Решение № 6961 от 17.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6961 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100511597 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Т. Н. срещу Решение № 8301/08.05.2024 г. по гр.д. № 13639/2023 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав, поправено с Решение № 12362/23.06.2024 г. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, твърди се същият да не е съобразен с най – добрия интерес на детето на страните В.Р.Н., родено на **** г. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията му с правно основание чл.127, ал.2 СК да бъде уважена като му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето В., местоживеенето на малолетната да бъде определено при него, да бъде разписан режим на лични отношения на майката С. К. В. с детето В. и майката да бъде осъдена да заплаща на подрастващата месечна издръжка. При условията на евентуалност, в случай на потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за родителската отговорност и местоживеенето на детето, прави искане за отмяна на решението в частта за определения му режим на лични отношения с дъщеря му В. като бъде определен по – широк режим на лични отношения помежду им, включващ два месеца през лятото, доколкото живее на територията на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Желае отмяна на решението в частта за произнасяне по претенцията по чл.149 СК като издръжката за минало време бъде намалена до минималния размер, а издръжката по чл.143, ал.2 СК да бъде опредЕ. в размера 1 от 300 лева. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. К. В. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 8301/08.05.2024 г. по гр.д. № 13639/2023 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето В.Р.Н. е предоставено на неговата майка С. К. В., при която е посочено то да живее, определен е режим на лични отношения на бащата Р. Т. Н. с детето (всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18.00 ч. на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа събота и неделя е тази, в която всички дни от седмицата са от същия месец, като при невъзможност за личен контакт през периода, поради местожителството на бащата във Великобритания, режимът в тези дни може да се осъществява чрез видеовръзка, посредством софтуерни програми „Viber“, „Меssanger“, „Whatsapp“ или друга подобна; всеки вторник и четвъртък за времето от 18.30 до 19.30 часа чрез видеовръзка, посредством софтуерни програми „Viber“, „Меssanger“, „Whatsapp“ или друга подобна, за коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване; за новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване; за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване. на рождения ден на децата бащата може да присъства, ако пожелае това; тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10.00 часа на първия ден от периода до 19.00 часа на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до 19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10.00 часа на 01 август до 19.00 часа на 16 август като бащата взема и връща детето от и до дома на майката; при взаимно съгласие между страните бащата и детето могат да упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди; за Коледните празници, новогодишните празници и Великденските празници, в годините, в 2 които бащата няма право да упражнява режим на лични отношения с детето общият режим петък-неделя на лични отношения между тях не се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето, упражнявайки родителски права). Със съдебното решение Р. Т. Н. е осъден да заплаща на на малолетната си дъщеря В., чрез нейната майка и законен представител С. К. В., месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 16.03.2023г. до навършване на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и месечна издръжка за периода от 15.01.2023 г. до 15.03.2023г. в размер на 300 лева. Бащата е осъден да заплати на детето разноски за адвокатско възнаграждение по иска за издръжка за минало време в размер на 300 лева и по сметка на Софийски районен съд – държавна такса в размер на 626 лева. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената на детето издръжка.

От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от 09.04.2020 г. се установява, че страните са родители на роденото на **** г. дете В.Р.Н..

Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не съжителстват заедно от края на месец януари 2023 г. и понастоящем детето живее при неговата майка.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът Р. Т. Н. поддържа искане за възлагане на родителската отговорност по отношение на детето В. на него и определяне на местоживеенето на малолетната при него в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, доколкото подрастващата понастоящем не живее в здравословна среда, наплашена е, често е оставяна от майка си на грижите на бабата по майчина линия, която я наказва. Твърди, че детето съжителства с вуйчо си, който страда от психическо заболяване. Изказва опасения, че влиянието на средата в дома на другия родител се отразява неблагоприятно върху развитието на детето, чийто говор съответства на този на двугодишно дете. Категоричен е, че е в състояние сам да се грижи за дъщеря си, тъй като се е уговорил с работодателя си да премине в дневен график на работа и лечението му от износване на тазовите дискове е довело до нормализиране на състоянието му, премахнало е кризите и съпроводената с тях болка. Посочва, че живее сам в двуетажна къща в гр.

