Решение № 60 от 20.06.2024, Районен съд - Средец
- Съд
- Районен съд - Средец
- Дело
- Гражданско дело 575/2023
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 20.06.2024
- В сила
- 16.07.2024
- Състав
- КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.89 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.306, 307, 308 · Търговски закон
- чл.306, 307, 308 · Търговски закон
- чл.306, 307, 308 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Средец, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20232170100575 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 срещу И. Е. А., ЕГН: ********** с искане за признаване за установено спрямо ответника че дължи на ищеца сумите за които е издадена Заповед за изпълнение № 166 от 14.07.2023г. по ч. гр. д. № 288/2023 г. по описа на РС Средец, а именно: 125,64 лева /сто двадесет и пет лева и шейсет и четири стотинки/ - главница за неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, предоставяно по системен партиден номер М6234082, като част от рамков Договор, идентифициран с уникален номер 501916199 за периода от 14.06.2020г. до 19.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда на 03.07.2023г. до изплащане на вземането, 240,00 лева /двеста и четиридесет лева/ - неустойка за предсрочно прекратяване на договор, идентифициран с уникален номер 501916199, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда на 03.07.2023г. до изплащане на вземането, 106,10 лева /сто и шест лева и десет стотинки/ - мораторна лихва, начислена за периода от 05.07.2020г. до 01.06.2023г.
Твърди се в исковата молба, че между страните са възникнали договорни отношения, като същите са поели задължения една към друга, въз основа на рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 501916199 на дата 20.12.2019 г. По силата на същия ищецът се задължавал да предоставя фиксиран интернет през мобилна мрежа и телевизия чрез сателитна технология, а именно А1 Net Box 75 + А1 ТВ Разширен срещу месечна такса в размер на 27,99лв. Относно електронни и съобщителни мобилни услуги длъжникът бил сключил договор за пакет А1 One XL за срок от две години и промоционална месечна такса в размер на 23,99лв. Твърди се още, че на 20.12.2019 г. абонатът е сключил договор по същата партида с предмет устройство на изплащане с уговорено месечно заплащане в размер на 6,98 лв. за срок от 24 месеца, като устройството било предадено. Направена била промоционална отстъпка при сключването на договора, като реалната 1 продажна цена била в размер на 293,32 лв. Задълженията на ответника били на обща стойност от 365.64 лв., като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане били 125.64 лв.; и поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, били начислени неустойки в общ размер на 240.00 лв. Издадени били фактури, които ответника не заплатил в договорения срок. Твърди се, че договора е едностранно прекратен и абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, за които договорът се прекратява, по стандартен за А1 България ЕАД размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване.
Претендират се разноски и се представят доказателства.
В срока и по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се поддържат предявените искове.
Ответникът не се явява лично в съдебно заседание и не заявява, че становище.
Предявените искове са с правна квалификация чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422 ГПК вр. с чл. 200 ЗЗД, чл.422 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД и чл.422 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно Договор за продажба на изплащане № 501916199 от 20.12.2019 г., по силата на който ищцовото дружество прехвърля на ответната страна правото на собственост върху една или няколко вещи /които се определят с приемо – предавателен протокол. Уговорено е, че купувачът заплаща първоначална вноски и 23 месечни вноски с включена лихва, като е приложен и погасителен план. Представени са и приложенията към договора – за условията за ползване на тарифните планове за мобилни услуги и мобилен интернет.
Представен е и анекс към горепосочения договор за удължаване на срока за ползване на услугите ведно с приложения относно условията по всеки отделен план. Всички представени от ищеца документи са подписани от ответника.
Представен е и приемо – предавателен протокол за апарат Huawei B311-221 и приемо – предавателен протокол за апарат Samsung A10 Bla.
Видно от тези писмени доказателствени средства вещите предмет на продажбата са предадени на ответника.
Представени са и преписи от подписани от абоната декларациясъгласие, че ответника е получил екземпляр от общите условия на ищеца, приложение - ценова листа за абонаментни планове.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в 2 законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането, които са допустими.
По отношение на исковете за заплащане на електронни съобщителни услуги съдът намира, че от гореописаните, приети по делото и неоспорени документи по категоричен начин се установява възникването и развитието между страните на две облигационни отношения – по договор за мобилни услуги и по договори за продажба на изплащане, които ги обвързват и които са действали в рамките на заявения от ищеца период.
Видно от приетите доказателства по делото, се установява по несъмнен начин, че в процесния период, на ответника е бил предоставен достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца. Предвидените в договорите абонаментните такси се дължат за предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от това дали реално ответника ги потребява.
