Решение № 306 от 20.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Пловдив, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000650 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Ю. Б.“ АД против решение № 185 от 12.05.2022 г. постановено по т.д. № 542 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което съдът:

- отхвърля предявените от „Ю. Б.“ АД, против И. Р. Р., Д. П. Р., Д. И. Р., Т. Х. Б. и С. Д. М. искове да платят солидарно - в качеството на кредитополучатели - за И. Р. и Д. Р., и в качеството на солидарни длъжници за Д. Р., Т. Б. и С. М., по Договор за жилищен кредит № **** *****г. от ********г. и Анекс № ** ****/*/**** г. от 1******** г., сумите от: 38528.60 евро главница, ведно със законна лихва върху нея от сезиране на съда на 24.08.2020 г. до изплащането й; 2 335.44 евро договорна лихва за редовен кредит; 71.13 евро договорна лихва за посрочен кредит за периода от 18.10.2019 г. до 12.03.2020 г.; 258 евро договорна лихва за просрочен кредит за периода от 14.05.2020 г. до 17.08.2020 г.; 315.99 евро такси и 234 лева разходи за платени нотариални разноски.

- осъжда „Ю. Б.“ АД да заплати на адвокат М. З. С. възнаграждение за 1 предоставена от нея безплатна защита по реда на чл.38 от ЗАдв на петимата ответници, в размер на 2972.51лв. за всеки един ответник, общо 14 862.55лв.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, поради което се иска решението да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявенияте искове да се уважи изцяло, както и да се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

От „Ю. Б.“ АД е постъпила и частна жалба против определение № 642 от 22.06.2022 г. постановено по същото дело, с което е отхвърлена молбата на банката по чл.248 ГПК за изменение на решение №185 от 12.05.2022 г. в частта за присъдените в полза на адвоката на ответниците при условията на чл.38 ЗАдв. разноски. В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение и искане същото да се отмени и се постанови друго, с което се измени решението в частта за разноските.

В сроковете по чл. 263, ал. 1 ГПК, съответно по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба и на частната жалба от процесуалния представител на ответниците. С отговорите се оспорват жалбите, като е изразено становище, че постановените съдебни актове са правилни и следва да се потвърдят. Претендира се присъждане на разноски за въззивното производство, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Апелативен съд Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Пловдив е образувано по предявени от „Ю. Б.“ АД, като универсален правоприемник на „Б. П. Б.“ АД, против И.

Р. Р., Д. П. Р., Д. И. Р., Т. Х. Б. и С. Д. М. субективно съединени искове за солидарно заплащане - в качеството на кредитополучатели за И. Р. и Д. Р., и в качеството на солидарни длъжници - за Д. Р., Т. Б. и С. М., на дължими по Договор за жилищен кредит № **** ***** г. от ********г. и Анекс № ** ****/*/****г. от 1******** г., суми както следва: 38 528.60 евро - главница, ведно със законна лихва върху нея от сезиране на съда на 24.08.2020 г. до изплащането й; 2 335.44 евро - договорна лихва за редовен кредит; 71.13 евро - договорна лихва за посрочен кредит за периода от 18.10.2019г. до 12.03.2020 г.; 258 евро - договорна лихва за просрочен кредит за периода от 14.05.2020 г. до 17.08.2020 г.; 315.99 евро такси и 234 лв. - разходи за платени нотариални разноски.

2

Искът се основава на следните установени по делото факти:

Между „Б. П. Б.“ АД, чийто правоприемник е „Ю. Б.“ АД, от една страна и И. Р. и Д. Р. в качеството на кредитополучатели, а също и Д. Р., Т. Б. и С. М. в качеството на солидарни длъжници – от друга страана, е сключен Договор за жилищен кредит № **** ***** г. от ******** г. с разрешен размер от 55 000 евро, за срок от 288 месеца от датата на първото усвояване.

Безспорно е, че кредитът е бил напълно усвоен от кредитополучателите еднократно и в пълен размер на 18.09.2007 г., както и че кредитополучателите започнали да погасяват кредита съобразно с уговорения погасителен план.

На 1******** г., между страните е подписан Анекс № ** ****/*/**** г., с който се променят някои условия по договора, както следва: дължимият годишен лихвен процент се променя на 6.4 %, равен на базовия лихвен процент по жилищни кредити в евро, валиден след 15.08.2008 г., който се формира от тримесечния Юрибор плюс надбавка от 2.00 %. Приет е минимален приемлив за банката тримесечен Юрибор от 3.4 % и отново е предвидено право на банката да променя едностранно договорения лихвен процент, когато тримесечния Юрибор достигне нива с 0.25 процента пункта по - високи от посочените в договора, но без да се изисква за тази промяна да бъде в рамките на 1 месец. Променена е дължимата такса и тя става 0.065% от предоговорения лимит 54 017 евро, платима ежемесечно на датата на падеж, ведно с лихвата и съответната част от главницата, като промените влизат в сила от 19.09.2019г. Според анекса месечната вноска по погасителния план става 373.73 евро плюс месечната такса, която съгласно приложен погасителен план е 35.75 евро.

Исковете се основават на твърденията на ищеца, че ответниците не изпълнили задължението за редовно погасяване на кредита, заради неплащане на месечната погасителна вноска с падеж на 18.09.2019 г., поради което и на основание чл. 28 от договора и чл.60, ал.2 от договора за кредит, банката обявила кредита за предсрочно изискуем и поискала плащането на остатъка от кредита, формиран от исковите суми.

