Определение № 294 от 29.06.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 294 гр. Бургас, 29.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20262000500219 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Предмет на гражданско дело № 20252300100018 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Ямбол е искът на К. Д. К. с ЕГН ********** и С. Т. К. с ЕГН ********** с адрес гр. Ямбол, ж.к. „Възраждане“, бл. 35, вх. Б, ап. 5 против ответника „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 за връщане на сумата от 69000 лева, получена без основание – по нищожен договор за потребителски кредит от 17.12.2007 г., ведно със законната лихва от завеждането на делото на 17.01.2025 г. до окончателно изплащане.

С Решение № 185 от 15.12.2025 г., изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 254 от 24.04.2026 г., Ямболският окръжен съд е уважил иска до размера на главницата от 64600,28 лева ведно с припадащата се лихва, отхвърлил го е в останалата част и в съответствие с този резултат е разпределил разноските между страните.

И двете страни са подали въззивни жалби против решението.

Ищците К. и С. К.и го атакуват в отхвърлителната част – над размера на присъдената главница от 64600,28 лева до горницата от 69000 лева, ведно дирените лихви върху тази част от главницата.

Ответникът „Юробанк осъдителната част.

България“

АД обжалва решението в

В жалбата на ищците се изтъква, че в отхвърлителната му част 1 съдебният акт е неправилен поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Коректни били изводите, че сключеният между страните договор за потребителски кредит, изчислен в швейцарски франкове, бил нищожен, тъй като на ищците бил прехвърлен изцяло рискът от поскъпването на чуждата валута. Затова те имали право да си възстановят платените на банката суми, които превишавали размера на реално отпуснатата главница. Стойността й била 98000 лева, а не 102900,85 лева, както погрешно приел първоинстанционният съд. Разликата между двете стойности се дължала на обстоятелството, че на ищците бил предоставен т.нар. „кеш бонус“, който представлявал отстъпка от дължимите лихви и не влияел върху нетната стойност на кредита. Банката не противопоставила възражения за връщане на бонуса.

Освен това необосновани били и изводите относно превалутирането на погасителните плащания по курс на БНБ. Вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза не било отговорило на задачата да преизчисли осчетоводените погасителни плащания от швейцарски франкове в левове по курс „продава“ на банката, който е бил прилагал в действителност. Общата стойност на тези плащания възлизала на 167501,13 лева.

Ответникът „Юробанк България“ АД във въззивната си жалба е развил доводи за недопустимост и неправилност на решението в осъдителната част.

Уваженият иск по чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД за връщане на даденото по договора за кредит бил недопустим.

С Решение № І-39-140 от 12.01.2015г. гр. д. № 6360 по описа за 2012г на СРС, изменено по реда на инстанционния контрол, за нищожни били прогласени само отделни договорни клаузи. Въпросът за действителността на договора като цяло бил разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което ищците нямало как да претендират връщането на даденото.

От друга страна обжалваното решение било неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълно и превратно обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, както и поради необоснованост.

Не можело да се говори за недействителност на договора за кредит поради необосновано прехвърляне на валутен риск в тежест на ищците като потребители. Те се възползвали от изгодните навремето условия за 2 кредитиране в швейцарски франкове. По тяхно искане реално им били отпуснати суми в левове, използвани за рефинансиране на други договори с банката и за покриване на текущи нужди. Погрешни били изводите за нищожност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 относно погасяванията в чужда валута и относно декларациите на ищците, че са запознати с валутния риск.

Кредитът трябвало да бъде върнат във валутата, в която бил уговорен.

Ищците не били ограничени да купуват швейцарски франкове от банката, за да обслужват задълженията си. Дългосрочни предвиждания за промени във валутния курс не били възможни и ищците съзнавали това. Освен това правото им да искат промяна на валутата по кредита било гарантирано от договорната клауза на чл. 21.

От друга страна евентуална неравноправност на коментираните клаузи нямало как да обоснове недействителност на целия договор за кредит.

В същия смисъл била и практиката на ВКС и на СЕС (включително по делата С- 26/13, С-618/10, С-453/10 и С-126/17).

