Решение № 18 от 24.02.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Търговище, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500431 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 471 от 06.10.2025 година, постановено по гр.дело № 185/25 година, Районен съд – Търговище, съд е постановил разваляне до размера на наследствения дял на А. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *******, общ. **********, ул. „*********“, № ****, от 1/5 идеални части, на сключения между С. А. С., ЕГН **********, поч. на ********* г. и С. С. А., ЕГН **********, договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 57, том II, рег.№ 3470, дело № 224 от 22.07.2022 г. по описа на нотариус Светослав Генчев, с рег. № 327, по силата на който С. А. е прехвърлил на С. А., собствения си недвижим имот. Присъдени са и разноски.

Против решението е депозирана въззивна жалба от С. С. А. ЕГН ********** от с. *********, ул. „**********“, № ****, общ. Търговище, действащ чрез пълномощник адв. А. С.- ТАК, съдебен адрес гр. **********, ул. „**********“ , № ****, ет. **** офис ****, който изразява становище, че постановеното решение е недопустимо, поради това, че е постановено без 1 участието на съпругата на въззивника, която е задължителен необходим другар по предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Договорът за издръжка и гледане е сключен през 2022 г., а въззивникът С. А. от 2017 г. е в граждански брак с Галя Салиева Салиева- другият приобретател по договора и солидарен длъжник.

Евентуално в случай, че решението е допустимо, то въззивникът твърди, че е неправилно. Доводите са, че последният е полагал всестранни и необходими грижи за прехвърлителя, чиито обем и съдържание са определени в сключения договор. Съдът е възприел друга фактическа обстановка, която въззивникът твърди, че не се подкрепя от доказателствата по делото. Възприел е показанията на свидетелите, сочени от ищеца и въз основа на тях е приел, че прехвърлителят е страдал от заболявания, за които няма представени писмени доказателства, както е приел и че за него не са полагани грижи, без да обсъди въпроса, дали последният е имал нужда и дали е приемал такива. Твърденията са, че обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва се определят от постигнатото между страните съгласие, като в случай, че не са посочени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Като под „цялата необходима грижа“ в практиката си ВКС е възприел изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си) и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Цитирана е и относимата към тези задължения съдебна практика- Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/ 06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., II г. о. на ВКС, Решение № 70 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на III г. о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. IV г. о. на ВКС;Решение № 20/22.07.2015 по гр. д. №1853/2014 IV г. о. на ВКС). В тази връзка твърди, че той като длъжник по договора, не може да наложи на кредитора грижи, които той не желае да приеме, нито да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва, макар и да е позадоволителен в социално-битов план. Той като длъжник по договора е изпълнявал поетите по него задължения. Заплащал на хора, които да полагат грижи за баща му- свидетелите Анка и Асен. Те поддържали домакинството, 2 градината, хигиената в дома на баща му. Когато той се прибирал в България сам полагал нужните за него грижи. Поради горното твърди, че е изпълнявал задълженията си по договора, с оглед на което моли постановеното решение да бъде отменено, а предявеният иск, отхвърлен.

Депозиран е писмен отговор от А. С. А. ЕГН **********, с който се твърди, че решението е допустимо и правилно. Съпругата на въззивника Г. С.

С. не е страна по договора за издръжка и гледане, който е обусловен от личността на страните по него и се сключва, с оглед на техните индивидуални качества и характерни особености. Договорът е сключен със сина на прехвърлителя, който е поел задължение за добросъвестно изпълнение на договорените грижи. Последният не е полагал за баща си С. А. С. необходимите и дължими по договора грижи, което е установено безспорно от събраните по делото доказателства. Дори и последният да е полагал някакви грижи за баща си, то те не са били съобразени с дължимите по договора.

Задължението за издръжка и гледане, изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника. Ако това изпълнение е непостоянно и непълно, то води до невъзможност прехвърлителят да живее спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения му стандарт. Такова неизпълнение е значително, което е основание за развалянето на договора. Поради това моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд Търговище е бил сезиран с искова молба на А. С. А. с искане да бъде развален до размера на 1/5 ид.ч., сключеният между С. А. С., ЕГН **********, поч. на ********* г./негов баща/ и С. С. А. /негов брат/, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу полагане на пълни и всестранни грижи за прехвърлителя- иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

