Определение № 388 от 01.09.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Враца, 01.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-ТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно наказателно дело № 20251400600544 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 377, ал. 2 НПК.

С протоколно определение от проведено на 10.07.2025 г. съдебно заседание по НAХД № 141/2025 г., състав на Районен съд – Оряхово е прекратил съдебното производство по делото и последното е върнато на прокурора за изпълнение на задълженията му чл. 375 НПК за изготвяне и внасяне на мотивирано постановление по реда на глава 28 НПК, поради допуснати съществени и отстраними нарушения, водещи до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал прокурор при Районна прокуратура - Враца, който е подал частен протест с оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на закона. С внесеното предложение от 12.05.2025 г. било изпълнено изискването на съда да бъдат описани и посочени диспозитивите на извършеното престъпление - общо 5 на брой, макар те да били еднакви и само имената на извършителите са се сменяли.Съдът смятал и приравнявал постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на изискванията за обвинителен акт. Защитните на обвиняемите грешно застъпвали позицията, която не почивала само на закона, но и на константната практика, че при съучастие в каквото и да е престъпление, всеки един от участниците отговарял за резултата от престъплението независимо какво било реалното участие в причиняването на крайния престъпен резултат. Неясно било защо адвокатите правели изводи, че в описателната част от постановлението нямало подробно изложени факти и аргументи в извършване на насилието над задържаното лице. Действията на всеки един били описани възможно най-подробно съобразно събраните доказателства. Нямало как да се търси и да се посочат действия на отделните обвиняеми извън тези от показанията на пострадалия, след като всички обвиняеми отказвали да дадат обяснения за случилото се. Счита, че с показанията на пострадалия, заключенията на различни експерти и всички 1 други писмени доказателства била изведена една обоснована, непротиворечива и подробна фактическа обстановка. Друга неправилна теза, която била застъпена в становищата на защитниците била, че е налице невъзможността да се събират нови доказателства по делото. Нормата на чл.378, ал.2 НПК предвиждала така изрична възможност. Всичките искания за допълнителни произнасяния и заключения по вече направените експертизи можело да бъдат извършени от съда, ако същият направел такава преценка.

Анализира се и се цитира практика на ВКС относно съизвършителството.

Излага, че кой, какви удари и с какво ги е нанесъл било без значение относно обстоятелството „съизвършителство“, важното било тази дейност да е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат – телесните наранявания на пострадалия. По време на разследването и от събраните доказателства било безспорно установено общия умисъл у обвиняемите за телесни увреждания на задържаното лице. Счита, че подробно изложените аргументи и факти в 18 страници, от които 14 били по обосновка и посочване на доказателствата, обуславящи конкретната фактическа обстановка, безспорно се подкрепяло становището на прокуратурата, че в конкретния случай нямало никакви нарушения, които да обуславят решението на Районен съд – Оряхово да прекрати наказателното производство и да върне делото на прокуратурата. Иска се отмяна на обжалваното протоколно определение.

Преписи от протеста са връчени на обвиняемите Д. Й., К. С., Л. Б., Л.

К. и С. Ц., както и на договорните защитници адв. С. Г., адв. Д. П., адв. Ц. С. и адв. Г. Г., които не са взели становище по така подадения протест.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в частния протест доводи и съображения и след като се запозна с атакуваното определение, и материалите по приложеното НОХД, приема за установено следното:

Протестът е подаден в срока по чл.342, ал.1, вр.чл.377, ал.2 от НПК, от надлежна страна с правен интерес от оспорване на постановения съдебен акт, с оглед на което същият се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен по следните съображения:

Съдебното производство по НAХД № 141/2025 г.. по описа на Районен съд-Оряхово е образувано по постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Д. И. Й., К. С. Ц., Л.

Ц. Б., Л. К. К. и С. И. Ц. за извършено от тях престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.3 вр. с чл. 130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК

За да постанови прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в неговата предходна процесуална фаза с атакуваното протоколно определение от проведеното на 10.07.2025 г. открито разпоредително заседание, съдът е приел, че отново липсва диспозитив с конкретно формулирано обвинение срещу всеки един от обвиняемите. Приети са за основателни доводите на защитните, че в постановлението липсват каквито и да е било фактически твърдения за общност на умисъла и за това защо прокурорът приема, че петимата обвиняеми носят съвместно отговорност за настъпилия краен резултат. Били преразказани показанията на пострадалия, в които били идентифицирани лицата, които са му нанесли удари едновременно и поотделно, или единият в отсъствие на другия, но нямало изложени факти за осъществяване на съвместни действия и съзнание на обвиняемите, насочени 2 към постигане на крайния резултат от деянието. Основателно било и възражението за липса на какъвто и да е било анализ на събраните по делото доказателства и какви изводи прави прокурорът въз основа на тях, а единствено били преразкази свидетелските показания и било описано какви експертизи били назначени и какво установили експертите по тях, но не и какво приема държавното обвинение от събраните доказателства по отношение на участието на обвиняемите в деянието при условията на съизвършителство в съответната му форма. В мотивите на постановлението и в изложения преразказ на показанията на пострадалото лице били описани отделни действия на всеки един от обвиняемите, което било от значение за неговия конкретен принос за настъпване на конкретния престъпен резултат, а във втората част на мотивите било формулирано обвинение срещу всеки от обвиняемите за съучастие като съизвършители при постигане на крайния престъпен резултат на пострадалия. Липсвала обосновка на прокурора относно формата на съучастие и на база какви доказателства и факти се извежда тя, което нарушавало съществено правото на защита на всеки един от обвиняемите и компрометирало формулираното срещу всеки от тях обвинение. Липсвали мотиви относно всички елементи от състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.2, пр.3 вр. с чл. 130, ал.1, вр. с чл.20, ал. НК и по-конкретно липсвала аргументация и анализ по отношение на субективната страна на престъплението. Констатирано е от районния съд, че в прокурорския акт не се съдържат конкретни факти, очертаващи поведението на петимата обвиняеми, имайки предвид формулираното обвинение срещу всеки един от тях. Изложената фактическа обстановка била непълна, неясна и некореспондираща с формулираните обвинения от страна на прокурора, което довело до съществено нарушение на процесуалните правила, защото водело до ограничаване правата на петимата обвиняеми, които се защитавали именно по фактите и следвало ясно, точно и недвусмислено да знаят в какво са обвинени, с оглед гарантиране правото им на защита в процеса.