Макълсфийлд, която разполага със самостоятелен паркинг, голяма градина и обособена стая за детето. Приема, че промяната в местоживеенето на детето не би му се отразила по негативен начин, тъй като домът е познат на детето, което е живяло в него, родено е в Обединеното кралство и иска да се върне там. Уверен е, че може да разчита на подкрепата на родителите си, които живеят на десет минути пеша от неговото жилище. Посочва, че работи през делничните дни в интервала 22:00 часа – 06:30 часа като почистващ в хотел, когато има възможност работи и в почивните дни, но това зависи от натовареността в хотела. В случай, че местоживеенето на детето бъде определено при майката и родителските права се възложат на нея, желае да вижда детето през време на ползвания платен годишен отпуск в продължение на поне един месец през лятото или два пъти по петнадесет дни, като контактите с дъщеря му през останалото време счита, че трябва да се осъществяват чрез 3 средствата за комуникация от разстояние.

При изслушването от въззивния съд въззиваемата С. К. В. е категорична, че тя трябва да упражнява родителската отговорност по отношение на дъщеря си В., доколкото винаги тя се е грижила за малолетната, а бащата не е полагал самостоятелни грижи, бил е подкрепян от нея или наетата в Обединеното кралство детегледачка. Категорична е, че средата на детето е в Република България. Посочва, че живее с подрастваща и майка си в общинско жилище, предоставено под наем на последната, в което е предприето преустройство за обособяване на самостоятелна стая за В.. Понастоящем детето спи при нея по препоръка на лекуващ невролог, поради преживян епилептичен пристъп от малолетната. Споделя, че работи като личен асистент на дъщеря си на осемчасов работен ден, но е договорила възможност да започне работа на половин работен ден. При отглеждането на детето може да разчита на подкрепата на майка си, а финансово и на партньора си, с когото не съжителстват съвместно, въпреки което същият е изградил добра връзка с В.. Разказва, че заболяването на бащата е било съпроводено със силни болки и дълги периоди на неработоспособност.

Понастоящем детето посещава логопед, психолог, ерготерапевт и занимания по гимнастика, а месечната му издръжка възлиза на около 700 лева. Не се противопоставя на искането на бащата режимът му за лични контакти да включва период от един месец през лятото или два пъти по петнадесет дни, стига да не съвпада с рождения ден на малолетната, тъй като при последното честване на този личен празник на детето с въззивника В. е била разстроена, заявила е скучно прекарване и нежелание отново да празнува в гр.Добрич. Споделя, че среща сериозни затруднена да накара детето да общува с баща си чрез средствата за отдалечена комуникация, а последният изисква това, независимо от състоянието и желанието на малолетната. В последствие допълва, че разписаният с привременните мерки от първоинстанционния съд контакт чрез средства за отдалечена комуникация всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден създава конфликт между родителите, тъй като бащата настоява за комуникация, когато прецени през този интервал, без да се отчита емоционалното състояние на малолетната.

В допълнително изявление по делото въззиваемата е съобщила, че при осъществяване на режима на лични отношения на бащата с детето съобразно определеното от първоинстанционния съд в привременните мерки за летния период бащата е пропускал да даде на детето назначения му антиконвулсант и не е завел малолетната за провеждане на изследване на чернодробни ензими, резултатите от което да послужат за корекция на терапията, независимо от уговорката помежду им.

Въз основа на заключението на приетата по делото Комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че при детето В. са налице данни за неврологично заболяване (епилепсия), провежда се лечение с антиконвулсант. При нея в психичен, предимно езиков план експертизата е установява известно изоставане, както и промени в поведението, характерни за органично-мозъчни заболявания с импулсивност, експлозивност и известна ригидност, без данни за реактивни или адаптационни нарушения.

Състоянието на В. изисква специфични грижи и редовно проследяване в неврологична 4 клиника. В тази връзка майката е поела ангажимент и отговорност за здравословното състояние на детето, което редовно се проследява от лекуващ лекар и м у се предоставят максималния брой специфични грижи като посещение при психолог, логопед, ерготерапевт, каквито услуги могат да се предоставят и чрез социалните служби. Нуждата от специфична грижа е породила и необходимостта майката да стане личен асистент на детето, за да бъде на негово разположение за справяне с ежедневни потребности и нужди.