Решение № 3742 от 13.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3742 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513099 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20162307 от 23.07.2021 г. по гр. д. № 31759/2019 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявените искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл.

430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, че:

- И. К. В., Б. М. Б. и Е. Б. Г. дължат солидарно на „Банка ДСК” ЕАД сумата 13 835,66 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2007 г. и допълнително споразумение от 18.02.2011 г., обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва от 23.10.2018 г. до изплащането на вземането, сумата 755,52 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.05.2018 г. до 16.07.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 68180/2018 г. на СРС;

- И. К. В. дължи на „Банка ДСК” ЕАД в допълнение към горните суми, сумата 6393,60 лв. /разликата над 13 835,66 лв. до пълня размер от 20 229,26 лв./, представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2007 г. и допълнително споразумение от 18.02.2011 г., обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва от 23.10.2018 г. до изплащане на вземането; сумата 18 661,20 лв. /разликата над 755,52 лв. до 19 416,72 лв./, представляваща 1 договорна лихва за периода от 10.04.2012 г. до 16.07.2018 г., и сумата 50 лв., представляваща такса за управление на кредита, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 68180/2018 г. на СРС.

С решението са отхвърлени предявените от „Банка ДСК” ЕАД срещу И. К. В. установителни искове за договорна лихва за разликата над 19 416,72 лв. до пълния претендиран размер от 20 276,87 лв. и за периода от 17.07.2018 г. до 22.10.2018 г., както и за сумата 2733,85 лв., представляваща надбавка за забава за периода от 16.04.20212 г. до 22.10.2018 г., както и предявените от „Банка ДСК” ЕАД срещу Б. М.

Б. и Е. Б. Г. установителни искове за главница за разликата над 13 835,66 лв. до пълния претендиран размер от 20 229,26 лв.; за договорна лихва за разликата над 755,52 лв. до пълния предявен размер от 20 276,87 лв. и за периодите от 16.04.2012 г. до 09.05.2018 г. и от 17.07.2018 г. до 22.10.2018 г.; за сумата 50 лв., представляваща такса за управление на кредита, както и за сумата 2733,85 лв., представляваща надбавка за забава за периода от 16.04.2012 г. до 22.10.2018 г.

Решението в отхвърлителните му части е обжалвано от ищеца „Банка ДСК” ЕАД като незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено в тези му части и постановено друго, с което се признае за установено, че ответниците И. К. В., Б. М. Б. и Е. Б. Г. дължат солидарно на банката всички суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 68180/2018 г. на СРС, а именно: сумата 20 229,26 лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 23.10.2018 г. до изплащането на вземането; сумата 20 276,87 лв. – договорна лихва за периода от 10.04.2012 г. до 22.10.2018 г.; сумата 2733,85 лв. – надбавка за забава за периода от 16.04.2012 г. до 22.10.2018 г., заемни такси в размер на 50 лв., както и сторените в заповедното производство разноски. Претендират се и разноските в исковото производство за двете съдебни инстанции.

В жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд за недължимост на сумата 2733,85 лв. – надбавка за забава за периода от 16.04.2012 г. до 22.10.2018 г., с довод, че не става ясно как е изчислена тази дума и как съдът е установил, че надбавката за забава е с по-висок размер от законната лихва. Жалбоподателят счита за незаконосъобразен извода на съда за изтекъл 6-месечен преклузивен срок по отношение на поръчителите, като в тази връзка се позовава на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. Сочи, че след като крайният падеж на договора за кредит е 10.02.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е подадено на 28.10.2018 г. срещу длъжниците И. К. В., Б. М. Б. и Е.

Б. Б.а, то не е изтекъл за нито една вноска 6 – месечният преклузивен срок за поръчителите Б. Б. и Е. Г..

Отговор на възивната жалба е подала ответницата Е. Г., с който същата оспорва жалбата и настоява решението да бъде потвърдено в обжалваните му части.

2

Претендира разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС съд е образувано по предявени от „Банка ДСК” ЕАД искове за установяване, че И. К. В., Б. М. Б. и Е. Б. Г. солидарно дължат на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 68180/2018 г. на СРС, а именно:

- сумата 20 229,26 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2007 г. и допълнително споразумение към него от 18.02.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от 23.10.2018 г. до изплащане на вземането;

- сумата 20 276,87 лв. – договорна лихва за периода от 10.04.2012 г. до 22.10.2018 г.;

- сумата 2733,85 лв. – надбавка за забава за периода от 16.04.2012 г. до 22.10.2018 г.;

- сумата 50 лв. – заемни такси.

В исковата молба се твърди, че вземанията произтичат от сключен на 12.11.2007 г. договор за кредит за текущо потребление между банката и кредитополучателите И.

К. В. и Р.В.В. /починал/ за сумата 22 500 лв., с краен срок на погасяване 12.11.2017 г., за обезпечаването на който бил сключен договор за поръчителство с Б. М. Б.. Твърди се, че на 18.02.2011 г. между кредитора и кредитополучателя И. В. било сключено допълнително споразумение към договора за кредит, с което крайната падежна дата за погасяване на кредита била променена на 10.02.2021 г., като това допълнително споразумение било обезпечено с договори за поръчителство на Б. Б. и Е. Г.. Твърди се, че отпуснатият кредит бил изцяло усвоен от кредитополучателите, които заплащали дължимите погасителни вноски до м. март 2012 г., а от м. април 2012 г. не са постъпвали никакви дължими суми за погасяване на кредита. На 16.07.2018 г. банката връчила на И. В. писмо, с което същата била уведомена, че поради забава на плащанията кредитът става предсрочно изискуем.