Основното възражение във въззивната жалба касае допустимостта на постановеното съдебно решение. Твърденията в тази насока са, че съпругата на приобретателя С. А. не е била конституирана като ответник в процеса, а в 3 случая другарството между двамата е задължително. Твърдението е, че съпрузите се явяват необходими другари на пасивната страна в процеса, защото естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата, като необходимото другарство е задължително, а не факултативно. Цитирана е и съдебна практика- Решение № 6/ 29.06.2016 г. по гр.д. № 3362/2015г., на ВКС, четв.гр.о.; Решение № 124/ 01.06.2011 г. по гр.д. № 977/20 г. на ВКС, III гр.о.; Определение № 492931.10.2024 г. по гр.д. № 898/2024 г. на ВКС, 4-то гр.о., съгласно която, с оглед на поетото общо и неделимо задължение приобретателите по договор за гледане и издръжка са задължителни необходими другари по предявен от прехвърлителя иск за развалянето му и предявяването на иска срещу всички другари е условие за допустимост на процеса. Доводите във въззивната жалба са обосновани и със разрешенията на въпросите относно другарството на страни в процеса, дадени в ТР № 3/2016 г. от 29.06.2017 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което задължителното необходими другарство е налице, когато то е предвидено със законова разпоредба или когато естеството на спорното правоотношение налага задължителното участие на определени лице. А съгласно мотивите на ТР № 7/2020 г. от 13.01.2023 г. по т.д. №7/2020г. на ОСГК на ВКС, при липса на изрична правна уредба дали е налице задължително необходимо другарство, трябва да се преценява с оглед на естеството на спорното правоотношение, като страните по договора като участници в едно и също материално правоотношение, което е възникнало от сключването му и е предмет на делото, са задължителни необходими другари.

В тази насока въззивният състав, приема следното: Ответникът С. С. А. е сключил граждански брак със Г. С. С., на 08.08.2017 година. Факт установен от представеното с въззивната жалба удостоверение за сключен граждански брак. Ответникът С. Салиев е придобил собствеността върху следния имот :

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII-243, в квартал № 42, с площ от 1 078 кв. м., в който попадат 1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен номер № 243 и част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен номер № 241, по плана на селото, ведно с построените в имота: Масивна жилищна сграда и паянтова сграда при граници за имота: улица, УПИ XIX-241, ПИ № 242 на А. С. А., ПИ № 245 на Хр. М. Ст., река, находящ се в с. Лиляк, общ. Търговище. Имотът е придобит по силата на договор за прехвърляне срещу задължение за грижи и издръжка, обективиран в нот. акт № 57 том II peг. № 3470, дело 224 от 4

22.07.2022 г. на нотариус Светослав Генчев, рег.№ 327 на Нотариалната камара, с неговия баща С. А. С. С оглед на това и с оглед, че няма данни, а и твърдения, че общността между съпрузите е уредена съгласно чл. 18 СК, като разделна или договорна, то тя е съвместна, при която дяловете на съпрузите са равни. Страни по договора за издръжка и гледане са С. А., в качеството му на приобратетел по договора и длъжник, и неговия баща С. С. Искът за разваляне на договора за издръжка и гледане е предявен от наследник на прехвърлителя само срещу вписания в нотариалния акт приобретател. Съпрузите по предявения иск за разваляне на договора се явяват необходими другари на пасивната страна в процеса, но не са задължителни такива. Разяснения относно другарството на съпрузите е дадено в Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2016 г. на ОСГК. При необходимото другарство на съпрузите по искове за собственост законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация - липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези искове. Естеството на спора също не налага задължителното участие на съпрузите като предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост. Естеството на спора по иска с правно осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД също не налага задължително участие на съпрузите, особено когато другият съпруг не е страна по договора за издръжка и гледане. ВКС приема в мотивите си, че задължителното необходимо другарство е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи: например при спорове за установяване на произход по чл. 68 и 69 СК, при процесуална субституция по чл. 26, ал. 4 ГПК /например чл. 134, ал. 2 ЗЗД/ и др., както и когато естеството на спора налага това, защото с решението се постига правна промяна, която засяга правата на всички другари: например при иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, при спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот, при съдебна делба, при която участието на всички съсобственици е условие за действителност на делбата, и др. Предвид ограничителния му характер, задължителното другарство не може да се тълкува и прилага разширително по отношение на хипотези, в които законът не го предвижда или естеството на спора не налага задължително участие на определени лица. В случая е упражнено потеставитво право на иск, при уважаването на който ще настъпи конститутивното действие на решението, а имотът ще бъде върнат в 5 патримониума на прехвърлителя/в случая в наследствената маса/. Не се извършва разпореждане с имот от страна на единия съпруг, чрез правна сделка по прехвърляне, изменение, ограничаване или прекратяване на правата върху имуществото, или обременяване на имота с вещни тежести, не се извършва, разпореждане чрез процесуални действия, като например исковете, с които се упражняват потестативни права, при което и съгласно разясненията в ТР № 7/2020 г. от 13.01.2023 г. по т.д. №7/2020г. на ОСГК на ВКС спорното правоотношение, не налага задължително участие на двамата съпрузи, още повече, че в случая съпругата не е страните по договора, в този смисъл не е страна в материално правоотношение, възникнало от него. Поради това и другарството на съпрузите е факултативно.

Цитираната от въззивника съдебна практика е преди посочените тълкувателни решения, разрешили проблемите по отношение на другарството между съпрузите, а и се отнася до казуси, различни от настоящия, при които е поето общо и неделимо задължение от повече от един приобретател по договор за гледане и издръжка, които не са конституирани като страна в процеса.