Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260081 от 04.03.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 26/2021
Вид
Решение № 260081
Подписан
04.03.2021
В сила
22.12.2021
Състав
ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 · Закон за устройство на територията
  • чл.192 · Закон за устройство на територията
  • чл.192 ал.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.194 · Закон за устройство на територията
  • чл.195 · Закон за устройство на територията
  • чл.195 ал.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.196 · Закон за устройство на територията
  • чл.21 · Закон за устройство на територията
  • чл.22 ал.7 · Закон за устройство на територията
  • чл.24 · Закон за устройство на територията
  • чл.24 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.9 · Закон за устройство на територията
  • чл.21 · Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
  • чл.45 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.48 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260081 04.03.2021г. град П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Кирякова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№26 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от

Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд №260108 от

23.10.2020г. постановено по гр.д.№400/2019г. по описа на същия съд, на основание чл.64 от ЗС е определен режим на ползване на ищеца от П.Ф.Ф., роден на *** год., паспорт №*****************год. изд. от гр.Б.А., с постоянен адрес ***, гр.М., А., във връзка с достъп, обслужване, извършване на основен ремонт и ползване по предназначение на сграда с идентификатор № ***, да ползва в рамките на поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на имота м. К., с. Ф., общ.Б.обл. П., собственост на ответника Ю.А.М., ЕГН **********,***, площ от 1355,82 кв.м., повдигната в син цвят на Скица към заключението на вещото лице /л.95 от гр.д. №400/2019 г. по описа на РС- п./, приподписана от съда и която да се счита за неразделна част от настоящото решение. Със същото решение е осъден Ю.А.М.

ЕГН **********,***, да заплати на П.Ф.Ф., роден на *** год., паспорт №*****************год. изд. от гр.Б.А., с постоянен адрес-Ю.Х., С.Р., n.K.M225J, гр.М., А., сторените разноски в размер на 570лева.

Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, с вх.№261364 от 13.11.2020г. от ответника в производството пред първата инстанция Ю.А.М. чрез адв.Н. С. ***, с доводи за порочност като неправилно. Счита, че неоснователно съдът е приел, че искът е допустим и не следва да бъде приложена процедурата за прилежаща площ по чл.192 и чл.194 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и че в същност такава процедура е отпочната, за което по делото са представени протоколи и писма от Община Б.. Счита, че са налице действия от страна на Община Б.за проверка и изготвяне на констативни протоколи за разрушаването на сградата и опасност от самосрутване, както и предписание на общината до ищеца за ремонт на сградата и за осигуряване на достъп до сградата чрез собственика на дворното място. И че това са основанията за приемане, че предявеният иск е недопустим поради съществуващ административен ред за упражняване на претенциите на ищеца както и поради липса на правен интерес тъй като не му е отказано да му бъде предоставена площ за ремонт на сградата. По същество се оспорва кредитирането на заключението на техническата експертиза, изготвена от експерта Г.и неотчитане от съда за погрешна при определянето на височината на сградата и завишена прилежаща площ; че същата неправилно е приложила нормите в Приложение №1 към чл.21 от Наредбата на ПННУОВТУЗ, доколкото посочените норми не могат да бъдат отнесени за процесния случай, защото чл.21 ал.2 от Наредбата определя прилежащия терен към съществуващи жилищни блокове /жилищни терени/, а процесната сграда и терена не били такива, като устройството на производствените територии се урежда съгласно чл.22-26 от Наредбата и за тях не се съдържа препращане към правилата на Приложение №1 към нея. Счита, че измерването на височината на сградата както и определянето на прилежащата площ е извършено в нарушение на чл.24 от ЗУТ и на Наредба №7, приложение 1, схематично приложение №3.

