Решение № 20100 от 06.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20100 гр. С, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110134297 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Ц. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.«..-та» № 25, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника К. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.К, ул.«Св.Г П» № 5, че последния дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2243/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно - сумата 4 000.00 лева, представляваща платена от наследодателя на ищеца цена за покупко-продажба на МПС марка М, модел 250Д, с рег.№ .. , без да е сключен договор за това, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.01.2023 г. до окончателното плащане на дължимото.

В исковата молба се твръди ищецът да е наследник на Н П Н. Сочи се, че последният приживе - на 10.03.2020 г., е предал на ответника сумата от 4000.00 лв. във връзка с предстояща продажба на л.а.М с рег.№ ... Според ищеца, сделката не е сключена, въпреки че превозното средство е предоставено на Н Н. Впоследствие, на 22.07.2022 г. се твръди ответникът да е взел обратно автомобила, при което дадените 4000.00 лв. са без основание и с тях ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на наследодателя на ищеца.

В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

Ответникът оспорва активната легитимация на ищеца, доколкото той претендира чужди права, а именно тези на своя баща. В условията на евентуалност се оспорва, че ищецът притежава пълния обем права във връзка спроцесното правоотношение.

По същество ответникът оспорва да е получил процесната сума пари. Признава, че посоченият в исковата молба автомобил е негова собственост, но отрича той да е бил предмет на каквито и да е договорки, вкл. и за покупко-продажба с бащата на ищеца.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове и да присъди на ответницата направените от него разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения иск. Ответникът се представлява от пълномощник, който оспорва иска.

1

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК и чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД.

Видно от приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 2243/2023 г. по описа на СРС, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата 4 000.00 лева, представляваща част от платена от наследодателя на заявителя цена, съответваща на наследствените му права, по развален договор от 10.03.2020 г. за покупко-продажба на МПС марка М, модел 250Д, с рег.№ .., ведно със законна лихва за период от 16.01.2023 г. до изплащане на вземането.

Предявеният в настоящето производство иск има за предмет установяване дължимостта на посочената сума в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по заповедното производство се установява идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за които преди това е проведено заповедно производство.

По основателността на иска, съдът намира следното:

Неоснователно обогатяване е налице, когато е възникналото по силата на закона правоотношение между две лица, по силата, на което едното лице, което е получило нещо без основание, е задължено да го върне на другото лице, за чиято сметка то се е обогатило. У нас са уредени два основни вида на неоснователното обогатяване ( кондикции) – престационна и непрестационна ( чл.55 и чл.59 от ЗЗД).

В случая се касае за престационна кондикция, при която е дадена сума пари на основание, което не е осъществило, а именно не е сключен договор за покупко-продажба на автомобил.

Видно от представените по приобщеното ч.гр.д.№ 2243/2023 г. по описа на СРС удостоверение за наследници и акт за смърт на Н П Н, последният е починал на 27.01.2022 г., като е оставил за свои наследници съпругата си С Ц Н и децата си – Т Н.а П.а и Ц. Н. П..

С оглед тези данни, съдът намира, че ищецът Ц. П. установи качеството си наследник на лицето, за което твърди да е дало пари на ответника за бъдещата, но неосъществена покупко-продажба на л.а.М, модел 250Д, рег.№ ...

По делото обаче освен този факт, не се установиха останалите релевантни за спора обстоятелства, а именно, че парична сума действително е предадена от Н П Н на К. П. П., както и кога и в какъв размер е плащането.

С доклада по делото, направен с определение от 12.09.2023 г., връчено на ищеца на 29.09.2023 г., а на ответника на 03.10.2023 г., е указана докалазателствената тежест на страните, като на ищеца изрично е указано, че за посочените по-горе обстоятелства не сочи доказателства. В о.с.з. от 10.10.2023 г. ищецът е поискал и съдът го е снабдил със съдебни удостоверения, които да му послужат пред трети лица за получаване на документи и справки от значение за предмета на доказване по спора, но въпреки изминалия значителен период от време между това заседание и последното проведено такова по делото на 05.12.2023 г. /почти 2 месеца/, ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си.

Нещо повече - ищецът не е представил и договор за цесия, какъвто сочи, че е сключил с останалите наследници на Н П Н, с който те са му прехвърлили правата си срещу ответника К. П. във връзка с процесното имуществено разместване.

2

По така изложените съображения съдът намира предявеният искс за изцяло неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора, единствено ответника има право на разноски, каквото искане е направил. В о.с.з. пълномощникът му претендира адвокатско възнаграждение в минимален размер от 700.00 лв., за което представя списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.«..-та» № 25, за признаване за установено по отношение на К. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.К, ул.«Св.Г П» № 5, че последния дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2243/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно - сумата 4 000.00 лева, представляваща платена от наследодателя на ищеца цена за покупко-продажба на МПС марка М, модел 250Д, с рег.№ .. , без да е сключен договор за това, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.01.2023 г. до окончателното плащане на дължимото.

ОСЪЖДА Ц. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.«..-та» № 25, да заплати на К.

П. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, кв.К, ул.«Св.Г П» № 5, сумата от 700.00 лв., представляваща направени от ответника разноски, съобразно изхода на делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3