За претендираните суми, дължими от ответниците по договора за кредит, ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 68180/2018 г. на СРС, което било изцяло уважено, като срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците подали възражения.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор е подала ответницата Е. Б. Г., с който оспорва изцяло предявените срещу нея искове. Излага довод, че не дължи претендираните суми по процесния договор за кредит, тъй като е изтекъл предвидения в чл. 147, ал.1 от ЗЗД шестмесечен преклузивен срок за предявяване на иска срещу длъжника. Поддържа, че този срок започва да тече от падежа на всяка непогасена вноска, с изтичането на който се прекратява задължението на поръчителя за плащането 3 на същата вноска, т.е. преклудира са отговорността му за съответната част от главното задължение, а не от настъпването на изискуемостта на целия дълг. В тази връзка ответницата счита, че за да се ангажира отговорността й по договора, кредиторът е следвало да предяви срещу главния длъжник и солидарно отговорните поръчители иск в шестмесечен срок, считано от 10.11.2012 г., което се отнася и за всички дължими и неплатени от главния длъжник равни месечни вноски до дата 24.10.2018 г. В случая предявеният по реда на заповедното производство иск бил с дата 24.10.2018 г., поради което поръчителят се освободил от всякаква отговорност към кредитора за заплащане на вноските от дата 10.11.2012 г. до дата 22.10.2018 г. – общо 78 на брой, покриващи претенцията на ищеца за главница. С оглед на това ответницата счита, че не дължи претендираните суми главница, договорни лихви, надбавка за забава за посочения период и заемни такси. Излага възражение за нищожност на клаузата в т. 3 от договора за поръчителство от 18.02.2011 г. като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, и като съобрази предмета на обжалване, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 141, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Видно е от приложеното ч.гр.д. № 68180/2018 г. на СРС, че в полза на ищеца на 12.11.2011 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК солидарно срещу длъжниците И. К. В., Б. М. Б. и Е. Б. Г., за следните суми: сумата 20 229,26 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2007 г. и допълнително споразумение от 18.02.2011 г., ведно със законната лихва от 23.10.2018 г. до изплащане на вземането; сумата 20 276,26 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.04.2012 г. до 22.10.2018 г.; сумата 2733,85 лв., представляваща надбавка за забава за периода от 16.04.2012 г. до 22.10.2018 г.; сумата 50 лв., представляваща такса за управление на кредита, и сумата 915,80 лв.разноски.

Всички длъжници са подали възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, и искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

С оглед на горното така предявените установителни искове са допустими.

Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства, че на 12.11.2007 г. между „Банка ДСК” ЕАД – като кредитор и И. К. В. и Р.В.В. – като кредитополучатели, е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателите кредит в размер на 22 500 лв., с краен срок на издължаване 120 месеца, при погасителни вноски съгласно погасителен 4 план. В чл. 7 е посочено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва в размер на 8,45%, а в чл. 8 е посочен ГПР по кредита – 9,25%. На същата дата е сключен договор за поръчителство с Б. Б. М. за обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателите по договора за кредит.

С допълнително споразумение към договора от 18.02.2011 г. кредиторът и кредитополучателят И. К. В. са се съгласили, че дължимият остатък по кредита е в размер на 21 360 лв. и срокът за погасяването му е променен на 10.02.2021 г., а уговорената падежна дата е 10-то число на месеца. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 14,95 %, като ГПР по кредита е 16,90. На същата дата са сключени договори за поръчителство с Б. М. Б. и Е. Б. Г. - за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по горепосоченото допълнително споразумение към договора за кредит.

Съобразявайки предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията по сключения договор за потребителски кредит и допълнително споразумение към него, съдът намира, че същите отговарят на изискванията за действителност, регламентирани в ЗПК /отм./, приложим към процесния договор за кредит, съобразно чл. 14 от същия. Спазено е изискването на чл. 7, ал. 1 от ЗПК /отм./ относно формата на договора. В договора е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му, посочен е фиксиран лихвен процент, както и годишен процент на разходите, както и останалите законоустановени реквизити.

Ищецът е изпратил до ответницата И. В. уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради забава на погасяване на задълженията по него, което уведомление е получено от последната на 16.07.2018 г.

Установено е от основното заключение на СТЕ, че сумата по кредита от 22 500 лв. е усвоена изцяло на 12.11.2007 г. по разплащателната сметка на кредитополучателя И. К. В.. Кредитът е погасяван в рамките на уговорените срокове до 03.11.2008 г., а след тази дата има забавяне в погасителните вноски, като към датата на заключението забавата е общо 999 дни. Размерът на непогасената главница към 08.08.2018 г. е 20 229,26 лв. Дължимата договорна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2012 г. до 22.10.2018 г. е 20 276,87 лв. Обезщетението за забава за периода от 16.04.2012 г. до 22.10.2018 г. възлиза на 2733,85 лв.