Решение № 1231 от 07.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1231 гр. Пловдив, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20255300502366 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. М., ЕГН: **********, чрез пълномощника по делото адвокат А., против Решение № 2604/27.05.2025 г. постановено по гр.д.№ 20281/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIII гр.с., в частта му, с която ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 346 от ГПК от Д. Г. М., ЕГН: **********, против П. С. С., ЕГН: **********, иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца парична сума в размер на 15 000 лева, представляваща припадащата й се част от покупната цена на допуснатото до делба недвижимо имущество – ПИ с кадастрален идентификатор ***, ведно с построените в същия сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***, и заедно с всички подобрения и приращения в имота, основана на твърдения, че понеже то съставлявало семейно жилище и било заплатено със заеми, изтеглени по време на брака, то на основание чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите Д. и П. следвало да отговарят солидарно за заплащането им, а заемите били погасени изцяло от съпруга.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за нищожност на 1 обжалваната част на решението като абсолютно неразбираемо, недопустимо и неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон.

Оспорват се изводите на съда като противоречиви и взаимно изключващи, неподкрепени от доказателствата по делото, както и че са игнорирани доказателствата на жалбоподателя, които подробно се посочват и коментират.

Поддържат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност и неправилност на решението, както и за нарушение на чл.164 от ГПК при преценка на свидетелските показания за установяване на продажната цена на имота, получения заем и неговото погасяване с позоваване на писмените доказателства по делото. Излагат се съображения за нарушения на материалния закон, приложението на чл.32, ал.2 от СК и солидарната отговорност на съпрузите. Настоява се, че между страните са възникнали облигационни отношения с плащането на цената на придобития от семейството имот със средства от договор за кредит, сключен само от единия съпруг. Моли се за отмяна на обжалваната част от решението и постановяването на ново решението, с което да се уважи претенцията на жалбоподателя в пълен размер. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от П. С. С., ЕГН: **********.

В откритото съдебно заседание въззивникът Д. Г. М., чрез пълномощника адвокат А., поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи предявената претенция.

В откритото съдебно заседание въззиваемата П. С. С., чрез пълномощника адвокат С., оспорва въззивната жалба и моли да се остави без уважение, както и да бъде оставено решението в сила. Претендира разноски.

Представя писмени бележки.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице против неблагоприятно за него първоинстанционно решение в обжалваната част по отношение на претенциите по сметки, откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

2

Производството по настоящето дело е делбено, във втората фаза - по извършването на делбата.

Предмет на въззивна проверка е частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлена предявената от Д. Г. М. против П. С. С. претенция по реда на чл.346 от ГПК. В останалата част, с която е постановено изнасяне на съсобствения недвижим имот на публична продан на осн.чл.348 от ГПК, както и движимите вещи са разпределени между съделителите по реда на чл.353 от ГПК, решението е влязло в сила като необжалвано.

По отношение на обжалваната част от решението се установява, че в срока и по реда на чл.346 от ГПК от страна на Д. Г. М. е подадена молба, с която твърди, че по време на съжителството си страните са придобили ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в с.

Цалапица, общ. Родопи, обл. Пловдив, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор *** и СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 33 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж и ЗАЕДНО с всички подобрения и приращения в имота, с договор за покупко-продажба от 12.02.2016 г., извършен с нотариален акт № 108, том I, рег. № 837, дело № 83 от 2016 г. по описа на нотариус при ПдРС.

Твърди, че покупната цена на процесния недвижим имот е в размер на 30 000 лева, която е заплатена при прехвърляне на собствеността върху същия, чрез банков превод от 10 000 лева, който е изтеглен от Д. М. от УниКредит Булбанк-Пловдив и паричен заем от трети лица в размер на 20 000 лева.

Позовава се на извлечение от банковата си сметка от УниКредит Булбанк-Пловдив за периода 01.01.2016 г. до 28.02.2020 г., от което твърди, че се установява наличността по сметката към 11.02.2016 г. от 10 000 лева, от която на 12.02.2016 г. е превел на продавача на два транша сумите от 6 300 лева и 3600 лева, както и 100 лева е платил в брой. По отношение на остатъка от продажната цена от 20 000 лева се сочи, че представлява заем от приятеля на съпрузите И.Т.К., за което се позовава на нотариално заверена декларация, както и на преводно нареждане за прехвърляне на сумата от сметката на заемодателя по сметката на Д. М. в Юробанк България АД, която впоследствие била преведена по сметка на продавача.

Твърди се, че сумата по първия кредит от 10 000 лева е била погасена предсрочно от Д. М. на 09.06.2016 г. с негови лични средства.

3

Остатъкът от 20 000 лева от продажната цена също бил изплатен от Д.

М. след фактическата раздяла (по време на бракоразводното дело) с ответницата С.. През 2018 г. отношенията между съпрузите се влошили, поради което заемодателят И.К. започнал да притиска Д. М. да му върне парите, за което се съгласил да му помогне С.Н.Г. като му даде нов заем.

