Решение № 414 от 21.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. П., 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20235330206853 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от П. С. П. от гр. А., с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв.Ст.П., против електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5733130, издаден от ОД на МВР П., в който е посочено, че се налага глоба от 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят с жалбата, както и с депозирани писмени молби от страна на пълномощника му адв.П., прави искане за отмяна на електронния фиш. Излагат се подробни доводи с твърдение за незаконосъобразност на електронния фиш, като се твърди, че липсват конкретни реквизити и доказателства с какво техническо средство е заснето нарушението, съответно дали същото е технически изправно и от одобрен тип. Твърди се, че нарушението не е доказано, предвид заснемане на автомобила преди действие на знак В26 с ограничение 90 км/час на скоростен път. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела устно и непосредствено становище по жалбата. Представено е писмено такова чрез упълномощен юрисконсулт с изпращане на жалбата в съда, като се прави искане за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е издаден обжалваният електронен фиш, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство за това, че на 02.03.2022 г. в 10,47 часа в Област П., на път II-86, км.19+240, с посока на движение от гр.П. към гр.А., с МПС „Ауди А6“, лек автомобил, с рег. № ****, е извършено нарушение за скорост при разрешена стойност на скоростта 90 км/час, установена стойност на скоростта 115 км/час и превишена стойност на скоростта 25 км/час, което е квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че действително на посочената във фиша дата и в отразения час е налице заснемане движение с превишена скорост на лекия автомобил, собствен на жалбоподателя, като последното се установява от приложената по преписката справка за собственост на превозното средство. В електронния фиш изрично е посочено, че нарушението е установено и заснето с АТСС № 00209 D32АСЕ1, който номер е отразен и върху представената към електронния фиш снимка на автомобила. Видно от същата, налице е заснемане с техническо средство „MultaRadar“, като при съотнасяне на описания в електронния фиш номер на АТСС с представените писмени доказателства по преписката се установява, че това е „MultaRadar SD580“, съгласно отразеното на стр.2 в представения протокол за проверка. Предвид посоченото и не е налице неяснота относно техническото средство, с което е било извършено заснемане на нарушението, като това възражение на жалбоподателя е неоснователно. Касае се до стационарно техническо средство, видно и от приложената инструкция за работа, с място на монтаж, съгласно отразеното по протокола от извършената му периодична проверка на път ІІ-86, км.19.240 - КЦМ, който километър е вписан в електронния фиш. В тази връзка и неоснователно е възражението за липса на изготвен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., доколкото съставянето на такъв протокол за използване на АТСС се изисква само по отношение на мобилните автоматизирани технически средства.

Неоснователни в тази връзка са и всички възражения по жалбата за нарушение на изискванията по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП, които са основани на твърдението на жалбоподателя, че се касаело до заснемане на нарушението с мобилно техническо средство.

Неоснователно е и възражението по жалбата за липса на обозначаване на мястото за извършване видеоконтрол на правилата за движение по пътищата, доколкото посоченото изискване на чл.7 от цитираната по-горе Наредба бе отменено през 2018 г.

Видно е, че въпросното техническо средство е от одобрен тип, в която връзка е приложено надлежно удостоверение от БИМ, а освен това, към датата на нарушението е било в употреба, поради което и съгласно чл.30, ал.5 от ЗИ се счита за такова от одобрен тип, независимо от изтеклия срок на валидност по удостоверението за одобрен тип средство за измерване. Освен това, установява се, че въпросното техническо средство е било и технически годно и изправно към датата на осъщественото му използване, отразена в 2 електронния фиш, доколкото е преминало последваща периодична проверка преди това, в която връзка е приложен и протокол от извършената проверка от 09.08.2021 г., приключила със заключение за съответствие с одобрения тип. Предвид посоченото и съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ техническото средство следва да се счита за изправно до изтичане на срока за провеждане на следващата периодична проверка. Нарушението е установено на 02.03.2022 г., което категорично е в рамките на посочения срок.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че правилото на чл.43, ал.1 от Закона за измерванията налага последващата проверка да бъде удостоверена чрез поставяне на знак в протокола от проверката. Текстът на закона е ясен и не буди съмнение, че знакът следва да бъде поставен върху самото проверено средство за измерване, доколкото евентуалното му унищожаване се явява едно от основанията п о чл.43, ал.3 от ЗИ за извършване на нова последваща проверка. Видно е, че в протокола от извършената проверка е удостоверено поставянето на знак за проверка и защитни стикери с посочени номера.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, свързани с формата и съдържанието на електронния фиш. Видно е от отразеното по електронния фиш, че в същия се съдържат и всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец, а относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, които в случая са налице. Налице е в тази връзка изрично посочване на точното място на осъщественото заснемане движението на лекия автомобил на жалбоподателя, като е посочен точният километър от пътя, по който е осъществено движението. Отразяването на конкретната община в случая е без значение, като се има предвид, че е налице нарушение, извършено категорично извън населено място с оглед на посочения километраж на пътя, което става ясно и от данните за мястото на монтиране на АТСС, което нарушение се е изразило именно в превишаване на общото ограничение на скоростта от 90 км/ч за конкретната категория автомобили, предвид посочената разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Не са основателни твърденията на жалбоподателя, че в случая движението се осъществява по т.нар. скоростен път, въведен като понятие в ЗДвП през 2012 г. Съгласно Решение № 959 от 31 декември 2018 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, в сила от 08.01.2019 г. , път II-86 е обозначен като такъв от втори клас, а не като скоростен път, който е друг вид път, съгласно въведената държавна класификация на пътищата, видно и от обяснителната записка към решението. В случая е налице нарушение на общо установеното правило по чл.21, ал.1 от ЗДвП за автомобили категория В да не превишават максималната скорост извън населено място от 90 км/час, а не такова по 3 чл.21, ал.2 от ЗДвП, поради което и възраженията на жалбоподателя досежно това дали автомобилът е бил заснет преди или след знак, посочващ въведено ограничение е без основание. В конкретния случай, отделно от това, по делото от представените двукратно данни от ОПУ- П. се установява, че законово въведеното за типа превозни средства ограничение е и изрично обозначавано по този път и с пътни знаци, което впрочем е видно и от снимката на автомобила на жалбоподателя, като дори мястото на заснемането му е попадало в обхвата на действие на такъв пътен знак, съгласно писмо от 12.02.2024 г. на ОПУ-П..

Правилно според съда с оглед на доказателствата, е било отчетено, че в случая е налице осъществено нарушение, за което се налага издаване на електронен фиш, като при отразяване на установената стойност на скоростта по същия е отчетен и толеранс в полза на водача от 3 процента и на тази база е изчислена превишената стойност на скоростта. Посочената санкционна норма на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП в тази връзка е изцяло съобразена с установеното превишение и поради това и законосъобразно е било определено административното наказание, което е предвидено в закона в твърд размер от 100 лева. В случая съгласно чл.189з от ЗДвП се изключва приложението на чл.28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

Ето защо и съдът намира, че следва да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди обжалвания електронен фиш, доколкото и при извършената и служебна проверка не се установи при издаване на същия да са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретния размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ , която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева. В тази връзка се взема предвид, че процесуалният представител на въззиваемата страна не е присъствал в съдебните заседания, а единствено е приложил писмено становище.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 2, т .5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5733130, издаден от ОД на МВР П., с който е наложена глоба от 100 лева на П. С. П. от гр. А., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.2, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. С. П. с ЕГН **********, с адрес гр.А., ул.“**** да заплати в полза на ОД на МВР П. сумата от 80 /осемдесет/ лева, съставляващи размер на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. П. в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5