Решение № 179 от 14.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Стара Загора, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500240 по описа за 2024 година Производството е образувано след отмяна на решение № 289 от 21.10.2022г. , постановено по въззивно гр.д.№ 395/2022г. по описа на ОС – Стара Загора с решение № 242 от 22.04.2024г. по гр.д.№ 774/2024г. по описа на ВКС.

Инициирано е с въззивна жалба от Рудник „Т.-* с. Т“ с.Т., клон на "М.М.И." ЕАД, гр.Р ЕАД, гр.Раднево, представлявано от управителя инж.М.М., чрез юрисконсулт Д. П.-С. против Решение № 48 от 13.05.2022г., постановено по гр.дело №181/2022г. по описа на Районен съд - Раднево, с което е уважен изцяло предявения от П. Д. П. иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната на 27.08.2020г. злополука, приета за трудова с разпореждане №71/09.09.2020г. на ТП на НОИ Стара Загора, ведно със законната лихва от 27.08.2020г. до окончателното погасяване на дълга; присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че ищецът отказал преназначаване на по – лека работа след като се върнал на работа след злополуката. Навежда доводи за приложение на чл. 200, ал.2 КТ, тъй като може би ищецът карал с несъобразена скорост за съответния терен. Присъденото обезщетение било прекомерно завишено, тъй като ищецът останал на същата длъжност след злополуката. Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд неправилно приел, че дължимото обезщетение на ищеца е 30000 лв., въпреки 1 диспозитивното начало, действащо в процеса, и уважил изцяло предявения иск. В нарушение на разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ, съдът приспаднал платените от застрахователя суми и лечение от работодателя, вместо от 25 000 лв. от 30 000 лв. Неправилно било прието, че ответникът дължи законна лихва върху неправомерно приетото за дължимо обезщетение от 25 000 лв., без да се приспадне изплатеното вече обезщетение от застрахователя и от работодателя - разходи за лечение. Твърди, че работодателят положил дължимата грижа при оказване първа помощ след трудовата злополука, изплатил полагащото му се обезщетение, докато ищецът бил на същата длъжност, но с по- малко натоварване и със съответната на длъжността заплата в пълнота. Сочи, че присъденото обезщетение значително надхвърляло претърпените от ищеца неимуществени вреди от трудова злополука.

Претендира отмяна на постановеното първоинстанционно решение, като неправилно и незаконосъобразно или да се намали размера на присъденото с него обезщетение от 25 000 лева на ищеца по делото П. Д. П., ведно със законните последици от това. Претендира разноски пред всички съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца в случай, че въззивната жалба бъде уважена.

Въззиваемата страна П. Д. П. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.Ж. З. оспорва въззивна жалба като неоснователна и необоснована. Моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения. Счита, че размера на присъденото обезщетение е съобразен, както с тежестта на травматичните увреждания, така и със съдебната практика по сходни казуси.

Претендира за отхвърлянето на въззивната жалба, като неоснователна и необоснована и потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на П. Д. П. срещу Рудник „Т.-*“, клон на „М.М.и.” ЕАД, по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ. Ищецът твърди, че работил в Рудник „Т.-*“ на длъжността „тракторист - до 100 к.с.“ в звено „Вторични суровини“. На 27.08.2020 г. около 16,50 часа изпълнявал трудовите си задължения в района на ЗС-1201 в участък РТНК-2, където управлявал трактор „Булгар ТК-80“ с вътрешно-рудничен номер 715, с монтирано повдигателно устройство „Шипка“, а след като приключил с възложените му задачи потеглил към звено „Вторични суровини“. По време на движение в района на ГТЛ-1201, 2 участък РТНК-2, се скъсала задна лява полуоска на трактора, вече освободената задна лява гума се ударила в двата рейкови хидравлични цилиндъра на повдигателното устройство, повдигнала трактора нагоре и го обърнала надясно. При обръщането на трактора кабината му затиснала десния крак и така останал към половин час, докато неговите колеги успеят да повдигнат трактора и да го освободят. Злополуката станала по време и при изпълнение на трудовите му задължения и била призната за трудова с разпореждане № 71 от 09.09.2020 г. на длъжностно лице при ТП на НОИСтара Загора. В резултат на притискането получил травматични увреждания счупване на втора и трета метатарзална кост на глезена на десния крак. След пристигане на място на инцидента дежурният лекар му оказал първа помощ, обездвижил крака му, поставил му обезболяващо и го откарали до ЦСМПСтара Загора, където му били направени рентгенова снимка и преглед от специалист, които установили счупванията. Бил приет за лечение в болница УМБАЛ-Стара Загора, Ортопедичния комплекс в Клиниката по ортопедия и травматология, претърпял 2 оперативни интервенции на 27.08.2020 г. и на 04.09.2020 г., като му били направени разделяне на ставна капсула, лигамент или хрущял - стъпало и пръст, с 3 надлъжни разреза били освободени мускулно фасциалните ложета на дясното ходило и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални. Бил изписан от болницата на 05.09.2020 г. Вследствие на това получил и следоперативни болки при натоварване на дясното ходило, оток, особено вечер, ограничени движения, изтръпване на ходило и пръсти, което било причина за дългия възстановителен период. Болките били много силни при злополуката и първите месеци след нея. Изпитал силен страх за живота и здравето си, тъй като престоял доста време затиснат под трактора, с риск да се премаже окончателно затиснатия му крак. В следболничния престой не можел да се движи, а след това започнал придвижване с патерици, а понастоящем почти година по-късно не се бил възстановил и продължавали болките в дясното ходило. Твърди, че изпитвал страх при управление на трактори от този вид и отказвал да ги управлява. Твърди, че оценката на претърпените болки и страдания като неимуществени вреди оценя на сумата от 25000 лв. Поради това моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 25000 лв. за претърпените неимуществени вреди болки и страдания от твърдяната трудова злополука, ведно със законната лихва от 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на дълга.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Рудник „Т.-*“, клон на „М.М.и.” ЕАД, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ищецът е служител на дружеството по трудов договор № 44 от 19.10.2016 г., като с допълнително споразумение от 16.06.2021 г. е преназначен на длъжността „тракторист - до 100 к.с.“ в отдел „Вторични суровини“, и още заемал длъжността към 04.01.2022 г., когато подал исковата си молба. Твърди, че във връзка с извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина на 16.11.2021 г., установени от вътрешна комисия, на 24.01.2022 г. му била 3 връчена заповед № 142/21.01.2022 г. за дисциплинарно уволнение. Въпреки твърденията на ищеца за изпитвани болки до уволнението му, нямало данни да бил трудоустроен или да искал да бъде преместен на друга длъжност.

