Решение № 3566 от 26.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3566 гр. София, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110217888 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Адвокатско дружество „*****“, БУЛСТАТ **********, представлявано от адв. Ф. Ч., против Електронен фиш № 8505305479, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 179, ал. 3 ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв., като наред с това е посочено задължение за заплащане на такса по чл. 10а, ал. 2 ЗП в размер на 10 лв. и възможност за освобождаване от административнонаказателна компенсаторна такса. отговорност чрез заплащане на

В жалбата се поддържа, че електронният фиш е незаконосъобразен поради изтекла погасителна давност за административнонаказателно преследване. Изложено е, че нарушението е извършено на 30.04.2022 г., докато електронният фиш е връчен на дружеството едва на 13.11.2025 г., т.е. след изтичане на тригодишния срок по чл. 80, ал. 1, т.

5 НК, приложим по силата на чл. 11 ЗАНН. Прави се искане за отмяна на електронния фиш и за присъждане на разноски.

В проведеното на 27.04.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Жалбоподателят се представлява от адв. Ф. Ч., който в хода на съдебните прения поддържа жалбата и допълва, че представените от АПИ материали съдържат различен идентификатор на нарушението от номера на електронния фиш и според него не може да се направи 1 еднозначен извод, че се отнасят до едно и също нарушение. Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от юрисконсулт Б., оспорва жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, като претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 30.04.2022 г. в 14:21 часа товарен автомобил „***“ с рег. № **********, с технически допустима максимална маса 1610 кг., собственост на Адвокатско дружество „*****“, се движел на територията на Столична община по път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км 0+472, в посока нарастващ километър. Пътният участък е част от платената пътна мрежа.

Преминаването било регистрирано от техническо устройство № 20011, представляващо част от стационарна контролна точка № 2001 и елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. От представените в изпълнение на дадените от съда указания документи се установява, че устройството е неподвижно монтирано на метална рамка над път А-1, км 0+472, при комплекс „***“, а устройство № 20011 регистрира движението в посока нарастващ километър – от гр. София към гр. Бургас.

За преминаването електронната система генерирала доказателствен запис за нарушение с уникален системен идентификатор DDE240DCF3DE55DFE053041F160A18CA и приложила статични изображения на процесното ППС, върху които са отразени датата, часът, контролното устройство и посоката на движение. От снимковия материал се разчита регистрационният номер на автомобила.

При извършената от системата автоматизирана проверка било установено, че към 14:21 часа на 30.04.2022 г. за процесния автомобил няма валидна електронна винетка. От представената справка за закупени електронни винетки се установява, че предходната годишна електронна винетка за автомобила е била с начало на валидност 30.04.2021г. в 18:25:11 часа и край на валидност 30.04.2022 г. в 00:00 часа, поради което към момента на установеното преминаване валидността й вече е била изтекла. Становището на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ при Националното тол управление също потвърждава, че към датата и часа на нарушението ППС не е разполагало с валидна електронна винетка и нарушението е коректно отчетено от системата.

След извършена справка за собствеността било установено, че собственик на автомобила е Адвокатско дружество „*****“, БУЛСТАТ **********. Въз основа на генерирания доказателствен запис и данните за собствеността на 29.06.2022 г. в информационната 2 система на АПИ бил издаден и подписан Електронен фиш № 8505305479. От приложеното извлечение „История на обработка“ се установява, че на 29.06.2022 г. към именно този електронен фиш е асоцииран уникалният идентификатор на нарушението DDE240DCF3DE55DFE053041F160A18CA.

С процесния електронен фиш е прието, че като собственик на ППС дружеството е допуснало движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнено задължението за заплащане на винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, с което е нарушен чл. 102, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 179, ал. 3 ЗДвП на юридическото лице е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

От известието за доставяне и от историята на обработка на електронния фиш се установява, че същият е фактически получен от санкционираното дружество на 13.11.2025 г.

След връчването му е подадена настоящата жалба.

Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на електронния фиш, доклада и снимковия материал от електронната система, справката за собственост, извлечението от историята на обработка, справката за електронните винетки, становището на НТУ, протокола за годност на стационарната контролна точка, разрешението за строеж и допълнително представените от АПИ справки относно техническо устройство № 20011 и статута на пътния участък, както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Доказателствата са еднопосочни и взаимно допълващи се по отношение на факта на преминаването, индивидуализацията на ППС, липсата на валидна винетка и местоположението на контролната точка.

