Решение № 6080 от 09.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6080 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100505584 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №625 от 11.01.2024г., постановено по гр.дело №57116/2021г. по описа на СРС, Г.О., 176-ти състав, са отхвърлени предявените от "РИЛА КОМЕРС" ООД, с ЕИК 83164502, срещу "ЕФ ДИ СИ" ЕООД, с ЕИК 205973555, и "ДЕЛТА ХАНДЕЛ" ЕООД, с ЕИК 130497776, искове с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД за опразване на наети имоти - магазин №29, с идентификатор ***, с площ от 140 кв.м., и магазин №31, с идентификатор ***, находящи се в магазинен комплекс в гр.София, ***-56, като неоснователни.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "РИЛА КОМЕРС" ООД, с ЕИК 83164502, чрез представляващ Г.К., с която се обжалва изцяло решение №6 2 5 от 11.01.2024г., постановено по гр.дело №57116/2021г. по описа на СРС, Г.О., 176-ти състав, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД. Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до незаконосъобразен извод, че ответникът - "ЕФ ДИ СИ" ЕООД държи процесния имот на валидно правно основание – постановление за възлагане на недвижим имот от 22.04.2021г. на ЧСИ В.И., с рег.

№778 на КЧСИ, по изп.дело №20137780400481, което е влязло в сила на 13.05.2021г. след датата, на която е следвало да бъде предадено държанието на имота на наемодателя – 05.05.2021г.. По отношение на ответника - "ДЕЛТА ХАНДЕЛ" ЕООД са изложени съображения, че не са налице доказателства, че същият е върнал 1 предоставения му с приемо-предавателен протокол от 14.08.2018г. недвижим имот, представляващ магазин №31, с идентификатор ***, с площ от 100.60 кв.м., находящи се в гр.София, ***. В тази връзка се твърди, че неправилно първостепенният съд е отхвърлил исковете срещу посочените ответници.

В хода на въззивното производство е постъпило на 05.05.2025г. възражение за недопустимост и нищожност на атакуваното първоинстанционно решение, без да се сочат конкретни пороци за това. Представени са и писмени бележки по правния спор.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. В съдебно заседание представляващият дружеството - въззивник прави възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК досежно претендираните от въззиваемите страни разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемите страни - "ЕФ ДИ СИ" ЕООД, с ЕИК 205973555, и "ДЕЛТА ХАНДЕЛ" ЕООД, с ЕИК 130497776, чрез процесуален представител адв.Н. А., с надлежно учредена представителна власт, депозират общ писмен отговор, в който вземат становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че при доказателствена тежест за въззивника-ищец по делото не се установява неправомерно държание на процесните имоти от страна на посочените ответници, което е послужило като основание да бъдат отхвърлени предявените искове с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание се представят писмени бележки, в които е наведен изричен довод, че в подадената въззивна жалба липсват посочени конкретни пороци на обжалваното решение, поради което липсва основание за неговата отмяна. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.

Предявени са от "РИЛА КОМЕРС" ООД, с ЕИК 83164502, срещу "ЕФ ДИ СИ" ЕООД, с ЕИК 205973555, и "ДЕЛТА ХАНДЕЛ" ЕООД, с ЕИК 130497776, при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД, както следва: срещу ответника - "ЕФ ДИ СИ" ЕООД, с ЕИК 205973555, за предаване на държанието на недвижим имот, предмет на сключен между страните договор за наем от 01.10.2020г., представляващ магазин №29, с идентификатор ***, с площ от 140 кв.м., находящи се в гр.София, ***; срещу ответника - "ДЕЛТА ХАНДЕЛ" ЕООД, с ЕИК 130497776, за предаване на държанието на недвижим имот, предмет на сключен между страните договор за наем от 13.08.2018г., представляващ магазин №31, с идентификатор ***, с площ от 100.60 кв.м., находящи се в гр.София, ***.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно 2 обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че ответникът - ЕФ ДИ СИ" ЕООД, държи недвижим имот – магазин №29, с идентификатор ***, с площ от 140 кв.м., находящ се в гр.София, ***, на годно правно основание - постановление за възлагане на недвижим имот от 22.04.2021г. на ЧСИ В.И., с рег.№778 на КЧСИ, по изп.дело №20137780400481, което е влязло в сила на 13.05.2021г., по който аргумент е приел, че предявеният иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. По отношение на недвижим имот – магазин №31, с идентификатор ***, с площ от 100.60 кв.м., находящ се в гр.София, ***, първостепенният съд е посочил, че на ищеца са били дадени подробни и изрични указания, че не сочи доказателства за това, че именно ответникът - "ДЕЛТА ХАНДЕЛ"

ЕООД държи имота и поради обстоятелството, че по делото няма ангажирани в този смисъл доказателства, въпреки указаната му доказателствена тежест, е прието, че предявеният иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. В тази връзка въззивният съд приема, че обжалваното решението е правилно, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от "РИЛА КОМЕРС" ООД, срещу "ЕФ ДИ СИ" ЕООД и "ДЕЛТА ХАНДЕЛ" ЕООД при условията на субективно съединяване искове с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.

Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

На първо въззивният съд намира, че следва да се произнесе по релевирано в хода на въззивното производство възражение за нищожност на атакуваното 3 първоинстанционно решение, което макар и да не е заявено изрично във въззивната жалба доколкото се твърди нищожност на обжалвания съдебен акт, която не е обвързана с конкретни преклузивни срокове, наведеното след подаване на въззивната жалба възражение не се явява преклудирано и въззивният съд дължи произнасяне. В случая като неоснователни следва да се преценят доводите за недопустимост и нищожност на обжалваното решение. Съгласно задължителната съдебна практика - т.9 от ППВС №1/1985г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита.

В настоящия случай обжалваното решение на Софийски районен съд е допустимо, тъй като е постановено по допустими искове, надлежно предявени от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Обжалваното първоинстанционно решение е допустимо - не са нарушени процесуалните изисквания за постановяването му, не са налице процесуални пречки или липсата на положителни процесуални предпоставки за предявяването на иска. Обжалваното решение е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Обжалваното първоинстанционно решение е и валидно, тъй като отговаря на всички изисквания за валидност на съдебното решение - постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Едно съдебно решение е нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидно решение. Вярно е, че в закона няма определение за това кога едно решение е нищожно, но в теорията и практиката са изяснени хипотезите, при които следва да бъде прогласена нищожността на решението, изхождайки от естеството на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Налице е практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, по въпроса кога едно съдебно решение е нищожно, а именно: когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост /в този смисъл- решение №668/15.11.2010г., постановено по гр.дело №1790/2009г., I Г.О. , Г.К., ВКС; решение №73/18.05.2015г., постановено по гр.дело №5113/2014г., III Г.О. , Г.К., ВКС и др./. Съгласно правната теория едно решение е нищожно, когато не би могло да се приеме за валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Такъв е случаят, когато: решението е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав; решението е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда; не е спазена писмената форма на решението или решението не е подписано; волята на съда е абсолютно неразбираема и не може да бъде изведена чрез тълкуване.