Твърди, че обстоятелствата относно трудовата злополука били подробно описани в протокол № 15969/01.09.2020 г., от който било видно, че отговорните длъжностни лица реагирали незабавно и оказали своевременна медицинска помощ на ищеца, като дошла техника да освободи затиснатия крак на ищеца, след което му била оказана от дежурния лекар първична медицинска помощ, обездвижен му бил крака, дадени му били обезболяващи и бил откаран в ЦСМП-Стара Загора, където след преглед и рентгенова снимка било установено счупване на крака на втора и трета метатарзална кост на ходилото на десния крак, след което бил приет за лечение в болницата.

Твърди, че работодателят на основание КТД 2020 г. поел разходите за прегледи и лечение на ищеца на стойност 992,29 лв. Съгласно договор за застраховка на служителите от „ОЗОК Инс“ АД му било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1339,33 лв. във връзка с трудовата злополука. Счита, че претендираната сума от 25000 лв. била силно завишена с оглед претърпяната трудова злополука и свързаните с нея болки и страдания за ищеца. Поради това счита, че искът следва да бъде отхвърлен.

Радневският районен съд, за да постанови решението си в този смисъл е приел, че ищецът е работил при ответника по трудов договор № 44 от 19.10.2016 г., като с допълнително споразумение от 16.06.2021 г. е изпълнявал длъжността „тракторист - до 100 к.с.“ в отдел „Вторични суровини“. На 27.08.2020 г. около 16,50 часа, ищецът в изпълнение на служебните си задължения е управлявал трактор „Булгар ТК-80“ с вътрешнорудничен номер 715, с монтирано повдигателно устройство „Шипка“, като се придвижвал към отдел „Вторични суровини“. По време на движение в района на ГТЛ-1201, участък РТНК-2, се е скъсала задна лява полуоска на трактора, като вече освободената задна лява гума се е ударила в двата рейкови хидравлични цилиндъра на повдигателното устройство, повдигнала е трактора нагоре и го е обърнала надясно, а при обръщането на трактора кабината е затиснала десния крак на ищеца и така е останал към половин час, докато неговите колеги успеят да повдигнат трактора и да го освободят. На ищеца е била оказана първа медицинска помощ в здравната служба в рудника, след което е бил хоспитализиран в УМБАЛ - Стара Загора, получил е травматични увреждания - счупване на втора и трета метатарзална кост на глезена на десния крак, като в Ортопедичния комплекс в Клиниката по ортопедия и травматология е претърпял 2 оперативни интервенции на 27.08.2020 г. и на 04.09.2020 г., направени са разделяне на ставна капсула, лигамент или хрущял - стъпало и пръст, с 3 надлъжни разреза са освободени мускулно фасциалните ложета на дясното ходило и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални, а престоят му в болницата е бил до 05.09.2020 г. С разпореждане № 71 от 09.09.2020 г. на 4

НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 КСО е била призната настъпилата и декларирана злополука за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Установил е, че ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност /болнични/ в периода от 27.08.2020 г. до 22.02.2021 г. общо за 180 дни. Със заповед № 142 от 21.12.2021 г. ищецът е бил дисциплинарно уволнен от ответното дружество, малко повече от година след настъпване на трудовата злополука.

От заключението на СМЕ, съдът е установил, че получените травматични увреждания на ищеца - счупване на II-III предно ходилни кости на десния крак и размачкване на меки тъкани са лекувани оперативно и с медикаменти, като оздравителния процес е протекъл за 140 дни. Към момента основната функция на крака, а именно ходенето, е възстановена.

Неподвижността на счупените пръсти на десния крак и липсата на чувствителност е затруднила фините движения, което ще продължи найвероятно неопределено време напред в бъдеще, без изгледи да се възстанови.

Това усложнение не затруднява движението на десния крак, но влошава качеството на живот на ищеца.

За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с трудовата злополука, пред районния съд са събрани гласни доказателства. От показанията на съпругата на ищеца Ж.П. се установява, че е разбрала за злополуката от съпруга си, който й е звъннал по телефона и й е казал за случилото се. Тя е отишла в болницата, където ищецът е чакал на носилка и е „умирал от болка“. Кракът на ищеца е бил тъмно лилав, а докторът след като го е видял, е казал, че положението е зле. Попитал го е от къде иска да бъде отрязан, дали под или над коляното, но е заявил, че ще търсят варианти да спасят крака. След десетина минути ищецът спешно е влязъл на операция и кракът му е бил целият нарязан след операцията, постоянно му е течала кръв и се е чувствал много зле. Ищецът й е казал, че не усеща дали кракът му е там. Лечението в болницата е продължило 10 дена, след което е бил изписан и са го прибрали вкъщи на инвалидна количка.