Определение № 2940 от 15.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2940 гр. София, 14.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000500312 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на жалбоподателя – ищец адв. Д. В. за допълване на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. Счита, че макар, че по делото не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответника, с депозираната от ищеца въззивна жалба са изложени съображения относно обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди. В писмено становище на отговора на исковата молба от м.11.2022 г., в съдебно заседание и след това подробно са обсъдени доводите на ответника срещу претендираните имуществени вреди. С оглед на това е счетено за излишно да се затрупва апелативния съд с повтарянето на идентични аргументи в множество поредни процесуални документи. Също така в случая е налице защита на срещу въззивната жалба на ответника, което е оспорена в проведеното на 14.05.2024 г. открито съдебно заседание и е поискано нейното отхвърляне. Моли съда да допълни постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските, като й присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ за реализираната от нея защита срещу въззивната жалба на ответника.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор на молбата от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата за допълване на съдебното решение в частта за разноските е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като изхожда от легитимирано лице – процесуален представител на страна в процеса относно дължимите в негова полза разноски за оказана безплатна правна помощ. За допустимостта на искането не е необходимо представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК.

Ето защо молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.

1

С постановеното по делото решение от 12.08.2024 г. съдебно решение съдът не е присъдил разноски в полза на процесуалния представител на ответника по жалбата – ищец. В мотивите на съдебния акт е посочено, че тъй като процесуалният представител на ответника по жалбата – ищец не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на ответника и оказаната правна помощ е свързана с депозираните от него въззивни жалби, които са неоснователни, не следва да се присъждат разноски за настоящата съдебна инстанция.

Съдът констатира, че в проведеното на 14.05.2024 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата – ищец е заявил, че оспорва жалбата на ответника и е отправил искане към съда същата да бъде отхвърлена. По този начин същият е осъществил процесуално представителство и защита на страната срещу депозираната от ответника жалба.

В конкретния случай минималният размер, установен в нормата на чл.7, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на – 11 783, 47 лв.

Следва да се отбележи, че съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 428/22 е разяснено, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Макар съдът да не е обвързан от регламентираните в посочената наредба минимални размери на адвокатското възнаграждение, за да намали същото поради прекомерност, следва да извърши обоснована преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, а не произволно да посочи определен размер на цената на адвокатската услуга.

Предвид усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на ответника по жалбата - ищец във връзка с депозираната въззивна жалба от ответника, осъщественото процесуално представителство в проведеното само 1 открито съдебно заседание във въззивното производство, в което не са събирани нови доказателства, представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси и високият размер на обжалваемия интерес, в полза на процесуалния представител на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 3 000 лв. Не следва да се обсъждат заявените в молбата причини, поради които не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответника, тъй като нямат отношение към обема на предоставената правна защита и съдействие на страната във връзка с депозираната от ответника жалба.

По изложените съображения постановеното по делото съдебно решение следва да се допълни в частта за разноските, като в полза на процесуалния представител на ответника по жалбата – ищец адв. Д. В. следва да се присъди сумата от 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана 2 безплатна правна помощ на страната в настоящото производство във връзка с депозираната въззивна жалба от ответника.

Воден от гореизложеното и на основание чл.248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 930/12.08.2024 г., постановено по гр. д. № 312/2024 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адв. Д. В., с адрес гр. ***, ул.

„***“ № *, вх. *, ет. *, сумата от 3 000 (три хиляди) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3