Постановлението не отговаряло на изискванията за неговото необходимо съдържание, годно да постанови началото на съответното производство пред съда – в случая по глава 28 НПК. Допуснатите нарушения били отстраними и съществени, водещи до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, които следвало да бъдат отстранени от прокурора и внесеното от него постановление да отговаря на всички изисквания на чл. 246 НПК.

Въззивният съд споделя изложените от първоинстанционния съд съображения и счита, че са налице съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на петимата обвиняеми.

Постановлението с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, посочено в нормата на чл. 376, ал. 1 от НПК като процесуален акт на прокуратурата има своята правна характеристика и съдържание и процесуална идентичност със самият обвинителен акт, въз основа на който по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК се образува едно съдебно производство.

Многобройна е съдебната практика, че с оглед тази идентичност и правна характеристика постановлението по реда на чл. 78а от НК като родово понятие следва да съдържа всички тези обстоятелства, факти и данни, анализирани на досъдебното производство, каквито по начало съдържа един обвинителен акт. С това постановление се очертават фактическите и правни рамки на обвинението, след като едно обвиняемо лице е привлечено към 3 наказателна отговорност за осъществен престъпен състав на НК. В пълна и достатъчна степен на конкретика, в обстоятелствената част на постановлението следва да се посочат престъпленията извършени от обвиняемото лице, времето, мястото и начинът на извършване, размерът на вредите, пълни данни за личността на обвиняемия, отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и доказателствените материали, така както нормата на чл. 246, ал. 2 от НПК сочи задължителното съдържание на самия обвинителен акт.

Настоящият състав счита, че внесеното постановление по реда на чл.

376, ал. 1 от НПК, с което на всеки един от обвиняемите - Д. Й., К. С., Л. Б., Л.

К. и С. Ц. е повдигнато обвинение по чл.131, ал.1, т.2, пр.3 вр. с чл. 130, ал.1 вр. с чл.20, ал. 2 НК не отговаря на изискванията на процесуалния закон и на посочените по-горе норми и самото постановление не е годно да изпълни процесуалната си роля да посочи всички релевантни към предмета на делото факти и да очертае пределите на доказване по делото.

Въззивният съд се солидализира с направения извод от първоинстанционния съд, че отново липсва диспозитив с конкретно формулирано обвинение срещу всеки един от обвиняемите, както и че конкретно обвинение срещу всеки един от обвиняемите се съдържа в мотивите на прокурорското постановление.

На следващо място в настоящия случай, в обстоятелствената част на постановлението липсва яснота за становището на обвинението за приетата фактическа обстановка, от която се извежда съставомерността на деянията, за които са привлечени като обвиняеми Д. Й., К. С., Л. Б., Л. К. и С. Ц.. Верен се явява изводът на контролираната инстанция, че липсва анализ на събраните по делото доказателства и какви изводи прави прокурорът въз основа на тях.

Налице е преразказ на свидетелски показания, описание на назначените по делото експертизи и какво са установили те, но липсва констатация какво приема държавното обвинение от събраните по делото доказателства. Налице е липса на обзор на доказателствата по делото. Приетата в обстоятелствената част на постановлението фактическа обстановка не може да установи кой какво е извършил и защо се счита, че тези действия са извършени в общност на умисъла. Непълнотата при установяване на фактическата обстановка е от съществено значение. На практика липсва обосновка на съществения елемент от повдигнатото обвинение – извършване на деянието в условията на съизвършителство. От обстоятелствената част на постановлението не може по никакъв начин да се изведе какви са конкретните действия на всеки един от обвиняемите, за да се формира извод относно формиране и реализиране впоследствие на умисъла за извършване на деянието, както от обективна, така и от субективна страна именно при формата на съучастие съизвършителство.

За да е налице съизвършителство между няколко лица в извършване на едно престъпление е необходимо да съществува връзка между изпълнителната дейност на съучастниците както в обективно, така и в субективно отношение.