От приетите и неоспорени от страните заключения на съдебносчетоводната експертиза е установено, че плащания по кредита поначало са се извършвани редовно, като е допуснато просрочие на вноската от 18.10.2008 г. и същата е платена на 18.11.2008 г., за което банката е начислила 3 наказателни лихви.

От първото заключение на ССчЕ /от 07.12.2021 г./ се установява, че според регистрите на банката, останалите непогасени суми съответстват на претендираните с исковата молба: 38 528.60 евро главница; 2 335.44 евро договорна лихва за редовен кредит; 71.13 евро договорна лихва за просрочен кредит за периода от 18.10.2019 г. до 12.03.2020 г. ; 258 евро договорна лихва за просрочен кредит за периода от 14.05.2020 г. до 17.08.2020 г.; 315.99 евро такси и 234лв. разходи за платени нотариални разноски.

От обясненията на вещото лице И. С., в съдебно заседание на 15.12.2021 г., става ясно, че при извършените от банката разпределения на постъпващите от длъжниците вноски, за част от вноските не са прилагани постигнатите с договора и анекса уговорки, като банката е прилагала повисок лихвен процент от уговорения – 9.9 % вместо уговорения с основния договор 9.4% и 7.15 % вместо уговорения с анекса 6.4 %.

Според приетото и неоспорено от страните допълнително заключение на вещото лице от 08.02.2022 г., при прилагане на действително уговорените в договора и анекса лихвени проценти, направените от кредитополучателите погасителни вноски са достатъчни, за да погасят задълженията по кредита т.е. към 25.02.2020 г. и към 24.08.2020 г., при договорените условия, погасяването е било редовно и не е имало неплатени задължения по кредита.

За да отхвърли предявения иск, Окръжен съд Пловдив е приел, че кредиторът не е установил наличието на условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка съдът се е позовал на основното и на допълнителните заключения на съдебно-счетоводната експертиза, според които, извършените от кредиторите плащания в това число и плащане , извършено по време на процеса, са били достатъчни, за да погасят дължимите според действителните уговорки от договора и анекса задължения по кредита.

В крайна сметка, първоинстанционният съд е приел, че към нито един момент от действието на договора и анекса, включително и към 18.09.2019 г., до датата на сезиране на съда на 24.08.2020 г., а също и към датата на ход а на делото по същество - 13.04.2022 г., не е било налице просрочие на задължения поради забава, поради което и не е възникнало твърдяното от ищеца основание по чл. 28 и чл. 60, ал. 2 от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

В подкрепа на тази изводи са изложени подробни съображения от окръжния съд, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Тези решаващи изводи на първоинстанционния съд поначало не се оспорват от 4 представителя на банката и съответно не са предмет на въззивната жалба.

Във въззивната жалба се съдържат две основни оплаквания. Първото се свежда до мотивиране на съдебния акт на факти, които не били въведени в доклада по делото като спорни, а това е станало едва с решението, като по този начин била нарушена равнопоставеността в процеса и правото на защита на едната страна.

Тези доводи не могат да бъдат споделени и в този смисъл оплакването е неоснователно. В проекта за доклад, обявен за окончателен в първото съдебно заседание, са отбелязани изчерпателно и точно направените от страните твърдения и възражения, очертан е предмета на спора, както и относимите към този спор факти, въз основа на което е била разпределена доказателствената тежест между страните. Изрично е отбелязано възражението на ответниците, че не дължат сумите, предмет на предявените искове или не ги дължат в заявения размер. С оглед на направеното оспорване в този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца е възложено да установи фактите, на които основава заявените парични вземания. След подробно обсъждане на сбраните доказателства в т.ч. и на основното и допълнителните заключения на ССчЕ, първоинстанционния съд е приел, че кредитополучателите са погасявали редовно вноските по кредита, поради което ищцовото твърдение за неизпълнение от страна на ответниците е останало недоказано.

Неоснователно е и второто оплакване, че първоинстанционият съд не е взел предвид обстоятелството, че срещу ответниците били предприети принудителни действия от трети лица, което съставлявало самостоятелно основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Действително, съгласно с уговорката в чл. 28, б.“з“ от Договора за кредит между страните, банката има право едностранно да прекрати този договор, да преустанови усвояването по него и да обяви кредита за предсрочно изискуем, когато кредитополучателят изпадне в състояние на неплатежоспособност, или срещу него са предприети действия на принудително изпълнение от страна на трети лица.

Заявената от ищеца предсрочна изискуемост обаче в нито един момент от процеса не се е основавала на описаната хипотеза. Нито в исковата молба, нито по-късно в хода на производството, ищецът не се е позовавал и не е 5 излагал конкретни твърдения в подкрепа на основанието по чл. 28, б.“з“ от Договора, а твърдяната предсрочна изискуемост винаги е била свързвана с непогасяването на вноска по кредита, което е съвсем различно от посоченото основание – такова по чл. 28, б.“в“ от Договора.

Независимо от изложеното, освен съдържащите се в молби от ищеца до ЧСИ за присъединяване на банката като кредитор по изп.д. № *** от **** г.

/л.342, л.345, л.348, л.351, л.354/, изявления, че срещу ответниците било предприето принудително изпълнение – опис на недвижим имот, по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за наличието на такова принудително изпълнение.

Освен това, в изхождащите от банката покани-уведомления /приложени в хода на процеса/, до всеки от ответниците за обявяване на поредната предсрочна изискуемост на кредита, към които са приложени описаните молби, като основание за обявяването й отново е визирано „неиздължаване на погасителна вноска“, този път с падеж 18.10.2020 г.

Разпечатката съдържа 39 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa96ce6c-c966-4328-bf57-ee9b22915523