Решение № 4042 от 29.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4042 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110134545 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от [ фирма] ЕАД с предявени искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу ЕЛК. СЛ. М. , ЕГН **********.

С решение №263616/03.06.2021 г. по в.гр.д.№4770/2021 г. по описа на СГС, II Б състав е обезсилено първоинстанционното решение № 137691/01.07.2020 г. по гр.д.

№3877/2019 г. по описа на СРС, 30 състав, в частта му за сумата в размер на 414,53 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2012 г – м.01.2014 г., ведно със законната лихва от 02.06.2015 г. до окончателното заплащане; и сумата от 80,03 лева лихви за забава за периода 31.05.2012 г. – 22.05.2015 г.; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 31.07.2016 г по ч.гр.д.

№31149/2015 г. на СРС, 30 състав, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на СРС за произнасяне по предявения от ищеца иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, съобразно заявените в исковата молба фактически твърдения.

Ищецът твърди, че ответницата е ползвала доставена от него топлинна енергия през периода м.04.2012г. - м.01.2014 г. в топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. ., бл. . вх. Г, кафене, код на платеца Ш ., както и че не е имала основание за това, като по този начин ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищеца със сумата 414,53 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2012 г. до 31.01.2014 г. Претендира и 80,55 лева законна лихва за забава от 31.05.2012 г. до 22.05.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 31149/2015 г. година по описа на СРС, ГО, 30 състав.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК оспорва предявените искове по основание.

Поддържа, че липсват доказателства ответницата да е била собственик или ползвател на процесния имот за исковия период, като в тази връзка възразява, че представеният нотариален акт не съдържа подпис на страните и нотариуса. Поддържа, че за 1 процесния период в имота нямало монтирани отоплителни тела. Навежда, че към исковата молба било представено заявление за откриване на партида от В. М., който изрично заявил желание за сключване на договор при Общи условия, поради което и същият бил единствен клиент на топлинна енергия. Поддържа, че ответницата не била регистрирана като търговец, нито била потребител на топлинна енергия за стопански нужди, тъй като не била стопански субект. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД:

За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно да е доставил топлинна енергия до стопанския обект на ответника (твърдяната доставена топлинна енергия да е за стопански нужди правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ); ответникът реално да е потребил доставената топлинна енергия; да липсва валидно правно основание - тоест годен правопораждащ юридически факт, от който между страните да е възникнало валидно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно доставянето и потреблението на топлинна енергия; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Ищецът следва да установи обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл.115 и чл.116 ЗЗД.

В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане или наведените правоизключващи възражения.

С констативен нотариален акт № 90, том I, рег. № ., дело № 85/2001 г. от 23.05.2001 г. на нотариус М. Ш., рег. № 42 при НК (л.24 от гр.д.№3877/2019 г. на СРС), В. Г. М. и ЕЛК. СЛ. М. са признати за собственици на следния недвижим имот- кафене, находящо се в гр. София, ж.к. ., бл. . вх. Г, партер, със застроена площ от 96 кв.м. Въз основа на влязло в сила на 20.01.2014 г. постановление за възлагане, издадено от ЧСИ М. П., рег. № . при КЧСИ, по изп.д. № . (л.25-26 от гр.д. №3877/2019 г. на СРС), същият имот, собствен на В. Г. М. и ЕЛК. СЛ. М., с посочен идентификатор по КККР ., индивидуализиран като „кафе-сладкарница“ е придобит чрез публична продан от [ фирма] ЕООД. Предвид това съдът приема за установено, че в периода от 23.05.2001 г. до 20.01.2014 г. В. Г. М. и ЕЛК. СЛ. М. се явяват собственици на този имот при равни квоти от 1/2 идеална част за всеки от тях съгласно чл. . ал. 2 ЗС и при съобразяване на диспозитивното начало в процеса, доколкото със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№31149/2015 г. на СРС, 30 състав, вземанията се претендират от ищцовото дружество при условията на разделна отговорност.

Въз основа на общите данни в кредитираното от съда заключение на допуснатата 2 по гр.д. № 3877/2019 г. съдебно техническа експертиза (л. 60-66) се установява, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към абонатна станция, и следователно процесният имот е топлоснабден.