Необосновано първоинстанционният съд се позовал на чл. 14, ал. 2 ЗПК (отм.), като приел че ищците дължат само „чистата стойност на кредита“.

Цитираната норма не се прилагала към договори с материален интерес над 40000 лева.

Съдът изобщо не обсъдил допълнителното споразумение от 29.04.2022 г., с което отношенията по договора за кредит били уредени извънсъдебно.

В жалбата се поддържат и предявените с отговора на исковата молба възражения за изтекла погасителна давност.

Ответникът „Юробанк България“ АД е оспорил въззивната жалба на ищците с нарочен писмен отговор. Изтъкнал е, че изводите на първоинстанционния съд относно валутния курс, по който били превалутирани погасителните плащания, се базирали на изслушаната съдебносчетоводна експертиза, която не била своевременно оспорена.

Стойността на отпуснатия на ищците кеш бонус била правилно изчислена и съобразена от експертизата. Размерът на сумата трябвало да бъде отчетен при изчисляване на чистата стойност на кредита“.

Няма постъпили частни жалби против определението по чл. 248 от ГПК, с което първоинстанцинното решение е било изменено в частта за разноските.

Бургаският апелативен съд намира, че въззивните жалби са 3 допустими. Те са подадени от легитимирани страни в сроковете по чл. 259 от ГПК и са насочени против акт, подлежащ на въззивен контрол..

Не са предявени искания по чл. 266, ал. 2 ГПК за ангажиране на нови доказателства.

Въззивният съд намира за основателни оплакванията в жалбата на ищците, че вещото лице по допусната съдебносчетоводна експертиза не е отговорило точно на въпроса за преизчисляване на осчетоводените погасителни плащания от швейцарски франкове в левове по курс „продава“ на банката. Ищците са предявили възражения в тази връзка в съдебното заседание по изслушването на експертизата, но те не са били съобразени.

Затова на основание чл. 266, ал. 3 вр. чл. 201 от ГПК следва да бъде допусната допълнителна експертиза, която да отговори на посочената задача. На ответната банка следва да бъде указано да оказва съдействие на вещото лице.

В противен случай съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК.

За разглеждането на жалбите ще бъде насрочено открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Мотивиран от горното и на основание чл. 267 от ГПК Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на ищците К. Д. К. и С.

Т. К. против Решение № 185 от 15.12.2025 г., изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 254 от 24.04.2026 г. по гражданско дело № 20252300100018 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Ямбол, В ЧАСТТА относно отхвърляне на иска по чл. 55, ал.1, предл. І от ЗЗД против ответника „Юробанк България“ АД над размера на главницата от 64600,28 лева (равностойна на 33 029,60 евро) до горницата от 69000 лева (равностойна на 35279,14 евро), ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от завеждането на делото на 17.01.2025 г. до окончателно изплащане.

ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на ответника „Юробанк България“ АД против Решение № 185 от 15.12.2025 г., изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 254 от 24.04.2026 г. по гражданско дело № 20252300100018 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Ямбол, В ЧАСТТА, с която ответникът е осъден да заплати на ищците К. Д. К. и С. Т. К. сумата от 64600,28 лева (равностойна на 33 029,60 евро) като получена без основание – 4 по нищожен договор за потребителски кредит от 17.12.2007 г., ведно със законната лихва от завеждането на делото на 17.01.2025 г. до окончателно изплащане.

ДОПУСКА допълнителна съдебносчетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на следната задача: Да преизчисли размерите на осчетоводените погасителни плащания по процесния договор от швейцарски франкове в левове съобразно курс „продава“ на „Юробанк България“ АД на швейцарския франк към лева в деня на всяко плащане.

Експертизата да се извърши от вещото лице С. Н. Димова след депозит от 200 евро, платим от ищците К. Д. К. и С. Т. К. в 3-дневен срок от съобщението.

ЗАДЪЛЖАВА „Юробанк България“ АД да оказва съдействие на вещото лице. При неизпълнение на това задължение ще бъдат приложени последиците по чл. 161 от ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.08.2026 г. от 10:50 часа, за което да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 44 от ГПК имат възможност да посочат електронен адрес и телефон за получаване на съобщения по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Преписи от него да се връчат на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5