Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 134 от 18.10.2021, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 467/2020
Вид
Решение № 134
Подписан
18.10.2021
В сила
19.04.2023
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 и сл. · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 174 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Ловеч, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Гражданско дело № 20204300100467 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази:

ИСК с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

С протоколно определение от 23.04.2019 година по адм. дело № 6/ 2019 година по описа на Адм.съд – Габрово, производството по отношение на предявения от М. Г.

Н. против *****“ – ****, иск за заплащане на претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица в резултат на претърпяна от ищеца трудова злополука по време на работа в цех към ****** с цена на иска 200 000 лева, е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Габрово.

В хода на производството по реда на чл. 129 от ГПК с молба от 23.10.2019 година ищецът е поискал, като ответници да бъдат конституирани ******“ - ****, ТД на ******“ – Ловеч и ******, ЕИК *****, и прекратено производството по отношение на *****“ – ****. С определение № 5987/ 05.11.2019 година по гр.д. № 841/ 2019 година производство по отношение на *****“ – **** е прекратено, а като ответници са конституирани ******“ – **** и ******, ЕИК *****. С отговора на исковата молба първият ответник е направил възражение за родова неподсъдност на делото, а вторият – за местна неподсъдност.

С определение № 1497/ 12.03.2020 година по гр.д. № 841/ 2019 година по описа на РС – Габрово, производство то по делото е била прекратено и изпратено по подсъдност на ОС – Габрово. Прекратителният акт е обжалван пред ОС-Габрово с частна жалба подадена от ******, ЕИК *****, и с определение № 608/ 21.07.2020 година, постановено по в.ч.гр.д. № 244/ 2020 година по описа на ОС – Габрово, делото е изпратено по подсъдност на ОС – Ловеч.

1

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от М. Г. Н., ЕГН **********, с адрес *******, чрез адв. В.Д., АК – Габрово, съдебен адрес : ******, против ***** – ****, със седалище и адрес на управление град ****, *******, и ******, ЕИК *****, представлявано от Г. СТ. Л., с претенция за заплащане на 200 000 лева при условията на солидарност, представляващи претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица в резултат на претърпяна на 09.03.2016 година от ищеца трудова злополука по време на работа в цех към ******. Посочва, че от 19.08.2014 година до 16.02.2017 година изтърпявал наказания в *****, / ***** и извършвал труд в цех в *******.Твърди, че претърпяната злополука е вследствие липса на адекватни условия за опазване на психическото и физическото му здраве, поставянето му в неподходящи условия на труд, задължавайки го да работи без направен предварителен инструктаж, без подходящи обувки и облекло, в т.ч. без ръкавици и др., вследствие на което е претърпял трудовата злополука. Изтъква, че трябвало да нарязва на машина ламарина, която била тежка и мазна, което довело до изтърването й и срязването на врата на ищеца в областта на сънната артерия. Сочи, че претърпял сериозна операция, загубил много кръв, бил отпадна, чувствал нечовешки болки, като след привеждането му в **** не му били оказани нужните медицински грижи, не му били предоставяни никакви обезболяващи , не му била сменяна превръзката, не били полагани никакви грижи за него. Посочва, че след около месец след инцидента отново бил заведен да работи в цеха, отново при същите условия. Изпитвал силни болки около два месеца, имал двигателни проблеми повече от три месеца, трудно си движел главата, което затруднявало поддържането на хигиената. Твърди, че изпитвал болки дори по време на сън, при хранене, при работа при движение, изпитвал страх и безпокойство за здравето и живота си, през всичките дни, през които полагал труд в цеха, дори и след това, като не е преодолял голямата психическа травма и към момента.

В отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК ***** – Троян, ЕИК *****, посочва, че исковата молба на първо място е нередовна, тъй като не са изложени конкретни обстоятелства, на които основават претенцията си по отношение на тях, липсва уточнение какви обстоятелства ще се изясняват с посочените доказателства.

Счита, че не са надлежен ответник, предвид на това, че нямат договор с ищеца, не са негов работодател и не могат да отговарят за злополуката. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. По основателността на исковата претенция излагат съображения, че работодател на лишените от свобода е *-******, полагането на труд по време на изтърпяване на наказанието е винаги доброволно, същият е инстурктиран за безопасността на работния процес, видно от подписа му в инструктажната книга на 07.01.2016 година, като са му предоставени и работно облекло и ръкавици. Посочва, че с вината за настъпилата злополука е изцяло на ищеца, тъй като работата е елементарна, машината е механична и не се изисква вдигане и завъртане на ламарината на нивото на врата на работника. Изтъква още, че повторното връщане на ищеца на работа е доброволно. В този смисъл моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения против дружеството иск, като им бъдат присъдени разноски. Направени са доказателствени искания.

Постъпил е отговор и от ******“ – ****, в който се оспорва исковата претенция, като считат, че е неоснователна. Изложени са съображения, че не са работодател, нито възложител на работата на лишения от свобода, поради което не може да бъде ангажирана тяхната отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Сочат, че по силата на договор с другия ответник, ищецът, като лишен от свобода е отдавал труд в 2 дружеството. Разпределянето на лицата ставало от администрацията на съответния затвор, а не от ДПФЗД. Считат, че задължението за осигуряване на безопасни условия на труд е на ******. В този смисъл моли да бъде постановено решение, с което бъде отхвърлена исковата претенция. Направени са доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа предявените претенции и моли да бъдат уважени. В писмено становище посочва, че безспорно по делото е установено, че ищецът е отдавал своя труд като лишен от свобода, въз основа на договор за отдаване на труд, сключен между двамата ответници. От събраните по делото доказателства е видно, че вследствие на действия/бездействия от тяхна страна на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания, стрес, дискомфорт и пр., като не са създали условия за психическото и физическото опазване на ищеца по време на извършване на труд при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, в резултата на което той претъпява злополука по време на работа/ извършване на труд на 09.03.2016 година. Изтъква, че от събраните по делото доказателства не се установява на ищеца да е извършван инструктаж, да му е осигурено работно обкло и др.