По отношение на исковете за заплащане на продажната цена на продадените устройства, съдът намира също за дължими, тъй като представени писмени доказателствени средства, подписани от ответника удостоверяват получаването на съответните устройства, поради което ищецът е изправна страна, но липсват доказателства ответникът да е платил уговорената цена.
По отношение на искането за осъждане на ответника да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договорите съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да прекрати договорите за мобилни услуги. По делото липсват доказателства ответника да е бил уведомен писмено за упражнено от страна на оператора потестативно право за прекратяване на договорите, съответно не става ясно как е уведомен ответника и от кой момент се прекратява действието на договорите.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая ищецът се позовава на клауза в договора, съгласно която в случай на нарушаване на задълженията на абоната договорът се прекратява автоматично, като е уговорена и неустойка при това неизпълнение. Въпреки, че в посочената договорна клауза е уговорено „прекратяване“ на договора, съдът приема, че по същество посочената клауза има предвид именно неговото разваляне по смисъла на разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД. с посочената клауза се уговаря възможност за прекратяване на договора, която включва очевидно неизпълнение на задълженията на длъжника по него /клаузата изрично предвижда, че договорът се прекратява от „забавата на плащането на дължимите суми“/.
Съгласно чл. 20а, ал.2 ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Прекратяване на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави.
Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е прекратен договора, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на договора /Така Решение №42/11.05.2015 г. по т.д.№1357/2013 г. на ВКС, I т.о./.
3
В законодателството са уредени различни способи за прекратяване на една облигационна връзка между страните. Така например разпоредбата на чл.89 ЗЗД урежда възможност за прекратяване на една облигационна връзка при наличие на безвиновна невъзможност за изпълнение на договорните задължения. Това прекратява настъпва по силата на закона, без да има нужда от нарочно отправяне на предизвестие. Прекратяване на облигационно правоотношение е уредено и в Търговския закон /напр. чл.306, 307, 308 ТЗ/.
Следва да се посочи, че страните също биха могли да уговорят условия и самостоятелни основания за прекратяване на договора, сключен между тях.
Общото между всички изброени хипотези обаче включва липса на виновно неизпълнение на задълженията на страните по договора. След като се касае до виновно неизпълнение на задълженията на длъжника по договора, то посочената хипотеза има предвид не прекратяване на договора, а неговото разваляне. По същността си развалянето също представлява прекратяване на договора, но е частен случай, който включва именно възможността на една от страните по договора да се освободи от облигационната си връзка с другата, неизправна страна. Именно тази хипотеза е уредена в цитираната от ищеца клауза от общите условия. Следва да се има предвид, че съдът определя клаузата не въз основа на нейното наименование, а въз основа на действителното й съдържание /Така и Решения на ВКС, ІV г.о. № 268/ 15.10.2013 г. по гр.д.№ 1301/2012 г., Решение № 403/ 30.01.2014 г. по гр.д.№ 1790/2013 г. и др./
Развалянето на договора настъпва при упражняване на потестативно право, което се упражнява съобразно нормата на чл.87, ал.1 и сл. ЗЗД. Общото във всички хипотези е, че се изисква изявление на кредитора, отправено до длъжника, което следва да бъде получено от последния, за да породи своя ефект. Действително в практиката на ВКС е застъпено разбирането, че разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД е такава с диспозитивен характер. Така например се приема, че страните са свободни сами да определят условията, при които настъпва разваляне на същия с едностранно волеизявление на изправната до неизправната страна /Така Решение № 31 от 13.11.2009 г. по т. д. № 661/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 47 от 31.03.2011 г. по т. д. № 706/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./.
В този ред на мисли следва да се има предвид, че уговорената неустойка е от вида неустойка в случай на разваляне на договора, който е подробно характеризиран в Тълкувателно решение № 7/2013 от 13 ноември 2014 г.
Въпреки това обаче, доколкото се касае до упражняване на потестативно право, за да породи то ефект и последици, същото винаги и без изключение следва да бъде нарочно упражнено от съответната страна по облигационното правоотношение. Именно поради това /както е прието и в практиката на ВКС/, би могло да се предвиди, че не е нужно предоставянето на подходящ срок за изпълнение, но винаги би следвало да се отправи волеизявление на едната страна, отправено до неизправната страна по облигационното правоотношение. Тоест това е хипотеза на волеизявление, което следва да има адресат и същият да го получи, за да може то да породи своя ефект в правната сфера на лицата. Именно поради това и потестативните права се определят като такива, при които титулярът им може да предизвика едностранно правна промяна в чужда правна сфера, независимо от волята на насрещната страна по правоотношението, като последната е длъжна да търпи настъпилата правна промяна.
Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa921699-c4ce-400d-b510-53e980024a39