Решение № 5011 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5011 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100502975 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ срещу решение № 15100/22.12.2022 г., постановено по гр. д. № 26837/2022г. на СРС, ГО, 153 състав, с което е уважен предявеният срещу него от И. Г. Г. иск с правно основание чл. 432 от КЗ за сумата от 2500,00 лв.

В жалбата се твърди, че първoинстанционният съд не е обсъдил в цялост и взел предвид всички събрани по делото доказателства, поради което е стигнал до неправилни фактически и правни изводи за доказаност, както на деянието, така и на причИ.та връзка с твърдените травматични увреждания за ищеца, евентуално неправилно и несъответстващо на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определен размерът на обезщетението. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да отхвърли изцяло иска. Претендира разноски.

От насрещната страна по жалбата И. Г. Г. е подаден писмен отговор в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на доводите на въззивника за порочност на съдебния акт.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и 1 взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 2 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, от настъпилото на 19.03.2017 г. ПТП, вследствие на виновно и противоправно поведение на водача на л. а. „Фиат“ „Брава“, рег. № ********, за който била налице застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, ведно със законната лихва от 23.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 19.03.2017 г., в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ към бул. „Черни връх“ е пътувала в лек автомобил „Фиат“ „Пунто“, рег. № ********, който бил ударен от движещия се в съседната пътна лента л. а. „Фиат“ „Брава“, рег. № ********, застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че след произшествието имала болки в главата и се чувствала отпаднала, като на 21.03.2017 г. била диагностицирана от личния си лекар с „мозъчно сътресение“, а на 22.03.2017 г. диагнозата била потвърдена от невролог.

Година и половина след процесното събитие ищцата била диагностицирана с „Шийночерепен синдром“, като резултат от предшестващата травма на главата и шията от камшичния удар при катастрофата. Освен физическите болки, поддържа да е претърпяла и огромен психически стрес, вследствие на което оценява посочените неимуществени вреди на 2 500,00 лв., която сума претендира от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от делинквента л.а. „Фиат“ „Брава“, рег. № ********. Ищцовата страна поддържа, че е изпратила до ответника извънсъдебна покана за изплащане на процесната сума, но последният е отказал плащане с аргумент, че е изтекла погасителна давност. Ищецът счита отказа за незаконосъобразен, като излага съображения, че давностният срок не е изтекъл, тъй като съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., давностните срокове са спрели да текат до 21.05.2020 г. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като оспорва изцяло исковата претенция за неимуществени вреди по основание и размер със съображения, изложени в отговора. Релевира възражение, че описаните в исковата молба увреждания са настъпили поради изключителен принос на ищцовата страна, а в евентуалност – че последната е съпричинила вредоносния резултат. Оспорва размера 2 на вредите. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищцата От приетата по делото административно-наказателна преписка на СДВР, отдел „Пътна полиция”, се установява, че на С.В.И. е съставен АУАН на 19.03.2017 г. за това, че като водач на лек автомобил “Фиат” с рег. № ********, на 19.03.2017 г. около 16:00 часа в гр. София, при движение по бул. „Околовръстен път“ в посока от бул.

„България“ към бул. „Черни връх“, поради маневра частично навлизане от лява в средна съседна пътна лента, не пропуска и реализира ПТП с движещият се по нея л. а.

„Фиат“ с рег. № ********. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление, влязло в сила на 08.06.2017 г. Така реализираното ПТП е отразено в нарочен констативен протокол от 19.03.2017 г., съставен от служител на ОПП при СДВР, след посещение на мястото на инцидента. Този механизъм се потвърждава от заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, според която причината за настъпването на така описаното ПТП е несъобразяване с другите участници в движението при престрояване в съседна пътна лента от страна на водача на лек автомобил „Фиат“ с рег.№ ******** – С.И..

Видно от приетата по делото служебна бележка № 56700 от 22.05.2017 г. от ОПП – СДВР, ищцата И. Г. е участвала в процесното ПТП като пътник в л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ********.

От приетата по делото медицинска документация- 4 бр. амбулаторни листове от дати 21.03.2017 г., 22.03.2017 г.07.11.2017 г. и 27.11.2017 г., се установява, че два дни след процесния инцидент на ищцата е поставена диагноза „Мозъчно сътресение“ при наличие на оплаквания от световъртеж, повишена сънливост, главоболие и намалена концентрация на вниманието. На 22.03.2017 г. ищцата е прегледана от невролог, като е констатирано наличие на дребен хоризонтален нистагъм и наличие на синдром на Ромберг, поради което поради което й е назначена терапия в режим на почивка и покой в продължение на 10 дни.