Съдът кредитира данните от електронната система в предвидения от закона обхват, доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП създадените от нея доклади и автоматично приложените към тях изображения представляват доказателства относно пътното превозно средство, регистрационния му номер, датата, часа и мястото на движение по участък от платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На първо място следва да бъде разграничена приложимата санкционна хипотеза.

Процесното ППС е с технически допустима максимална маса 1610 кг. и за него е дължима винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Към датата на нарушението чл. 179, ал. 3 ЗДвП предвижда санкция за управление по път, включен в платената пътна мрежа, на ППС, за което е дължима, но не е заплатена именно тази винетна такса.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП урежда различен състав – тя се отнася до собственика на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, т.е. до ППС, за което се дължи такса за изминато разстояние – тол такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. С оглед вида и технически допустимата максимална маса на процесния автомобил тази хипотеза е неприложима.

3

Обстоятелството, че в чл. 179, ал. 3 ЗДвП като непосредствен субект е посочен водачът и санкцията е формулирана като глоба, не означава, че нормата е неправилно посочена в електронен фиш срещу юридическо лице – собственик. Чл. 187а, ал. 1 ЗДвП въвежда специална презумция относно субекта при установяване на нарушението в отсъствие на нарушителя, а чл. 187а, ал. 2, т. 1 ЗДвП изрично предвижда, че когато собственикът е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС без изпълнени задължения по чл. 10, ал. 1 ЗП му се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3 в размер на 300 лв. Следователно правната квалификация в процесния фиш – чл. 102, ал. 2 ЗДвП, санкционирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 179, ал. 3 ЗДвП – е правилна.

Ако при същите факти органът беше приложил чл. 179, ал. 3б ЗДвП, това би представлявало неправилно приложение на материалния закон, тъй като би била приложена норма за различен вид пътна такса, различна категория ППС и различен размер на санкцията. Такъв порок обаче в процесния електронен фиш не е налице.

Правилно е използвана и процесуалната форма на електронен фиш. В действащата към 30.04.2022 г. редакция чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП изрично допуска при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, да бъде издаден електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Поради това отменителният довод, приложим в практиката при стария режим за нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, няма приложение към настоящия случай.

Неоснователно е и възражението, развито в съдебните прения, че различието между номера 8505305479 и системния идентификатор DDE240DCF3DE55DFE053041F160A18CA сочи на две различни нарушения. Първият номер индивидуализира издадения санкционен акт – електронния фиш, докато буквено-цифровият код е уникален идентификатор на автоматично регистрираното събитие в електронната система. Извлечението от „История на обработка“ изрично свързва Електронен фиш № 8505305479 с нарушение DDE240DCF3DE55DFE053041F160A18CA.

Следователно няма противоречие в доказателствата и не е налице смесване на две различни административни нарушения.

Не се споделя и възражението на жалбоподателя относно мястото на нарушението. От електронния фиш, снимковия материал и допълнително представените от АПИ документи се установява еднозначно, че устройство № 20011 е част от стационарна контролна точка № 2001, разположена неподвижно над път А-1, км 0+472, и регистрира движението в посока нарастващ километър. От справката на АПИ се установява и че процесният участък е част от платената пътна мрежа, включена в списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса. Обстоятелството, че участъкът попада в административните граници на гр.

София, не го изключва само по себе си от републиканската пътна мрежа.

По същество доказателствата установяват и липсата на валидна винетна такса към момента на преминаването. Предходната годишна винетка е изтекла в 00:00 часа на 30.04.2022 г., а нарушението е регистрирано в 14:21 часа същия ден. Поради това, ако не беше настъпило погасяване на административнонаказателното преследване по давност, 4 събраната доказателствена съвкупност би обосновала материалната съставомерност на вмененото нарушение.

Основателно обаче е възражението на жалбоподателя за изтекла относителна погасителна давност за административнонаказателно преследване.

Действително сроковете по чл. 34 ЗАНН, които уреждат съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление по общия ред, не са пряко приложими към специалното производство по издаване на електронен фиш. Това обаче не означава, че административнонаказателното преследване чрез електронен фиш е неограничено във времето.

Съгласно чл. 11 ЗАНН разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс относно обстоятелствата, изключващи отговорността, намират субсидиарно приложение. По силата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК относителната давност за преследване на административно нарушение от този вид е три години. Давността започва да тече от довършване на деянието, а съгласно чл. 81, ал. 2 НК се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено производството, след което започва да тече нов тригодишен срок.

Този извод съответства на задължителното разрешение в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС, съгласно което уредбата на погасителната давност по НК е приложима и в административнонаказателното право.