Решение № 14838 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14838 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110150080 по описа за 2025 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл.422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Ф е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 97,79 лв като левова равностойност на 50 евро, представляващи неплатен остатък от обезщетението (цялото в размер на 250 евро) по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет № *** по направление Ф на 25.09.2022г. , вземането по което е прехвърлено от правоимащия пътник М.Г. на дружеството-ищец със сключен между тях договор за цесия от 15.02.2023г., който неплатен остатък представлява стойността на едностранно установената и удържана чрез прихващане от ответното дружество въз основа на Общите му условия такса от 50 евро за разглеждане на документите, свързани с договора за цесия между правоимащия пътник и ищцовото дружество , и 31,91 лв , представляващи мораторна лихва за периода от 17.03.2023г. до 02.09.2025г. , заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на зявлението по чл.410 ГПК - 03.09.2025г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по електронното заповедно гр.д. № 763/2025г. по описа на Районен съд – Павликени, ІІ състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете. В 1 заседанието на 26.06.2026г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ищеца, но с писмено становище от 19.06.2026г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът „Ф” , действащо чрез „Ф- *** оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в представения на 08.12.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се , че на 23.02.2023г. по банковата сметка на ищцовото дружество е било платено полагащото се на пътничката М.Г. обезщетение за закъснението на процесния полет в размер на 200 евро , тъй като от полагащия се законов размер от 250 евро ответникът е прихванал едностранно такса от 50 евро , установена с т.18.4.2. от Общите условия от 01.03.2023г. , дължима според ответника за разходите за „ангажиране на компететни лица , които да прегледат от правна гледна точка представените документи по прехвърляне на вземането”.

В хода на съдебното производство адвокатът на ответника поддържа оспорването на исковете. В заседанието на 26.06.2026г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника, но с писмена молба от 19.06.2026г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им, тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в електронното заповедно гр.д. № 763/2025г. по описа на Районен съд – Павликени, ІІ състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.

Страните по делото не спорят, че за физическото лице М.Г. е възникнало твърдяното в исковата молба вземане по чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 срещу ответника за заплащане н а обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет № *** по направление Ф на 25.09.2022г. , в размер на 250 евро, което вземане е прехвърлено от правоимащия пътник М.Г. на дружеството-ищец със сключен между тях договор за цесия от 15.02.2023г., за който е ответникът е уведомен. Това вземане се твърди в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба , а ответникът не го оспорва с отговора на исковата молба.

Не е спорно по делото и , че ответникът е платил на 23.02.2023г. на ищеца част в размер на 200 евро от полагащото се обезщетение (цялото в размер на 250 евро) , като е удържал чрез прихващане стойността на установената с т.18.4.2 от Общите условия 2 такса от 50 евро за разглеждане на документите, свързани с договора за цесия между правоимащия пътник и ищцовото дружество. Това също се твърди от всяка от страните.

Следователно единственият спорен въпрос между страните по настоящото дело е относно правото на ответника като авиопревозвач едностранно да установи и да удържи от полагащото се обезщетение за закъснял полет такса за обработка на документи, касаещи прехвърлянето на вземането от правоимащия пътник на трети субекти (като ищцовото дружество). Според ищцовата страна авиопревозвачът няма такова право , тъй като клаузата по т.18.4.2 от Общите условия е неравноправна , защото „създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните” , „липсва насрещна престация и реален разход на авиопревозвача”, чрез нея „превъзвачът едностранно намалява размера на своята дължима престация (обезщетението)”, която е с „фиксиран размер” според регламент 261/2004. Според ответната страна правото на авиопревозвача на такса от 50 евро за разглеждане на документите , касаещи прехвърляне на вземането за обезщетение , е установено с Общите условия , с които правоимащият пътник предварително се е съгласил и те са неразделна част от договора за въздушен превоз.

Възраженията на ответника са неоснователни по следните причини :

По делото е безспорно , че правото на обезщетение за закъснял полет, възниква за пътника въз основа на изрични разпоредби на Регламент 261/2004 (чл.7 от този регламент).

Според изричната разпоредба на чл.15, §1 от Регламент 261/2004 задълженията по отношение на пътниците съгласно този регламент не могат да бъдат ограничавани или отменяни , по–специално чрез дерогиране или рестриктивна клауза в договора за превоз.

Според чл.15, §2 от Регламент 261/2004 ако подобна дерогация или подобна рестриктивна клауза са приложени спрямо даден пътник , пътникът има право да се обърне към компетентен съд или орган , за да получи допълнително обезщетение.

