя в тази насока-за наличие на заместена с нов съответно съжител и баща емоционална връзка. Нито едно лице не може да замести в пълнота родителя, без значение полаганите грижи по отглеждането, тъй като не може да бъде заместена обичта и загрижеността на родителя към собственото си дете и изгладената между тях емоционална връзка. Детето е загубило завинаги подкрепата на своя баща и то в ранна възраст, лишено е занапред от неговата обич и грижа. Предвид на това, правилно първоинстанционният съд е определил обезщетението за ищцата М.

К. в размер на 120000лв.

Възражението на жалбоподателя, че с изплащането на обезщетение в размер на 45000лв. за ищцата М. К. са възмездени напълно претърпените от нея болки и страдания, като се сочи, че по сключеното споразумение за доброволно уреждане на щетата й е изплатено дължимото се застрахователно обезщетение и от нейна страна чрез правоимащи лица е извършено волеизявление, че няма повече претенции към дружеството, е несъстоятелно.