Решение № 155 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20255330207206 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №24 - 1030 - 002791 от 23.04.2024г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г. Й. Р., ЕГН:********** на осн. чл.185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, Р. моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален представител. По делото преди съдебното заседание е постъпило становище от процесуалния му представител – адв. С. П., с което поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се иска същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 30.03.2024г. около 08.21 часа жалбоподателят Р. управлявал лек автомобил „Пежо 307”, с рег. №***, собственост на П.Д.Й., по автомагистрала №А-1. На 133 км. на автомагистралата бил спрян за проверка от полицейски служители, между които и свидетелят Д. Х. И. /***/. Установено било, че Р. управлява моторното превозно средство, което не е било представено на технически преглед за 2024г.

За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №1232978 от 30.03.2024г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Р. подписал акта без възражения. Получил препис от него на същата дата и удостоверил с подписа си, че е уведомен, че в три дневен срок може да даде допълнителни обяснения и да направи възражения, като не се е възползвал от това си право.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Г. Й. Р., ЕГН:********** на осн. чл.185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя И., разпитан в качеството на свидетел. Противоречие в събраните гласни и писмени доказателства, относно релевантните по делото факти, не се наблюдава.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По делото не са налице доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Съобразно посочената разпоредба /към датата на твърдяното нарушение/ регистрираните моторни превозни средства 2 и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.

По делото категорично се установява, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, без същият да е бил представен на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Санкцията на чл.181, т.1 от ЗДвП /действаща към момента на твърдяното нарушение, която е основанието за налагане на административно наказание за такова извършено административно нарушение/ е предвидена за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Неправилно наказаващият орган е посочил санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП. От доказателствата по делото се установява, че управляваният от Р. лек автомобил не е негова собственост, а е чужда собственост, поради което и той няма как да носи административно наказателна отговорност за това, че управляваният от него лек автомобил не е бил представен на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Едва с изменението на разпоредбата с ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г. като субект на нарушението е посочен и водачът, който управлява пътното превозно средство.

Горното налага отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, 3 предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с наказателното постановление глоба в размер на 20 лева, следва да бъде с равностойност евро – 10,23 евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. Предвид отмяната на наказателното постановление, право на разноски има жалбоподателят, като в случая е направено своевременно искане за присъждане на разноски. Ето защо, с оглед изхода на делото и съгласно приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 204,52 евро /левовата равностойност на 400 лева/, представляваща направените от последния разноски по делото пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24 - 1030 - 002791 от 23.04.2024г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г. Й. Р., ЕГН:********** на осн. чл.185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10,23 евро /с левова равностойност от 20 лева/ за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. Р.,

ЕГН:********** сумата от 204,52 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20255330207206 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №24 - 1030 - 002791 от 23.04.2024г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г. Й. Р., ЕГН:********** на осн. чл.185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, Р. моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален представител. По делото преди съдебното заседание е постъпило становище от процесуалния му представител – адв. С. П., с което поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се иска същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 30.03.2024г. около 08.21 часа жалбоподателят Р. управлявал лек автомобил „Пежо 307”, с рег. №***, собственост на П.Д.Й., по автомагистрала №А-1. На 133 км. на автомагистралата бил спрян за проверка от полицейски служители, между които и свидетелят Д. Х. И. /***/. Установено било, че Р. управлява моторното превозно средство, което не е било представено на технически преглед за 2024г.

За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №1232978 от 30.03.2024г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Р. подписал акта без възражения. Получил препис от него на същата дата и удостоверил с подписа си, че е уведомен, че в три дневен срок може да даде допълнителни обяснения и да направи възражения, като не се е възползвал от това си право.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Г. Й. Р., ЕГН:********** на осн. чл.185 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя И., разпитан в качеството на свидетел. Противоречие в събраните гласни и писмени доказателства, относно релевантните по делото факти, не се наблюдава.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По делото не са налице доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Съобразно посочената разпоредба /към датата на твърдяното нарушение/ регистрираните моторни превозни средства 2 и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.