Определение № 4959 от 13.11.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2100/2024
- Вид
- Определение № 4959
- Подписан
- 13.11.2024
- В сила
- 13.11.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4959 гр. Варна, 13.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100502100 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс-Г“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 322/30.01.2024 г., поправено с Решение № 3027/08.08.2024 год., постановени по гр. дело № 6269/2022 г. на РС - Варна, с което в производство по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, е прието за установено, че „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна дължи на А. Г. С. от гр.
Варна, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 207, 76 лева, заплатена от А.
Г. С. на дружеството – ответник без основание на дата 28.01.2022 год. по фактура № 3747877/14.01.2022 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда - 07.02.2022 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1423/04.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1429/2022 г. по описа на РС -Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е процесуално недопустимо., като постановено по недопустим иск. Излага съображения, че доколкото настоящото производство е инициирано по повод специалния установителен иск, заведен след проведено заповедно производство, чийто предмет е установяване на вземането по заповедта за изпълнение, то основанието на този иск не може да се променя в развИ. се след оспорване на вземането исков процес. Счита, че несъответствието се отнася до датата и начинът на плащане на процесната сума – заповедта е издадена за вземане, заплатено според твърденията на заявителя – ищец на 14.01.2022 г. по сметка на ответното дружество, а според съдебното решение сумата е заплатена на 28.01.2022 г., която според ищеца, а и според районния съд, е заплатена без 1 основание на ответното дружество, настоящ въззивник. Навежда още, че възприетото от съда плащане по сметка на дружеството не кореспондира с доказателствата по делото, които сочат, че плащането е извършено в брой на касата на „Енерго-Про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна. Счита, че първоинстанционният съд е установил вземане, което не съответства на вземането на кредитора и на това, за което е издадена заповедта.
Настоява за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на производството.
В условията на евентуалност счита решението за неправилно и незаконосъборазно. Навежда, че съдът не е съобразил, че сумата по процесната фактура от дата 14.01.2022 год. е приспадната от задълженията на ищеца за консумирана ел. енергия за следващия период. Уточнява, че сумата по тази фактура е авансово плащане за месец януари 2022 г. на база консумираната през месец декември електрическа енергия, като в дебитното известие № 0319080085/14.02.2022 г. към фактура № 0003747877/14.01.2022 г. е отразено окончателното плащане за месец януари 2022 г. и чрез този счетоводен документ е приспаднато начисленото авансово плащане.
Подчертава, че тези факти не са оспорени от насрещната страна, нито са опровергани. Твърди се още, че първоинстанционният съд не е отчел, че вземането е за реално консумирана и незаплатена ел. енергия, като насрещната страна не е въвела в рамките на първоинстанционното производство твърдения, че фактурираните задължения не съответстват на действително потребената ел. енергия.
Отправеното от жалбоподателя в евентуалност искане е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли.
Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, насрещната страна А. С., оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага, че от доказателствата по делото е установено, че липсва основание за авансовото плащане, като авансовата вноска не е изчислена правилно.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище гр. Варна, въззивна жалба срещу Решение № 322/30.01.2024 г., поправено на основание чл. 247 от ГПК с Решение № 3027/08.08.2024 год., постановени по гр. дело № 6269/2022 г. по описа на РС – 2
Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.12.2024 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 от ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3