Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 22.06.2023, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 357/2023
Вид
Решение № 209
Подписан
22.06.2023
В сила
12.07.2023
Състав
Атанас Кобуров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. П., 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230100357 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Е. Д., роден на ********** г. на остров К., Г., с постоянен адрес в Р Г., ул. К. № 1, А., А.17455, с адрес в Р България гр. С., ж.к. М. – Б, бл.66, вх.А, ет.3, ап.7, с ЛНЧ № ****, чрез адв. П. Т.-С., САК, със съдебен адрес гр. С., кв. Д., ул. Д. № 4, ап.1, срещу дружеството-работодател „В.“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц. III“ № 9, ет.3, представлявано от управителя А.С..

Сочи се в исковата молба, че на 10.03.2021 г. между страните е сключен Трудов договор № 24.1 от 10.03.2021 г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжността Консултант при „В.“ ООД, като в трудовия договор били посочени условията, при които ще се полага труд от служителя, задълженията, които му се вменяват, както и дължимото му се трудово възнаграждение. Твърди се, че към настоящия момент екземпляра от трудовия договор, който е за служителя все още не му е връчен от работодателя, въпреки положените усилия от страна на ищеца да се снабди със същия.

Посочено е още, че на 25.01.2023 г. ищецът получил имейл от работодателя си, с който последният го уведомил, че е прекратил сключения между страните трудов договор, на основание чл. 190, ал. 1. т. 4 от КТ, т.е. служителят е дисциплинарно уволнен поради злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения, считано от 05.01.2023 г. Заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е приложена към имейла и ищецът е в пълно неведение относно това връчена ли му е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на посочения от същия адрес в гр. П. и ако му е връчена какво е нейното съдържание.

Излага се и това, че ищецът неколкократно е поискал от работодателя си да му бъде оформена трудовата книжка, както и да му бъдат предоставени всички други необходими документи, свързани с прекратяването на трудовия 1 договор, както и екземпляра му от трудовия договор, но към настоящия момент не е получил исканите действия и документи от ответната страна.

Твърди се, че уволнението на ищеца на посоченото от работодателя основание е незаконно, тъй като работодателят не е спазил процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, както и че не са налице основанията на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да признае за незаконно и да отмени уволнението на Е. Д., с ЛНЧ № ****; както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 и чл. 228, ал. 1 КТ, да осъди „В.“ ООД, с ЕИК: ***, да заплати на ищеца Е. Д. обезщетение за оставане без работа в размер на 904,76 евро (равняващи се на 1 769,56 лева), равняващо се на брутното трудово възнаграждение за 19 работни дни (за периода от 05.01.2023 г. до 31.01.2023 г.), считано от деня на уволнението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Претендира сторените по делото съдебни и деловодни разноски, адвокатско възнаграждение.

По реда на чл.131 ГПК ответникът-работодател е депозирал отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба и законосъобразност на проведената процедура по налагане на дисциплинарното уволнение.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа изложено в молбата и моли исковете да бъдат уважени.

Процесуалния представител на ответната страна оспорва депозираните искове и моли за отхвърляне на същите.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Като доказателства по делото са приети приложените към исковата молба и писмения отговор доказателства, а именно: Трудов договор между „В.“ООД и Е. Д., имейл от 25.01.2023 г. от „В.“ООД до Е. Д. относно прекратяване на трудовия му договор, имейл от 14.04.2023 г. от Е. Д. до „В.“ООД с искане да му бъдат предоставени документите, касаещи прекратяването на трудово му правоотношение, имейл от 21.03.2023 г. от ищеца до ответното дружество, че все още очаква изисканите от него документи, сигнал с вх.№ 23018615 от 24.02.2023 г. до ДИТ гр.Благоевград, справка по чл.62, ал.5 от електронната система на НАП-С., три броя заявка от „Импала Холдинг“АД и „Белла България“АД до „В.“ООД от 18.01.2022 г., съобщение от ел.поща от 11.09.2022 г. от „В.“ до г-н Д. относно изпълнение на договор, съобщение по ел.поща от 26.10.2022 г. до г-н Д. относно напредък 2 на сътрудничеството, кореспонденция между страните в периода 01.10.2021 г. до 22.09.2022 г., лична карта номер АО 438069 на Д. Е., роден на ********** г., Трудов договор № 24.1 от 10.03.2021 г., справка за входящи и изходящи телефонни обаждания за конкретни телефонни номера: + 359 883202086 и + 30 6977989600 за периода м.февруари-м.септември 2022 г.

Приобщено е и личното трудово досие на ищеца съдържащо: писмо до г-н Е. Д. относно прекратяване на трудов договор, копие на трудова книжка на Е. Д., Заповед № 192.1/05.01.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по трудов договор № 24.1 от 10.03.2021 г., Заповед № 192.2/05.01.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 24.1 от 10.03.2021 г., платежно нареждане за сумата от 1 526,79 лева от 07.12.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 526,79 лева от 09.11.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 526,79 лева от 07.10.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 526,79 лева от 05.09.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 526,79 лева от 03.08.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 526,79 лева от 07.07.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 526,79 лева от 02.06.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 526,79 лева от 03.05.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 01.04.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 04.03.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 03.02.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 06.01.2022 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 03.12.2021 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 02.11.2021 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 04.10.2021 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 03.09.2021 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 30.07.2021 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 01.07.2021 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 04.06.2021 г., платежно нареждане за сумата от 639,17 лева от 04.06.2021 г., платежно нареждане за сумата от 1 517,68 лева от 29.04.2021 г., платежно нареждане за сумата от 834,64 лева от 31.03.2021 г., 23броя платежни ведомости за периода от м.март 2021 г. до м.януари 2023 г., лична карта на ищеца, длъжностна характеристика на длъжността „Икономически съветник“, служебна бележка от 10.03.2021 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, Трудов договор № 24.1 от 20.03.2021 г.(л.332-405 по делото).

