Решение № 113 от 12.05.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Каварна, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20243240100391 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Т. Л. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. Шабла, ул. **** № 7, чрез адв. П. П. от САК, против „П.К. ***” ЕООД с ЕИК ***, с искане да бъде прогласена нищожността договор за потребителски кредит П.К. Стандарт № ****, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите и за осъждане на ответника „П.К. ***“ ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Т. Л. Д., сума в размер на 50 лв. като частичен иск от 713.73 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно й заплащане.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че между нея и ответното дружество „П.К. ***“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит П.К. Стандарт № ****, по силата на който е усвоена главница в размер на 600 лв., със срок на кредита 11 месеца, при лихвен процент в размер на 40.90 % и записан в договора годишен процент на разходите в размер на 48.08%.

Твърди се, че по силата на договора кредитополучателят е задължен да закупи допълнителни услуги, упоменати в раздел VI от същия. Предвиденото 1 възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на 240 лв., а за допълнителна услуга „Флекси“ възнаграждението е в размер на 360 лв.

Възнаграждението за всяка от двете услуги е изискуемо към датата на подписване на договора, но се разсрочва заедно с погасителните вноски. В резултат на това за усвоен кредит в размер на 600 лв., от потребителя се изисква да заплати 1313.73 лв. от които 600 лв. - главница, 600 лв. - такси за допълнителни услуги и 113.73 лв. - лихва. Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че така посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Излагат се подробни съображения за недействителност на договора за кредит и на отделни негови клаузи, като противоречащи на Закона.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „П.К. ***“ ЕООД е депозирало отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Предявеният осъдителен иск се оспорва по основание и размер. Оспорват се твърденията на ищеца, че действителния ГПР е в различен размер от посочения в договора. Твърди се, че посочените от ищеца основания за недействителност на договора не попадат в лимитивно и изчерпателно посочените такива в Закона за потребителските кредити. Моли се за отхвърляне изцяло на предявените искове за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит и на отделни негови клаузи, както и осъдителния иск за връщане на недължимо платено, като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит „П.К. Стандарт“ № ****/30.09.2022 г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответницата кредит в размер на 600 лева, със срок 2 на кредита 11 месеца, както и пакет от допълнителни услуги в размер на 600 лева. Договорът за кредит е сключен при ГЛП от 40,90% и ГПР 48.08%. Не е спорно между страните и обстоятелството, че по така сключения договор ищцата е извършила плащания в общ размер на 290,20 лева. Съгласно заключението на вещото лице Г. Н. по допуснатата ССЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно извършена, се установява, че заплатените от ищцата суми са послужили за погасяване на неплатени задължения по вид и размер както следва: 1./ по погасителен план – 183,59 лева, от които 58,06 лв. – главница, 16,43 лв. - договорна възнаградителна лихва, 109,10 лв. – допълнителни услуги; 2./ лихва за забава – 56,61 лв.; 3./ 50,00 лв. – такси по тарифа. Вещото лице е установило още, че в договорения процент на разходите в размер на 48,08% са включени разходи за лихва по договора, съгласно погасителен план в размер на 113,46 лв. Когато в ГПР се включат всички предвидени в договора разходи по кредита, в това число и сумата от 600,00 лв., представляваща възнаграждение за допълнителни услуги, ГПР се променя от 48,08 % на 244,92 %.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

3

23 ЗПК.

От заключението на вещото лице се установява, че в годишния процент на разходите по процесния Договор за потребителски кредит "П.К. Стандарт" № **** като разход на заемодателя е включена само договорна лихва, не е включено възнаграждение за предоставен/закупен пакет допълнителни услуги.

В договора е установено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет допълнителни услуги "Фаст" от 240 лева и такса по закупен пакет допълнителни услуги "Флекси" от 360 лева, с установен размер на вноската по допълнителния пакет от 54,55 лева, дължима ведно с погасителните вноски по кредита. Посочен е размерът на общото задължение от 1313,46 лева, с общ размер на вноската от 119,43 лева, платими на 15-то число. Към договора е приложен погасителен план. Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването 4 на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал.

3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република *** за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В съображение 32 от Директивата е посочено, че с цел осигуряване на пълна прозрачност, на потребителя следва да се предостави информация относно лихвения процент както на преддоговорния етап, така и когато се сключва договорът за кредит. По време на договорното правоотношение потребителят следва допълнително да бъде информиран за изменения в променливия лихвен процент и за причинените от тях изменения в 5 плащанията.

В чл. 10, б. „е“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно лихвения процент, условията за прилагането на лихвения процент и показателя или базовия лихвен процент, приложим за първоначалния лихвен процент, ако има такъв, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и ако при различни обстоятелства се прилагат различните лихвени проценти, горепосочената информация за всички приложими лихвени проценти.

Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.