Претендира заплащане на 200 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, които ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно.

За ответника ***** се явява Ц.А., който от името на доверителните си оспорва предявената искова претенция, и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана и да им бъзат присъдени направените по делото разноски. Посочва, че във връзка с това произовдстово е била сезирана „Инспекция по труда“, която е установила, че не е налице трудово злополука, за която да е виновно ответното дружество. Сочи, че ищецът е наранен, поради проявена от него груба небрежност, като не е вярно твърдението, че е ползвал дълго време болничен. Изтъква, че му е извършана лека манипулация, след което той по собствено желание се е върнал на работа. Относно спорният момент по делото, дали подписът, положен върху първоначалния инструктаж е на ищеца или не, счита, че не е от съществено значение, тъй като единствено значение има дали е проведен инструктаж. От събраните по делото доказателства се установява, че такъв е проведен, въпреки, че от почерковата експертиза не е установило по несъмнен начин, че това е подписа на ищеца. В този смисъл моли да бъде постановено решение.

От събраните по делото писмени доказателства, заключението на основаната и допълнителната експертиза, от депозираните гласни доказателства, както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

М. Г. Н. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в *****, Затворническо 3 общежитие „Атлант“ – Троян.

На 22.11.2015 година между Териториално поделение на ***** - Ловеч и *****, е сключен договор за отдаване на труд, по силата на който първия контрагент се е задължил да предостави срещу възнагнаждение петдесет броя лишени от свобода лица от *****, за полагане на труд и извършване на следната дейност : шлосери заварчици и общи работници. Във връзка с този договор, ищецът Н. е работил в ответното дружество „*****“, видно от заповед № І – 453/ 19.11.2015 г. и Заповед № І – 463/ 26.11.2015 г.

На 09.03.2016 година около 09.30 часа в цех „Пресов цех“ на ***** на работа на гилотина, при обръщане на лист ламарина, листът се изплъзва от ръцете на М.Н. и го порязва в областта на шията. На Н. е оказана първа помощ, след което е транспортиран в ЦСМП – МБАЛ – Троян, а впоследствие до МБАЛ – Троян, където раната е зашита.

Издадена е Заповед № 1/ 09.03.2016 година на управителя на дружеството, за разследване на станалата трудова злополука. След проведеното разследване е съставен протокол за трудова злополука № 01/ 14.03.2016 година е установено, че при работа с гилотина л.с. М.Н. е обръщане на лист с ламарина, работникът се порязъл вляво в областта на шията. Прието е, че е нарушена инструкцията за безопасна работа. Взето е решение за извънреден инструктаж на всички лишени от свобода, полагащи труд в цех „Пресов цех“.

От приложената по делото медицинска справка от завеждащия здравната служба на ***** д-р. Ст. П. е посочено, че на 09.03.2016 година л.св. Н. е лекуван по спешност в ХО при МБАЛ – Троян с диагноза: Порезна рана на шията вляво. Постоперативната рана е спокойна, на 21.03.2016 година са свалени конците, а на 23.03.2016 година е изведен на работа.

С постановление от 06.04.2016 година на Районна прокуратура – Троян е отказано образуване на досъдебно производство и прекратена преписка вх. № 276/ 2016 година, поради липса на достатъчно данни, от които да се направи основателно предположение, че полученото от М. Г. Н. увреждане – порезна рана, е в резултат на извършеното престъпление от общ характер.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.К., М.К., В.С., А.А. и С.П.. С.К., която живее на съпружески начала с ищеца, посочва, че след злополуката се наложило да му изпраща лекарства за главоболие, тъй като имал главоболие и му било трудно да се движи. Като ходела на свиждане го виждала, ме му е трудно да си движи главата. Споделял й, че от болки се будил през нощта, не се полагали необходимите грижи за раната му, оставали го да се оправя сам. Накарали го 4 да отиде да работи, преди да е минал месец след злополуката, като го излъгали, че ще го пуснат по-рано. Твърди, че след излизането си от **** през м. февруари 2017 година още имал болки около шест месеца след това, будел се нощем със страх и болка, трудно му било да се адаптира.

Приложени са копия от книга за инструктаж и за получени лични предпазни средства.

Видно от писмо изх. № 1478/ 10.06.2021 година и приложеното копие на таблица за отчитане явяването/ неявяването на работа през м. януари 2016 година М.Н. не е бил изведен на работа на 07.01.2016 година. От писмо изх. № 8-1866-1/ 24.08.2021 година се установява, че на М.Н. е проведен първоначален инструктаж на 07.01.2016 лева, като е започвал работа през м. февруари 2016 година.

Свидетелят М.К. не бил свидетел на инцидента, но бил там в друг цех. Веднага след като го уведомили извикал екип на „Спешна помощ“ и отишъл на мястото на злополуката. Нямало кръв, раната бил притисната. Посочва, че тръгнал след линейката, като манипулацията продължила двадесет минути и лекуващите лекари го уведомили, че раната не е сериозна. Твърди, че няма и седмица след инцидент, Н. поискал да бъде изведен на работа. Сочи, че в **** има лекар, който следял за неговото състояние.