Коментирана е разпоредбата на чл.24 от ЗУТ за определяне на височината на сградата със стрехата в абсолютни мерки от кота прилежащ терен до кота на пресечна линия на фасадната плоскост с покривната плоскост и че височината на сградата не включва подпокривното пространство, докато съгласно експертизата височината е посочена като средно аритметична величина и по-късата страна е измерена с включване и на подпокривното пространство, поради което е била взета по-голяма величина-7.80м. вместо 6.40м. и е определена ширина на площта от към дългата страна в размер на 3.90м вместо 3.20м., а общата площ неправомерно е увеличена с 80.78кв.м. Поддържа, че неправилно съдът възприел становището на експертизата, че достъпът до сградата може да се осъществи само от съществуващия вход на поземления имот и че не може да се определи друг различен вход с оглед избягване на конфликти между страните. Счита, че това становище на експерта за невъзможността да се предвиди друг проход е неправилно и противоречи на възможностите, които съществуват на място в имота, като в тази връзка се представя удостоверение от 02.10.2020г. на ДЛС „Б.“, стопанисващо съседен имот №***, собственост на МЗХГ за съгласие собственикът на ПИ *** и настоящ жалбоподател както и на собственика на сградата, построена в него, да преминават през техния поземлен имот с цел отваряне на вход като ползват съществуващ, но не нанесен в плана горски път, обслужващ имота, стопанисван от ДЛС. Оспорва се и становището на експерта, че теренът не давал възможност за нов път до сградата поради наличие на денивелация и че в същност такава няма на място и че има възможност за създаване на нов вход. Направено е с жалбата доказателствено искане за назначаване на повторна тройна експертиза, /при първоначална назначена единична експертиза/, която да отговори на същите въпроси поставени пред първата инстанция. Това доказателствено искане е оставено без уважение с определение на въззивната инстанция по чл.267 ал.1 от ГПК №260242 от 13.01.2021г. като преклудирано.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на ищеца П.Ф. чрез адв. Б.в който подадената жалба се квалифицира като неоснователна, повтарят се мотивите на първоинстанционния съд въз основа на което е постановено обжалваното решение като същите се оценяват за правилни и законосъобразни и съответстващи на установената фактическа обстановка. Счита, че прилежащата площ е правилно определена от експерта и възприета от районния съд. Възразява по направените доказателствени искания. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски и не сочи доказателства по реда на чл.266 от ГПК

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Ю.А.М. *** и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.64 от Закона за собствеността /ЗС/.

В исковата си молба против Ю.А.М., ЕГН-********** ***, ищецът П.Ф.Ф., роден на ***г., с паспорт №********* от 28.05.2010г., издаден от гр.Б.А., с постоянен адрес Ю.Х., С.Р., п.к. М225J, гр.М., А., чрез надлежно упълномощен да го представлява адвокат И. ***, твърди, че е собственик по силата на покупко-продажба, за която е съставен нотариален акт,вх.рег.№994 от 04.08.2010г., акт №136,т.4.н.д.№454/2010г. по описа на СВ при РС-п., на сграда с идентификатор №*** по Кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Ф., община Б.област П., одобрени със заповед №РД-18-1636 от 20.09.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, и съгласно скица №15-140170 от

18.02.2019г. на СГКК-П., разположена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, със застроена площ от 734кв.м, брой етажи-два, с предназначение на самостоятелния обект-селскостопанска сграда.

Твърди се, че собственик на ПИ с идентификатор №*** е ЕТ“ЮСС-Ю.М.“ с ЕИК *********, но поради неизвършена в срок пререгистрация, ЕТ е заличен, и собствеността е придобита от физическото лице-търговец Ю.А.М., с ЕГН-**********.Твърди се още, че под влиянието на атмосферните условия дървената покривна конструкция на сградата е прогнила и са рухнали наклонените покривни плоскости; че проникващата вода и влага са полуразрушили покритието с керемиди, изпаднала е външната мазилка на места и тухлените стени са започнали да се рушат. Предвид изложеното и с оглед нормалното функциониране на самостоятелния обект, ищецът желае да ремонтира и да възстанови сградата. Излага и факт, че имотът, в който е построена сградата е ограден и заключен поради което ищецът няма възможност за достъп. Цитира разпоредбата на чл.64 от ЗС, че собственикът на сградата може да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за нормалното, ежедневно използване на постройката според нейното предназначение, като е необходимо да му се осигури достъп до сградата откъм двора, както и достъп за обслужване на фасадите на сградата. Моли на основание чл.64 от ЗС да се определи правото на собственика на сградата ищецът

П.Ф.Ф., да ползва съответната прилежаща площ към сграда с идентификатор

№***, необходима за достъп, обслужване, извършване на основен ремонт и ползване по предназначение на сградата, построена в ПИ с идентификатор №***, собственост на ответника Ю.А.М..

