Решение № 247 от 10.07.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Б., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Ц.Т.А. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20241810102410 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ във вр. с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Д. И. Д. от с.Н., община Б., ул.**** **** с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв.

Л. К. Б. от САК моли да бъде прогласен по отношение на „****“ООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.******** **** за нищожен сключения между тях Договор за кредит с № MAX_ **** от ****г., тъй като същият противоречи със закона-чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от Закон за потребителския кредит във вр. с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи-чл.143, ал.2,т.5 от Закон за защита на потребителите и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП.

При условията на евентуалност, ако не се уважи горния иск Д. И. Д. от Б., чрез пълномощник адв. Л. Б. от САК, моли да бъде прогласена по отношение на „****“ООД с ЕИК: **** за нищожна клаузата по чл.10, ал.1 и тази по чл.10, ал.2 от сключения Договор за кредит № MAX_ **** от ****г. между „****“ООД с ЕИК: **** и Д. И. Д., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 425.52лв. и заплащане на такса за експресно обслужване в размер на 638.28лв. поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ и във вр. с с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, както и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, както да заплати и направените разноски по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.42/.

В с.з ищецът Д. И. Д. от с.Н., чрез пълномощник адв. Л. К. Б. от САК е депозирал писмени молби с вх.№№ **** през ЕПЕП с дата от ****г. и с вх.№**** изпратена чрез 1

ЕПЕП на 04.07.2025г., в които заявява, че моли да бъдат уважени предявените искове, както и да се присъдят направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът-„****“ООД с ЕИК: ****, чрез пълномощник юрк. Ю.Б., е направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ *****г., изпратен чрез ЕПЕП с дата от 05.02.2025г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът, чрез пълномощник юрк. Ю.Б. оспорва исковете и твърди, че са неоснователни.

Ответникът заявява, че е неоснователно ищцовото твърдение, че предлаганите от кредитора доброволни действия представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля закона. Според ответника изискването на чл.11, т.10 от ЗПК е да бъде наличен Годишния процент на разходите (ГПР), което е сторено в договора. Твърдението, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката посочена в закона според ответника е неоснователно. Те не се калкулират в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно е дадена дефиницията за общ разход по кредита.

Ответникът заявява, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит сам е пожелал допълнителните действия. Всяко действие, което кредиторът е предоставил е било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „****” ООД, т.е договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за него. Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищецът сам е пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП.

Ответникът заявява, че ГЛП е посочен в чл.5, ал.7 от Договора за кредит и е 38,49%, като в СЕФ е посочена лихвата за всяка една вноска по кредита. Методиката за изчисляване на референтен лихвен процент е задължителна от формална гледна точка само в случаите, в които кредиторът прилага референтен лихвен процент в своите правоотношения.

Ответникът твърди, че неправилно се възприема, че двете действия “Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“ са свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. Доброволното действие “Бързо разглеждане“ като време предхожда момента на усвояване на кредита /предоставянето на паричната сума на ищеца/ и не е свързано с него, а единствено има отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Доброволното действие „Експресно обслужване“ не е свързано с управлението на кредита, тъй като в случая управлението е изцяло в сферата на клиента.

Ответникът моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2

В с.з. ответникът „****“ООД с ЕИК: ****, редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят за това, че на ****г. са сключили Договор за кредит с № MAX_ **** от ****г.

Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за кредит.

Видно от приложения договор за кредит, се установява, че на 06.08.2024 г. между „****“ ООД в качеството на кредитор и ищеца Д. И. Д. в качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит с № MAX_ ****, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1000лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 12 месеца на дванадесет месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 101.71лв., при ГЛП в размер на 38.49 % и ГПР в размер на 44.86 %.

В чл. 10, ал. 1 от договора страните са уговорили заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 425.52 лв., платима на равни части през периода на кредита като част от всяка погасителна вноска.

Освен това в чл.10, ал.2 от Договора за кредит от ****г., страните са уговорили, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за експресно обслужване на своя кредит при условията на чл.7.4 от раздел V от общите условия, което обезсилва действието на чл.7 от договора. Кредитополучателят следва да осъществява контакт с кредитора на специалния безплатен телефон **** на който ще бъде обслужен приоритетно. Паричната сума за експресното обслужване по кредита е в размер на 638.28лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.

Размерът на общо дължимото по кредита е 2284.32 лв. при следния погасителен план: на 10.09.2024г. – 190.36 лв.; на 10.10.2024г. – 190.36 лв.; н а 10.11.2024г. – 190.36 лв.; на 10.12.2024г. – 190.36 лв.; н а 10.01.2025г. – 190.36 лв.; н а 10.02.2025г. – 190.36 лв.; на 10.03.2025г. – 190.36 лв.; н а 10.04.2025г. – 190.36 лв.; н а 10.05.2025г. – 190.36 лв.; на 10.06.2025г. – 190.36 лв.; на 10.07.2025г. – 190.36 лв.; на 10.08.2025г. – 190.36 лв.

Основният лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора на ****г. е в размер на 3,53 процентни пункта съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. П. Б., което заключение страните не са оспорили.

Според същото ГПР с включен разход за бързо разглеждане в размер на 425.52лв. и разход за експресно обслужване в размер на 638.38лв. е в размер на 83.96%, която сума надвишава петкратния размер от 67.65%, изчислен съгласно основния лихвен процент на БНБ от 3.53% + 10 пункта за просрочие или /13.53 х 5 / към датата на сключване на договора на ****г.

Освен това вещото лице Б. е посочила, че до момента ищецът е погасил сумата от общо 1020лв.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявените при условията на евнтуалност установителни искове за нищожност на договора за паричен кредит и на клаузи от договора за паричен кредит поради противоречие със закона – чл. 26, ал.1, пр. 1 и пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от Закон за потребителския кредит във вр. с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК и неравноправност – чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП с а допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.

3

Разгледан по същество главният иск з а признаване за установено по отношение на ответника, че сключеният между тях Договор за кредит с номер MAX_ **** от ****г. е нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е основателен и следва да бъде уважен като доказан, по следните правни съображения:

Сключеният между страните Договор за кредит с номер MAX_ **** от 06.08.2024г. има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал. 1 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.

Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства – писмени доказателства и приетата и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена от в.л. Б.,която съдът кредитира като компетентна и обоснована, се установи, че релевираното от ищеца и посочено в исковата молба основание за недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общо дължимата сума е основателно. Горното изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на заема/кредита/, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 44.86%, а възнаградителната лихва /фиксиран ГЛП/ е 38.49%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което дължи и в това именно е недействителността като неспазено изискване на посоченото законово основание.