Според практиката на СЕС , отразена в Решението на СЕС от 29.02.2024г. по дело С-11 от 2023г., което съгласно чл.633 ГПК и чл.267 ДФЕС е задължително за българските съдилища, нормата на чл.15 от Регламент 261/2004 следва да се тълкува разширително , което означава , че правото на обезщетение по чл.7 от Регламент 261/2004 , чийто размер е установен законово, не само не може да бъде отменяно , но не може и да бъде ограничавано неговото упражняване чрез рестриктивни клаузи , съдържащи се в договора за въздушен превоз, съответно чрез клаузи в Общите условия, приложими към съответния договор за превоз.

В конкретния случай клаузата на т.18.4.2 от Общите условия на ответното дружество е очевидно рестриктивна по смисъла на чл.15, §1 от Регламент 261/2004, тъй като като в резултат от прилагането й вземанията за обезщетения на пътниците , които са прехвърлили вземанията си на други субекти, се намаляват едностранно от авиопревозвача със стойността на установената от него такса (50 евро в разглажданата хипотеза). Поради тази причина за пътника, който е прехвърлил вземането си , съответно за приобратателя на неговото вземане , възниква правото на допълнително обезщетение по 3 чл.15, §2 от Регламент 261/2004 ,чийто размер в конкретния случай е удържаната неправомерно от ответника такса по т.18.4.2 от Общите условия от 50 евро , чиято левова равностойност е 97, 79 лв.

Доколкото претендираното от ищеца вземане е възникнало и не е погасено, предявеният установителен иск по чл.422 ГПК във връзак с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Основателен е и акцесорният иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторната лихва върху главницата за процесния период от 17.03.2023г. до 02.09.2025г. , чийто размер, определен по реда на чл.162 ГПК , е 31,91 лв , в еврова равностйност 16, 31 евро. Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца , доколкото няма доказателства да е платена от ответника. Установителният иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Относно разноските по делото :

На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково дело - платената държавна такса за предявяването на исковата молба (42,50 лв ) и адвокатско възнаграждение (500 лв видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 14.10.2025г.).

Възражението на ответната страна за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар е неонователно и следва да бъде отхвърлено, защото в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение , тъй като уговорения и платен хонорар от 500 лв съответства на минимума на полагащото се адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, който е 400 лв, както и на правната сложност на делото, касаещо приложение на европейскоото право.

На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са уважени изцяло.

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (21,25 лв), както и адвокатско възнаграждение (400 лв), присъдени му със заповедта по чл.410 ГПК.

Следва да се отбележи , че нито с отговора на исковата молба , нито с допълнителната писмена молба от 19.06.2026г. ответникът не е предявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК . С отговора на исковата молба изобщо не е предявено възражение по чл.78,ал.5 ГПК , а с писмената молба от 19.06.2026г. е предявено само възражение за прекомерност 4 на адвокатското възнаграждение на ищеца по настоящото исково дело, но не и по заповедното дело.

На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат разноски по заповедното дело, тъй като претенцията срещу него е уважена изцяло.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, че „Ф” чрез „Ф- ***, ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. София *** , сграда ИВТ, със съдебен адрес : град София , ул. *** , чрез адв. К. И. , дължи на „Ф , ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : *** бул. ** , със съдебен адрес : град София, ул.

„** чрез адв. В. И. , следните суми : 97,79 лв (деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки) в еврова равностойност 50 евро (петдесет евро), представляващи неплатен остатък от обезщетението (цялото в размер на 250 евро) по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет № *** по направление Ф на 25.09.2022г. , вземането по което е прехвърлено от правоимащия пътник М.Г. на дружеството-ищец със сключен между тях договор за цесия от 15.02.2023г., който неплатен остатък представлява стойността на едностранно установената и удържана чрез прихващане от ответното дружество въз основа на Общите му условия такса от 50 евро за разглеждане на документите, свързани с договора за цесия между правоимащия пътник и ищцовото дружество , и 31,91 лв (тридесет и един лева и деветдесет и една стотинки), в еврова равностойност 16,31 евро (шестнадесет евро и тридесет и един евроцента), представляващи мораторна лихва за периода от 17.03.2023г. до 02.09.2025г. , заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на зявлението по чл.410 ГПК - 03.09.2025г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по електронното заповедно гр.д. № 763/2025г. по описа на Районен съд – Павликени, ІІ състав.