Позовава се на извлечение от сметката си в Експресбанк Пловдив за удостоверяване на факта, че на 12.01.2018 г. е получил по сметката си от С.Г. сумата от 20 000 лева, която 16.01.2018 г. е превел по сметка на заемодателя И.К. в Пощенска банка. Твърди, че през септември месец 2018 г.е претърпял инцидент, след който настъпва фактическата раздяла с ответницата, бива изоставен от нея и всички задължения за погасяване на кредита остават за него. Предвид опасността за живота си, М. решил да подсигури приятеля си С.Г., с който подписват споразумение за уреждане на финансовите им отношения на 26.03.2020 г. Д. М. твърди, че е погасил заема от 20 000 лева към С.Г. на четири вноски: първа вноска 8000 лева – банков превод от 29.06.2020 г. на банка ДСК; втора вноска 5000 лева – банков превод от 15.05.2021 г. на банка ДСК; трета вноска 4000 лева – банков превод от 12.07.2021 г. на Банка УКБ; четвърта вноска 3000 лева – банков превод от 14.07.2021 г. на Банка УКБ.

Въз основа на изложеното се моли да бъде ангажирана солидарната отговорност на П. С. като същата бъде осъдена да заплати на Д. М. сумата от 15 000 лева, съставляваща половината от сумата от 30 000 лева, която е заплатил като продажна цена чрез изтегления по време на брака банков превод от 10 000 лева и паричен заем от 20 000 лева.

В с.з. съделителят П. С. е оспорила претенцията, предявена по реда на чл.346 от ГПК. Изложила е твърдения, че въз основа на изтеглените от нея кредити е платена част от цената на имота. Позовала се е на получаваните от нея доходи от трудово правоотношение, разписки за получени суми като помощ от брат й и фактури за заплатени от нея средства във връзка с къщата.

С обжалваната част на решението районният съд е отхвърлил претенцията по сметки след като е приел, че М. е ангажирал само гласни доказателства за доказване заплащането на кредитите, а същите са недопустими за установяване погасяването на дълга от 10 000 лева по договора за потребителски кредит и 20 000 лева по договора за заем, съгласно 4 чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК. Първостепенният съд е достигнал до извод, че М. като солидарен длъжник не е доказал да е изпълнил повече от своята част от дълга, поради което искът следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

Според районният съд, този извод не се разколебава от представените доказателства за предсрочно погасяване на кредита, доколкото това е сторено по време на брака на страните, а не са събрани допустими доказателства за произхода на средствата по банковата сметка, послужили за погасяването.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението в обжалвана част, съобразно оплакванията във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.

Предявената претенция по реда на чл.346 от ГПК е с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във вр. чл. 32, ал. 2 от СК – за ангажиране на регресната отговорност на П. С. за заплащане на сумата в размер на 15 000 лева, представляваща половината от сумата от 30 000 лева, с която са погасени заеми по договор за потребителски кредит от 10 000 лева и по договор за заем от 20 000 лева, послужили за престиране на продажната цена на придобития недвижим имот по време на брака от бившите съпрузи, като платена изцяло с лични средства от Д. М..

С разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК е въведена оборимата презумпция, че поетото от единия съпруг задължение е за задоволяване на семейни нужди.

В този случай съпрузите отговарят солидарно пред кредитора, а във вътрешните отношения всеки дължи по равно. Когато длъжникът /независимо 5 дали е поел сам задължението или солидарно със съпруга-настоящ или бивш/ удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновестие (в т.см. Решение № 50253/22.12.2022г. по гр. д. № 393/2022 III г. о.; Решение № 68/27.07.2020 г. по гр. д. № 2077/2019г., II г. о . и др.). Това се отнася и за задълженията, поети за задоволяване на семейните нужди, които са погасени по време на фактическата раздяла от единия от съпрузите (в т.см.

Решение № 143 от 6.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2693/2014 г., II т. о., ТК ). При рефинансиране на стар дълг, средствата от който са послужили за задоволяване на семейни нужди, новото парично задължение също е поето за общи нужди на двамата съпрузи, т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно за него. ( в т.см. Решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 308/2012 г., IV г. о., ГК.).

По настоящото дело няма спор, че Д. М. и П. С. са се намирали в брак, сключен на 26.10.2014г., който е прекратен на 15.03.2021 г. По отношение на фактическа раздяла на съпрузите се твърди от Д. М., че е настъпила в средата на 2018 г. (в първото о.с.з.), след септември месец 2018 г. (според молбата по чл.346 от ГПК). П. С. твърди, че фактическата раздяла е от 2019 г. Т.е. безспорно следва да се заключи, че през 2020 г. бившите съпрузи вече са били във фактическа раздяла.

По делото е безспорно, че страните са придобили по време на брака си делбения недвижим имот с договор за покупко - продажба, обективирана в нотариален акт № 108, том I, рег. № 837, дело № 83 от 12.02.2016 г. на Нотариус с рег.№ 638 от НК.