Решение № 1036 от 21.12.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 4461/2021
- Вид
- Решение № 1036
- Подписан
- 21.12.2021
- В сила
- 27.01.2022
- Състав
- НИКОЛАЙ СИМЕОНОВ ГЕМЕДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208-228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.185, ал.2, изречение 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1, изр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.10 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.193 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.183, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.183, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1036 гр. Б., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XXII СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20212120204461 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба, подадена от дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „К.“, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.Б., улица ..., представяно от К. И. И., ЕГН **********.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №1291F600889/19.07.2021 г., издадено от К. П. П. – заместник-директор на ТД на НАП – Б., оправомощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.59а-чл.59б от Наредба № Н18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.10 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е 1 незаконосъобразно, недоказано и неправилно. Отрича се наличието на извършено нарушение.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е получено на 10.08.2021 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 18.08.2021 г. с вх.№ИТ-00-6791/18.08.2021 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 08.02.2021 г. дружеството-жалбоподател извършило доставка на 7020 литра газьол с данъчна основа в размер на 9 582.30 лева, като горивото било предназначено за „А. – Д.“ ООД. По повод това данъчно събитие на същата дата „К.А“ ООД, т.е. различно от дружеството-жалбоподател , подало електронен документ за доставка №0021-81928/08.02.2021 г.
По този повод била извършена проверка от данъчни служители.
В резултат на посоченото и на 11.03.2021 г. в гр.Б. и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, АТ. Ж. М. (инспектор по приходите) съставил против дружеството-жалбоподател
Акт
№F600889/11.03.2021 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Я. К..
Конкретно отразеното в акта нарушение било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.59а/чл.59б от Наредбата във връзка с чл.118, ал.10 ЗДДС. В словесен вид вмененото административно нарушение било, че за посочената по-горе доставка дружеството-жалбоподател е било длъжно да подаден електронен документ за доставка в законоустановения 2 срок, т.е. на датата на настъпилото данъчно събитие.
На същата дата и срещу подпис, на пълномощник на дружествотожалбоподател бил връчен препис от АУАН.
В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано възражение срещу съставения АУАН.
На 19.07.2021 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, К. П. П. – заместник-директор на ТД на НАП – Б., оправомощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.
На 10.08.2021 г. на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 18.08.2021 г., при наказващия орган била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-006791/18.08.2021 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 на Изпълнителния директор на НАП.
От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за установено по несъмнен начин, че вмененото нарушение е извършено.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 ЗДДС всяко данъчно задължено лице доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран 3 електронен подпис. В Наредбата изрично е предвиден и редът за подаване на информацията по чл.118, ал.10 ЗДДС чрез електронен документ за доставка от доставчиците по електронен път с квалифициран подпис, което следва да стане на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие. С извършване на доставка на течни горива дружеството-жалбоподател е придобило качеството на задължено лице и като такова е било длъжно да подава данни за получената доставка. Това задължение дружеството е следвало да изпълни на датата на доставката на течното гориво – 08.02.2021 г.
Дружеството не е изпълнило това свое задължение на процесната дата и с това е осъществило нарушението, предвидено в чл.118, ал.10 ЗДДС.
По същество дружеството-жалбоподател не оспорва нарушението, а го отнася към допусната грешка с подаване на ЕДД от друго дружество, чийто управител е и неговия управител и чиято фирма (наименование) е едва различимо за външен и страничен човек, но не и за управляващия и представляващия го („К.“ ООД И „К.А“ ООД).
Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо лице наложената имуществена санкция е с минимален размер от 500.00 лева и максимален от 2 000.00 лева, поради което не съществува възможност за намаляването му.
Не са налице и основания за приложението на чл.28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл.9, ал.2 НК, доколкото се касае за приходи, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената стойност.
С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено 4 юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН 22. Наказателен състав на Районен съд – Б.
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1291F600889/19.07.2021 г., издадено от К. П. П. – заместник-директор на ТД на НАП – Б., оправомощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 на Изпълнителния директор на НАП;
На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „К.“, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.Б., улица ..., представяно от К. И. И., ЕГН ********** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5