Разпитан по делото е свидетеля Х., водач на превозното средство, в което е пътувала ищцата по време на процесното ПТП. Той разказва какво се е случило. Освен това посочва, че непосредствено след инцидента ищцата се почувствала зле, оплаквала се от болки в главата, сънливост и умора. На следващия ден болките продължавали, изпитвала дразнения от шумове и липса на апетит, поради което посетила личния си лекар и специалист невролог. Предписали режим на пълен покой, без пътувания и телевизия, както и прием на лекарства за около 2-3 месеца. Споделя и че след инцидента, ищцата отказвала да се придвижва с автомобил, като около година след това продала и собствения си.

Прието по делото е заключение на съдебномедицинска експертиза, което съдът намира и кредитира като пълно, компетентно и обективно изготвено. Вещото лице 3 отбелязва изрично, че не са регистрирани данни за травма непосредствено след претърпения инцидент на 19.03.2017 г., че при прегледа на 21.03.2017 г. не е снет пълен неврологичен статус, а единствено при установен положителен симптом на Ромберг е поставена диагноза „мозъчно сътресение“, като пациентът е насочен към специалист невролог, който пък установява дребен хоризонтален нистагъм, положителен симптом на Ромберг и въз основа на анамнезата също поставя диагноза „мозъчно сътресение“, но лисват назначени и проведени изследвания, както и данни за проследяване на пациентката през следващите месеци. Експертът добавя, че травма с мозъчно сътресение би могла да се причини на пасажер в л. а. при ПТП, но при наличие на съмнение за такава е следвало да се назначи задължително провеждане на изследвания, както и да се проведе активно проследяване с прегледи на пострадалия, каквито данни в случая по делото липсват. Подобна травма причинява и се отнася към критериите на медика-биологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА /по смисъла на чл. 130 ал. 1 НК/. Въз основа на изложеното прави извод, че не е възможно да се приеме еднозначно и безспорно, че пострадалата е преживява макар и лека черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение след ПТП. Пояснява, че при леките степени на сътресение /както в конкретния случай/ промените са функционални, бързопреходни, наблюдава се леко помрачаване на съзнанието, кратковременна дезориентираност, световъртеж, общо главоболие порядко- понижен мускулен тонус, хипорефлексия и др. След проясняване на съзнанието могат да се отбележат паметови нарушения, антиградна и ретроградна амнезия (загуба на паметта за събития преди или след ЧМТ, промяна във фиксационната памет, дезориентация за време). Много често е налице вегeтативна симптоматика с гадене и повръщане. По-късно е възможно да се наблюдават усилени вегетативни рефлекси, главоболие, безсъние, световъртеж, светобоязън. При подобни леки степени на мозъчно сътресение общомозъчните симптоми преминават още в същия ден или през следващите дни. При спазване на необходимия режим и постстационарно лечение симптоми на мозъчното сътресение могат да персистират за около 20- 25 дни след инцидента. В този период от време е необходимо и спазване на предписания на пострадалия ХДР, тъй като при неспазване и/или при наличие на съпътстващи други заболявания е възможно да се удължи срокът на възстановяване. Вещото лице допълва, че в конкретния случай при липса на проследяваща мед. документ месеци след инцидента, следва да се приеме, че възстановяването от полученото мозъчно сътресение е настъпило в рамките на средностатистическите срокове. Във всички случаи без проследяващи медицински документи не може да се приеме, че констатираното нарушение на вестибуларната функция при прегледа на 26.10.2017 г., за което е издаден болничен лист, е свързано с травма от ПТП на 19.03.17 г., нито следва да се приеме връзка на установените оплаквания при прегледа на 07.11.2018 г. на пострадалата и поставена диагноза шийно-черепен синдром с травма при инцидент 4 повече от година и половина по-рано. Като краен извод експертът сочи, че при наличните данни не може да се приеме, че след ПТП при пострадалата е бил налице възстановителен процес продължил повече от 20- 25 дни след инцидента.

С решение № 15100/22.12.2022 г., постановено по гр. д. № 26837/2022г. на СРС, ГО, 153 състав, предявеният срещу ЗК „Лев Инс“ АД от И. Г. Г. иск с правно основание чл. 432 от КЗ е уважен изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

Същото обаче е частично неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:

За основателността на предявения иск по чл. 432 ал. 1 КЗ в тежест на ищцата е да докаже твърденията си, че в причИ. връзка с противоправно поведение на С.И., като водач на л.а. „Фиат Брава“ с рег. № ******** е претърпяла твърдените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензивност, както и че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента към датата на настъпване на вредите.

При установяване на горните факти, в тежест на ответника, с оглед твърденията в отговора, е да обори при пълно и главно доказване презумпцията за виновност на водача на л. а. „Фиат Брава“ с рег. № ********, респективно да докаже, че ПТП е настъпило в условия на съпричиняване от страна на пострадалата.

.Противоправното поведение на С.И., като водач на л. а. „Фиат Брава“ с рег. № ********, се установява категорично посредством административно-наказателна преписка на СДВР,

По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л. а. „Фиат Брава“ с рег. № ******** към датата на процесното ПТП