От наименованието, местоположението и цялостната индивидуализация на имота следва изводът, че през исковия период в имота се е ползвала топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм. с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), а считано от 17.07.2012 г. – за небитови нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Касае се за обект, представляващ „кафе-сладкарница“, находящ се в партера на вход на жилищен блок, т.е. за обект с търговско предназначение. Предвид това, през исковия период ответникът е имал качеството на потребител за стопански нужди по смисъла на § 1, т.

43 от ДР на ЗЕ (отм. с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), а считано от 17.07.2012 г. - на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл.

149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма за действителност.

В настоящото производство между главните страни не се твърди и не се представят доказателства е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма за действителност, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди.

Представеното по делото едностранно заявление на другия съсобственик - В. Г. М., за откриване на партида за заплащане на топлинна енергия (л. 27) не променя този извод, доколкото по дефиниция договорът представлява двустранна сделка, съдържаща две насрещни волеизявления. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.

Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване, в случай че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. (решение № 587/2010 на ВКС, I V ГО; решение № 260011 от 03.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 10531/2020 г. и др.).

3

Спестените разходи от потребена топлинна енергия за небитови нужди са вид имуществена облага за собственика на самостоятелен обект в сграда-етажна собственост. Обедняването на топлопреносното предприятие и обогатяването на собственика на имота настъпват посредством обстоятелството на отдаване на топлинна енергия от отоплителната инсталация в сградата, като последната е собственост на самите етажни собственици. Следва да се отбележи, че до момента на изричен отказ от нормативно установено мнозинство от етажните собственици за топлопреносното дружество съществува нормативно задължение да извършва захранване с енергия на цялата сграда. Ето защо, именно собственикът/ползвателят е този, който се обогатява от спестени разходи за потребена топлинна енергия както по отношение на отдадената енергия от инсталираните в имота му отоплителни тела, така и по отношение на отдадената енергия от сградната инсталация, припадаща се за този имот. Фактическото ползване на имота в този случай, с оглед разпоредбата на чл. 153 ЗЕ (и за разлика от класическите хипотези на т.нар. непрестационна кондикция по чл. 59 ЗЗД), е без значение. Приложението на чл. 153 ЗЕ може да бъде изключено единствено от действието на валиден договор по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. След като такъв договор не е сключен, за топлопреносното дружество не съществува нормативна възможност да изследва обстоятелството кое лице фактически ползва имота. От друга страна, за собственика на имота, който е заплатил разходи за топлинна енергия за имот, ползван от трето лице, съществува нормативна възможност да предяви регресен иск към този ползвател за заплатеното. Противен извод на изложеното би наложил в тежест на топлопреносното дружество извършването на проверки извън рамките на присъщите му обществено значими функции или поемането на разходите за ползване на топлинна енергия в самостоятелни обекти за небитови нужди поради законова невъзможност за извършването на такива проверки. Наред с това, при същия извод, фактическото неползване на имот, който има небитови/стопански, би довело до необосновано обременяване на топлопреносното дружество с разходите за топлинна енергия от сградната инсталация, припадащи се за самостоятелния обект.

В обобщение, пасивната материалноправна легитимация по исковете на топлопреносното предприятие за спестени разходи от отдадена топлинна енергия в сградата ЕС принадлежи на отделните етажни собственици по силата на чл. 153 ЗЕ, а фактът, водещ до имуществено разместване, е отдаването на топлинна енергия от монтираните в самостоятелния обект и в общите части на сградата отоплителни тела, както и отдаването на енергия от сградната инсталация.

В настоящия случай ответницата си е спестила разходи за доставената и ползвана топлинна енергия за процесния имот, на който е била съсобственик. Въз основа на заключението по СТЕ (л. 60-66) се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2012 г. – м.01.2014 г. възлиза на 654,17 лв., като тази топлинна енергия представлява припадащата се част от стойността на топлинната енергия, 4 отдадена през исковия период чрез сградната инсталация. Следва да се посочи, че топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите - чл. 142, ал. 2 ЗЕ, като съобразно чл. 142, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сграда етажна собственост и количеството топлинна енергия за гореща вода. Ето защо, всеки един собственик (или съсобственик) на самостоятелен обект в топлоснабдена сградаетажна собственост дължи като компонент от задълженията си към топлопреносното предприятие (или доставчик на топлинна енергия) и припадаща се стойност от топлинната енергия, отдадена чрез сградната инсталация, без значение дали в имота му през съответния период са налични радиатори с монтирани индивидуални топломери.