Към доказателствения материал по делото са приобщени и представени от ищцовата страна документи представляваща електронна комуникация между страните във връзка с изпълнение на поставените задачи от страна на работодателя, както и два броя доклади, изготвени от ищеца във връзка с възложените му трудовите задължения (л.433-983 от делото).

Ангажиран е и констативен протокол и съобщение за такси изх.№ 28744/12.06.2023 г. от ЧСИ Ренета Милчева, съпроводително писмо за връчване по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ изх.№ 25799/29.05.2023 г., разписка от 01.06.2023 г. за получени документи от адв.П. Старева, покана от „В.“ООД № 3

20478 от 29.05.2023 г., пълномощно от 09.01.2023 г., установяващи връчването на документите във връзка с прекратения трудов договор (л.984989 от делото).

В провелото се производство по делото, в качеството на свидетели са разпитани лицата К.С., Е. Д. младши и А.В..

Свидетелят С. посочва, че бил запознат с договора на ищеца, тъй като заедно го обсъждали преди да бъде подписан. Твърди, че в договорът имало страшно много задължения, които трябвало да се изпълняват и самият договор бил много общ, въпреки това обаче имало разбирателство, споразумение, и задачата на г-н Е. Д. била да направи няколко проучвания за „В.“, тъй като ставало въпрос за много дълъг проект, за който трябвало да се събират много данни и информация. Сочи, че ищецът имал повече от 40 години стаж, тъй като бил ръководител на много голямо дружество в Г. и имал богат опит. Излага твърдения, че „В.“ имали клиент, който бил в ресора на хранителната промишленост, и искали ищецът да им сътрудничи защото имал съответния опит и най-вече международен опит за конкретния продукт, и им трябвал един човек, който има подобен опит, тъй като дейността била е чужбина, извън страната. Твърди, че на база на договора не е имало период на предаване или на изпълнение на дейността, но тъй като тези проучвания, които те са искали отнемали много внимание, време и били доста, изискана информация следвало да се събира и обичайно един период от няколко месеца бил необходим, за да можело да се изпълни възложеното по подобаващ начин. Посочва, че от това, което знае за 2021 г. е, че през годината били поискани няколко проучвания, като предаването им било за края на годината. Твърди, че договорът не бил конкретизиран с определен период на изпълнение, като през 2021 г. всичко протичало по подобаващ нормален начин, а през 2022 г. от ищеца устно му поискали да предаде проекти, възможно най-бързо и в най-кратки срокове, без да бъде дадена конкретна информация и конкретни данни или цел за изпълнение. Сочи, че причина за това била някаква проверка от български органи на ответното дружество. Излага, че за 2022 г. на ищецът не му били възлагани никакви задачи и насоки в писмен вид, а единствено в устен, като първата кореспонденция била през м.май. Сочи, че Д. бил притискан да предаде проектите в нереални срокове. Излага твърдения, че научил от ищеца, че след като напуснал работа същият бил обвинен, че не изпълнявал изрядно условията си. Посочва, че ищецът пътувал до България, за да се среща с управителя на ответното дружество, както и същият този управител му се обаждал на него като близък на Д., за да можело свидетелят да го уведоми, че било необходимо докладите да бъдат изготвени и предадени много бързо заради проверките.

Свидетелят Е. Д. (син на ищеца), посочва, че е запознат с трудовото правоотношение на баща му с ответното дружество, тъй като му помагал за отчетите и проектите. Твърди, че доколкото бил запознат възлагането на 4 работата от „В.“ било устно и баща му трябвало да предава проектите си до края на годината. Излага твърдения, че миналата година дружеството започнало на натиска баща му да предава проектите по-бързо, което затруднявало баща му и начина на работа. Били са му изпратили няколко писма с уведомления за нереален краен срок.

Свидетелката А.В. (служител на ответното дружество) посочва, че ищецът бил нает във „В.“ във връзка със споразумение за консултантски услуги сключено между „В.“ „Белла България“ и „Импала Холдинг“ като консултант във връзка с това споразумение. Посочва, че основното качество на г-н Д. било свързано с неговата работа в негово бивше дружество, в което бил изпълнителен директор и „Белла България“ и „Импала Холдинг“ имали отношения с това негово дружество, на което е бил изпълнителен директор, като той трябвало да изпълнява и да предоставя проекти във връзка с проучвания на „Белла България“ и „Импала Холдинг“ възложени от тях и трябвало да направи маркетингови проучвания и консултации. Твърди, че работното място на г-н Д. било във „В.“, но той не работил там, а имало уговорка да се представят проектите, освен това трябвало да присъства поне два пъти в месеца в офиса, но това не се случвало. Твърди, че общувала с ищеца по имейл по представянето на негови разработки и проучвания, както и че контактът с него ставал чрез имейли, телефонни обаждания. Излага твърдения, че Д. сам си определял темите, във връзка с изискванията на „Белла България“ и „Импала Холдинг“, като винаги бил в закъснение за изпълнение на работата. Сроковете били поставяни от „Белла България“ и „Импала Холдинг“ във връзка с изложеното и той винаги бил със закъснение.