Определение № 5288 от 19.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5288 гр. София, 19.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Теодора Гроздева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Частно касационно гражданско дело № 20248003103993 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №17778/18.10.2024г. на "СНОУ ХОЛИДЕЙ" ООД, чрез адв. К., срещу определение №890/08.04.2024г. по в. гр. д. №1998/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на "СНОУ ХОЛИДЕЙ" ООД за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение №19/05.01.2024г., в частта за разноските чрез присъждане на пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение в размер на 9150,00 лв. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно поради което моли за неговата отмяна. Счита, че неправилно съдът е намалил адвокатското възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 3000 лв. Според жалбоподателя положените от процесуалния му представител- адв. К. усилия за защита във въззивното производство са значителни, поради което възнаграждението от 9150,00 лв. не е прекомерно, като същото е било договорено и в размер близък до минимумите по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Срещу частната жалба е постъпил отговор от ответната страна, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл. 248 ГПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на "РИЛАКОМЕРС" ООД срещу решение №262668/10.08.2022г. по гр. д. № 9836/2017г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от "РИЛА-КОМЕРС" ООД срещу "СНОУ ХОЛИДЕЙ" ООД отрицателен установителен иск относно собствеността на партерен етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] бивш пл. „Баба Неделя“ № 3, 1 както и 30 % от дворното място, съставляващо по действащия план на [населено място] – имот с пл. № 15 от УПИ [№], 15, кв. 383.

По делото е депозиран отговор вх. №315838/15.12.2022г. от "СНОУ ХОЛИДЕЙ" ООД, който е подписан лично от управителя на дружество. Проведено е едно открито съдебно заседание на 07.12.2023г., в което въззиваемият "СНОУ ХОЛИДЕЙ" ООД е представляван от адв. В. К., която е представила пълномощно и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 17.11.2023г., уговореното и заплатено в брой възнаграждение е в размер на 9150,00 лв. за осъществяването на процесуално представителство пред въззивната инстанция.

В съдебното заседание управителят на "РИЛА-КОМЕРС" ООД – Г. К. е заявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна – за адв. К..

С решение №19/05.01.2024г., постановено по в. гр. д. №1998/2023г. Софийският апелативен съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение, като на основание чл. 78 ГПК е присъдил в полза на "СНОУ ХОЛИДЕЙ" ООД сумата от 3000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред втората инстанция след като е приел за основателно своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът е съобразил, че при материален интерес в размер на 96938,90 лв., минималният адвокатски хонорар съгласно Наредба №1/09.07.2004г. възлиза на 8405,11 лв., като за да редуцира възнаграждението до сумата от 3000 лв. е изложил съображения, че делото е приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, не са събирани нови доказателства пред САС, изготвената от адв. К. писмена защита е подадена след определения от съда в съдебното заседание срок, като същата до голяма степен възпроизвеждала доводите и възраженията релевирани в отговора на исковата молба.

Посочено е, че по делото има данни процесуалната защита на въззиваемата страна да е осъществявана от няколко адвокати и доколкото отговорът на въззивната жалба е подаден и подписан лично от управителя на дружеството, то не би могло да се обоснове извод, че същият е изготвен от адв. К.. С оглед изложеното, въззивният съд е приел, че адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна следва да бъде намалено до сумата от 3000 лв.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК въззиваемият "СНОУ ХОЛИДЕЙ" ООД е сезирал съда с искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде присъден пълният претендиран размер на адвокатското възнаграждение в размер на 9150,00 лв.

С обжалваното в настоящото производство определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е препратил към изложените във въззивното решение мотивите, като е посочил, че не намира основания същото да бъде ревизирано. Допълнително е посочено, че съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22г. съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението е правилно по следните съображения:

Присъждането на разноски е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред 2 съответната съдебна инстанция, като по силата на чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предоставя процесуалната възможност на страната да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, когато то е прекомерно. Преценката за основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги конкретна и се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от процесуалния представител действия. В случая е налице несъответствие между размера на възнаграждението от 9150,00 лв. и обема на предоставената от адв. К. защита. Пред въззивния съд е проведено едно открито съдебно, в което адв. К. се е явила за първи път като пълномощник на въззиваемия "СНОУ ХОЛИДЕЙ" ООД, изразила е становище, че поддържа депозирания отговор и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, изчерпателно изложени в отговора. В заседанието не са събирани доказателства, като адвокатът е представил пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 17.11.2023г. и списък по чл. 80 ГПК. След изтичане на определения от съда срок, адв. К. е депозирала писмена защита.

Следва да се посочи, че подаденият от "СНОУ ХОЛИДЕЙ" ООД е подписан лично от управителя, и съдържа подробни аргументи срещу оплакванията и възраженията на насрещната страна, поради което е твърде вероятно същият да е изготвен от лице, притежаващо юридически познания. По делото обаче са депозирани съдебни книжа /в т.ч. частна жалба и молби/ от ответното дружество чрез адвокатско дружество „С., Т., Х. и С.“, както и други- подадени и подписани лично от управителя на "СНОУ ХОЛИДЕЙ" ООД. Ето защо, правилно въззивният състав е заключил, че не може да се направи извод кой точно адвокат е изготвил подадения срещу въззивната жалба отговор. Всъщност нито в молбата по чл. 248 ГПК, нито в частната жалба са наведени твърдения, че отговорът на въззивната жалба е изготвен именно от адв. К.. Визираните обстоятелства обосновават извод за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 9150,00 лв. и намаляването му до 3000 лв.

С оглед изложеното, настоящият състав счита, че искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е неоснователно, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №890/08.04.2024г. по в. гр. д. №1998/2023 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4