Определение № 38352 от 19.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38352 гр. София, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110114219 по описа за 2026 година

Предявен е установителен иск за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит с правно основание чл. 124, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 22 Закон за потребителския кредит /ЗПК/, чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т.

9, т. 10 и т. 12 ЗПК, както и чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, при изложени доводи за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и за неравноправност на договорни клаузи по чл. 143 и сл. Закон за защита на потребителите /ЗЗП/. Ответникът е предявил при условията на евентуалност насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПК, ведно с искане за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата Д. Т. С. твърди, че на 20.10.2025 г. е сключила с ответника „СК“ ООД Договор за обезпечен потребителски кредит № 1401427, по силата на който е предоставен кредит в размер на 1 500 лв., с посочена в договора равностойност 766, 94 евро. Уговорени били фиксиран годишен лихвен процент от 45 %, годишен процент на разходите /ГПР/ от 57,21 % и обща сума за плащане от 1 659,35 лв., с посочена равностойност 848,41 евро. Кредитът следвало да бъде погасен на девет двуседмични вноски, първите две по 26,25 лв., а следващите седем по 229,55 лв., с първи падеж на 03.11.2025 г. и последен падеж на 23.02.2026 г.

Ищцата поддържа, че уговореният лихвен процент от 45 % противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля обичайните пазарни нива и създава явно неравновесие между насрещните престации, водещо до икономически неоправдано облагодетелстване на кредитора. Твърди, че клаузата е предварително изготвена от търговеца и не е индивидуално уговорена, а потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието . Според ищцата формалното посочване на лихвения процент не осигурява достатъчна прозрачност относно икономическите последици от уговорката. Оспорва и използването на условна година от 360 дни при изчисляване на лихвата, вместо календарна година от 365 или 366 дни, без надлежно разясняване на отражението на този механизъм върху крайната цена на 1 кредита. Излага съображения и за липсата на обективен пазарен критерий при определянето на възнаградителната лихва. Поддържа още, че посоченият в договора ГПР от 57,21 % не отразява действителното оскъпяване на кредита. Според нея договорът не съдържа конкретна, ясна и разбираема информация за включените в ГПР разходи, техния размер и допусканията, използвани при изчисляването му. Счита бланкетното препращане към чл. 19, ал. 2 ЗПК и Приложение № 1 към закона, както и общите допускания за валидност и изпълнение на договора, за недостатъчни. Твърди, че не е изяснено дали са включени всички известни на кредитора преки и косвени разходи, включително такси, комисиони, възнаграждения за допълнителни услуги, застраховки и неустойки. Излага доводи, че посочването на по-нисък от действителния ГПР препятства информирания избор на потребителя, представлява заблуждаваща търговска практика и води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищцата оспорва клаузата на чл.

6, ал. 3 от договора относно задължението за предоставяне на обезпечение след отпускането на кредита. Поддържа, че чрез нея рискът от извършването на предварителната оценка на кредитоспособността се прехвърля върху потребителя. Твърди, че отпускането на кредита преди предоставяне на обезпечението означава, че кредиторът е приел кредитополучателя за кредитоспособен, а последващото изискване за поръчителство има за цел да създаде основание за допълнително оскъпяване. Счита, че непредоставянето на поръчител не следва да обосновава санкции, когато потребителят изпълнява основното си задължение за връщане на кредита. Оспорва и уговорката на чл. 7, ал. 5 от договора за неустойка в размер на 734,65 лв., с посочена равностойност 375,62 евро, при непредоставяне на изискуемото обезпечение.

Твърди, че неустойката е прекомерна и несъразмерна на евентуалните вреди, дължала се независимо от изпълнението на основното задължение и излизала извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Според ищцата тази уговорка създавала самостоятелен източник на печалба за кредитора и представлява скрито възнаграждение, което е следвало да бъде включено в ГПР. Поддържа нищожност на клаузата поради накърняване на добрите нрави и неравноправност, както и заобикаляне на ограниченията на чл. 19, ал. 4 и чл. 33 ЗПК. Позовава се на задължението на кредитора по чл. 16 ЗПК да оцени кредитоспособността преди сключване на договора и на възможността му да търси изпълнение по чл. 71 ЗЗД при непредоставяне на обещани обезпечения. Ищцата излага възражения и срещу чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от договора. Поддържа, че уговорката за обезщетение за забава не изяснявала достатъчно върху какви вземания се начислява законната лихва и създава предпоставки за олихвяване на възнаградителна лихва, такси и други разходи. Счита, че съчетаването на законна лихва, договорна лихва, неустойки и други санкции водело до недопустимо кумулиране на отговорност. По отношение на последиците от предсрочната изискуемост поддържа недължимост на бъдеща възнаградителна лихва и липса на яснота относно допълнителните услуги, възнагражденията за тях и действителното им заявяване и ползване. Твърди още, че не е предоставен Стандартен европейски формуляр за информация за потребителските кредити.

Въз основа на изложеното иска да бъде прогласен за недействителен сключеният между нея и „СК“ ООД Договор за обезпечен потребителски кредит № 1401427/20.10.2025 г.

2

Претендира разноски.