Ответникът по иска е редовно уведомен за производството и са му връчени преписи от исковата молба и от приложенията по реда на чл.47 ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление, като срокът за получаването им от съда е изтекъл на 22.07.2019г.

/понеделник, присъствен ден/ и в който срок не са му връчени поради неявяването му. Залепено е и второ уведомление на актуалния му адрес на 20.11.2019г., като двуседмичния срок за явяване и получаване на съдебните книжа е изтекъл на 04.12.2019г. /сряда, присъствен ден/ и отново не се е явил да получи книжата.

По реда на чл.47 ал.6 от ГПК на разноски на ищеца е назначен особен представител на ответника, в лицето на адв. В.Т.А. от АК-П., вписана под №1126 в Националния регистър за правна помощ, като на същата са връчени преписи от исковата молба и от приложенията, като в едномесечния срок по чл.131 от ГПК особеният представител е изразил от името на ответника становище, че искът по чл.64 от ЗС е допустим и основателен, не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства, на които се позовава ищеца, заявява, че няма контакт с ответника, което го лишава от възможността да ги обори, заявява че няма да сочи доказателства и не възразява по депозираните такива от ищеца, включително и по назначаването на техническа експертиза. В първото по делото заседание, проведено на 20.05.2020г. особеният представител на ответника не е променил първоначално изразената си позиция по спора, депозирана с отговора на исковата молба. Едва във второто по делото заседание от 17.06.2020г. от надлежно упълномощения и лично от ответника процесуален представител адв.С. ***, е постъпило становище по иска като се поддържа на първо място, че искът е недопустим предвид висяща административна процедура по чл.192 и чл.194 от ЗУТ за осигуряване на достъп до сградата на ищеца. По същество се поддържа, че собственикът на постройката може да ползва земята само ако и доколкото е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение; че в случая постройката е картофохранилище и не е променян този й статут, и че от придобиването й в собственост от ищеца, последният не я ползвал нито по предназначение нито за друга цел; не е полагал грижи за поддържането й, както и няма планове да я използва за в бъдеще; че е налице бездействие от негова страна, изразяващо се в неполагане на елементарни грижи, което е довело до разрушаването й и е дало основание на ответника да сигнализира Община Б.издала предписание за ремонт на сградата и указания за контакт със собственика на поземления имот/писмо №02Ж-19 от 08.07. 2019г./. Ответникът изразява готовност да осигури достъп до сградата за извършване на ремонтни дейности, но че до момента такова искане от страна на ищеца не му е отправяно. Счита, че осигуряването на достъп до сградата за извършване на предписани строително-ремонтни дейности следва да се извърши с оглед разпоредбата на чл.194 от ЗУТ. Твърди още, че тъй като ответникът М. е поискал извършването на тези ремонтни дейности, липсва правен интерес за ищеца от предявяване на претенция по чл.64 от ЗС. Моли по същество да се отхвърли претенцията. Излага уважителни причини за невъзможността да участва в производството до момента, предвид претърпяна на 03.06.2020г. травма и вътреставни увреди на лява колянна става при слизане от автобус с последващи силни травматични болки и затруднения, направени оперативни интервенции непозволяващи явяването му пред органите на съдебната власт на 17.06. 2020г., като следоперативния период ще продължи повече от 60дни, в каквато връзка му е издадена и служебна медицинска бележка от МБАЛ „Люлин“ ЕАД-София от