Ответникът „СК“ ООД оспорва първоначалния иск като неоснователен. Поддържа, че договорът е действителен, сключен е в изискуемата форма и съдържа необходимите реквизити по ЗПК. Позовава се на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като твърди, че евентуалната нищожност на неустоечна клауза не водела до недействителност на целия договор, който може да се прилага и без нея. Сочи, че ГПР е надлежно посочен в договора и в Стандартния европейски формуляр, а определянето му на 57,21 % не надхвърля поддържания от ответника приложим към сключването на договора законов максимум от 59,05 %. Признава, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена в ГПР, но твърди, че тя не следва да бъде включвана, тъй като не е цена на кредита, а последица от последващо неизпълнение на отделно задължение на кредитополучателя. Счита, че начисляването е условно и не е било сигурно към сключването на договора. Поддържа, че размерът е предварително фиксиран и ясен, а разсрочването на плащането е в интерес на потребителя. Излага съображения, че задължението за обезпечение било допустимо, потребителят е могъл да изпълни задължението, да поиска удължаване на срока или друго обезпечение, както и да упражни правото си на отказ от договора в 14-дневен срок. Оспорва противоречието с добрите нрави и с чл. 33 ЗПК, тъй като неустойката според него санкционира непредоставянето на обезпечение, а не забавата при погасяване на кредита. Поддържа и довод за недобросъвестност на кредитополучателя при поемане на задължението за обезпечение.

Възнаградителната лихва била фиксирана, ясно определена като процент и парична стойност, разпределена в погасителните вноски и представлява част от основния предмет на договора. Поддържа, че договорните условия са индивидуално уговорени, разбираеми и прозрачни и не водят до значително неравновесие във вреда на потребителя. Твърди, че е предоставена преддоговорна информация чрез Стандартен европейски формуляр, че погасителният план съдържа необходимите данни и че са спазени изискванията за форма и размер на шрифта. Заявява, че е извършена проверка на кредитоспособността, като счита, че евентуалната липса на такава би довела до административна санкция, а не до недействителност. Възразява срещу експертизата, тъй като въпросите за правната природа на неустойката, включването в ГПР и последиците за действителността на договора са правни, а за плащанията са представени справки. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С насрещна искова молба с вх. № 234974/23.07.2026 г. „СК“ ООД претендира осъждане на Д. Т. С. да заплати сумата от 353,93 евро. Главният насрещен иск е предявен като частичен, за част от твърдяно неизплатено договорно вземане за главница в общ размер 766, 94 евро, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност, ако договорът бъде признат за недействителен в цялост, се иска същата сума като неизплатена част от чистата стойност на кредита на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПК. И по двата иска се претендира законна лихва от предявяването на насрещната искова молба до окончателното плащане.

Ищецът по насрещните искове твърди, че е предоставил заемната сума от 1 500 лв. на 3 датата на сключване на договора, а предоставянето и усвояването се признават и в първоначалната искова молба. Сочи извършени плащания на 04.12.2025 г. в размер на 272,01 евро и на 30.01.2026 г. в размер на 141 евро, или общо 413,01 евро. Поддържа, че съгласно извършеното от него отнасяне на тези плащания са погасени първите три вноски, а главницата оставала непогасена. Твърди, че поради непредоставяне на обезпечение е влязло в сила споразумението за консолидирано плащане и че всички вноски са падежирали с настъпване на крайния срок на 23.02.2026 г. Посочва общ счетоводен остатък от 1 045,39 евро, включващ 766,94 евро главница, 11,22 евро възнаградителна лихва, 37,31 евро договорна неустойка и 229,92 евро такси, но изрично ограничава търсената с насрещните искове защита до 353,93 евро главница. Обяснява размера на евентуалния иск с приспадане на всички плащания от предоставената сума: 766,94 евро – 413,01 евро = 353,93 евро.

Претендира разноски, както и прихващане на евентуално присъдени насрещни вземания за съдебни разноски до размера на по-малкото.

Ответницата по насрещните искове Д. Т. С. е подала отговор с вх. № 313036/09.10.2026 г., в който оспорва претенциите като неоснователни и недоказани. Не оспорва подписването на договора и предоставянето на заемната сума, но поддържа възраженията си за недействителност на договора и неравноправност на негови клаузи. Оспорва размера на дълга и начина на отнасяне на плащанията, като се позовава на признатите от кредитора плащания в общ размер 413,01 евро и настоява те да бъдат приспаднати изцяло от чистата стойност на кредита при недействителност. Оспорва доказателствената стойност на едностранно изготвените справки относно основанието и размера на вземането и счита, че заверката от адвокат не доказва правилността на отразените счетоводни операции.

В отговора си ответницата по насрещните искове разглежда посочения в обстоятелствената част общ остатък от 1 045,39 евро като предмет на претенцията и излага възражения срещу включените в него 229,92 евро такси, 37,31 евро неустойка и 11,22 евро възнаградителна лихва. Поддържа, че не са изяснени договорното основание, конкретните услуги, периодите и начинът на изчисляване на тези суми. Позовава се на чл. 10а, чл. 19, ал.

4, чл. 23 и чл. 33 ЗПК и иска служебна проверка за неравноправност. Счита, че позоваването на споразумението за консолидиране на плащанията не обосновава само по себе си допълнително задължение. Иска отхвърляне на насрещните претенции и присъждане на разноски. Не е направено изрично признание на дължимостта на сумата от 353,93 евро.

Съдът намира, че насрещните искове произтичат от същото кредитно правоотношение и са налице предпоставките на чл. 211 ГПК за съвместното им разглеждане с първоначалния иск. Предмет на всеки от евентуално съединените насрещни искове е сумата от 353,93 евро, ведно със законната лихва от предявяването им. Посоченият в насрещната искова молба общ счетоводен остатък от 1 045,39 евро не е предявен за присъждане в пълния му размер. Не са предявени самостоятелни насрещни искове за посочените възнаградителна лихва, неустойка и такси. Отнасянето на извършените плащания към тези пера подлежи на обсъждане във връзка с размера на непогасената главница.