Решение № 185 от 03.01.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. В., 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Т. И.

Членове:

Г. П. Й.

В. Р. Г. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20231300500366 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

Делото е образувано по въззивна жалба на М. П. М. и П. М. П.-и двамата от гр.С. чрез адв. В.Й. против Решение от 28.02.22г. по гр.д. №459/2021 г.на Районен съд-В., с което е отхвърлен искът им по чл.422 ГПК за претендирана неустойка в размер на 10 000лв. и законна лихва за забава. Поддържа се ,че обжалваното решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано, поради което моли въззивния съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи исковите им претенции като се присъдят разноските по делото.

Излага следните оплаквания:

Относно разпределение на доказателствената тежест твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищците следва да докажат неизпълнение от страна на ответника. Във въззивната жалба твърдят, че това възражение е било прието от съда и от доказателствената тежест на ищците е заличено доказването на неизпълнение от страна на ответника.

Относно събраните доказателства по делото и мотивите на съда:

1

Позовават се на обстоятелството, че ответникът не е изпълнил в срок договорените СМР, като не е представен приемо-предавателен протокол, който да удостовери това, а не е представил и никакви други доказателства в тази насока. Считат, че по делото е установено,че ответникът в качеството си на изпълнител не е изпълнил в срок договорените СМР ,като считат за начало на договорения срок от 60 дни за извършване на СМР датата 20.08.19 г., когато е одобрен проекта от гл. архитект на СО-район Н.. Сочат също, че ответникът не е довел допуснатите му двама свидетели, с което са нарушени правата им на защита във връзка с установяване на обстоятелството дали са създавали пречки и са възпрепятствали ответника да изпълни СМР.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „М.

ВД“ ЕООД-В. чрез адв. Р.Р. е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение ,като им присъди направените по делото разноски.

Счита, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, като по делото е установено чрез писмени доказателства, че ответникът е извършил всички договорени СМР качествено и в срок, а ищците не са доказали, че представения от тях с ИМ план на покрива не отразява договорените в споразумението СМР.

В съдебно заседание от 05.07.2022 г. по гр.д.№143/2022 г. по описа на Окръжен съд-В. „М. ВД“ ЕООД-В. чрез процесуалният си представител адв.

Р.Р. е направил възражение за нищожност на договорената клауза за неустойка в чл.32 от Споразумение от 08.08.2019 г. между страните и въззивната инстанция е постановила, че ще се произнесе с решението си по същество.

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА се установява следното:

М. П. М. и П. М. П.-и двамата от гр.С. чрез адв. В.Й. са подали заявление по чл.417 ГПК за вземане срещу „М. ВД“ЕООД-В. за сума от 10 000лв., съставляваща неустойка по силата на Споразумение от 08.08.2019 г. между страните, ведно със законната лихва за забава върху сумата от подаване на заявлението -10.02.2020 г. Образувано е ч.гр.д. №299/20 на Районен съд-В. и е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

Длъжникът е подал възражение и заявителят е предявил установителния иск по чл.422 ГПК пред Районен съд-Видин.

2

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 и 92,ал.1 ЗЗД, като ищците М. П. М. и П.

М. П.-и двамата от гр.С. чрез адв. В.Й. са искали от съда да признае за установено по отношение на „М. ВД“ЕООД-В., че имат вземане за сума от 10 000 лв., съставляваща неустойка по чл.32 от Споразумение от 08.08.2019 г., сключено между страните, ведно със законната лихва за забава върху сумата от подаване на заявлението -10.02.2020 г. и съдебните разноски.

Пред ВРС е установено, че е сключено Споразумение от 08.08.2019 г. между М. П. М. и П. М. П. като „ВЪЗЛОЖИТЕЛ“, “Евангелска Презвитерианска църква в С.“ като „ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА“ и „М.

ВД“ЕООД-В. като „ИЗПЪЛНИТЕЛ“. Предметът на споразумението е посочен в чл.1,а именно: Възложителят възлага на изпълнителя извършване на строителни дейност по изменение на покривната конструкция на съществуващата сграда /идентификатор ***/в имот на адрес ул.“.

/гр.С./, граничещ с новостроящата се сграда в имот с идентификатор ***, като изменението е свързано и се налага само и единствено поради обстоятелството, че стрехата и отводняването на съществуващата покривна конструкция навлиза в границите на имот обект на застрояванеидентификатор *** като съществуващата стреха не позволява изпълнението на калканната стена в съответствие с одобрените инвестиционни проекти. В т.2 е посочено, че СМР следва да отговарят на приложения към споразумението проект, а в т. 3 са посочени допълнителните СМР, които изпълнителят да извърши, а именно: 3бр. отдушници на сервизните помещения/2 бр. на втори етаж и 1 бр. на трети етаж/, ревизионен отвор /капандура/ в съществуващата сграда /идентификатор ***/.

В чл.16 и посочено, че всички разноски по изпълнението на възложените СМР се поемат от заинтересованата страна.

В чл.32 е посочено, че ако изпълнителят не изпълни СМР в срок или част от тях, или не ги изпълни съгласно изискванията за тяхното извършване, посочени в настоящото споразумение, същият дължи на възложителя неустойка в размер на 10 000 лв. и всички реално причинени вреди.

В доклада по чл.146 ГПК ВРС е указал доказателствената тежест както следва: ищците да докажат, че са били налице валидни договорни отношения между страните на посоченото основание, че са изпълнили поетите със 3 споразумението задължения и да докажат твърдяното неизпълнение от страна на ответника и размера на исковата сума. Ответникът да докаже, че е изправна страна като е изпълнил точно и в срок уговореното в споразумението, както и твърдението в отговора на ИМ, че ищците са му създавали пречки в хода на изпълнение на възложените му СМР.

В единственото проведено с. з. от 20.01.2022 г. процесуалният представител на ищците е направил възражение по доклада относно указаната доказателствена тежест, но съдът е оставил без уважение това възражение. В този смисъл изложеното във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е изменил доклада и от доказателствената тежест на ищците е заличено доказването на неизпълнение от страна на ответника е невярно.

ВРС е приел иска за недоказан и неоснователен и го е отхвърлил.

Пред въззивната инстанция по гр.д.№143/2022 г. по описа на Окръжен съд-В. по направено възражение от жалбоподателите чрез адв. Й. съдът е определил доказателствената тежест относно доказването на пълно и срочно изпълнение в тежест на ответника. В тази връзка са допуснати и ангажирани нови доказателства.

Представено е уведомление от гл. архитект на СО-район Н. до М. П. М., че във връзка с проверка по сигнал за създаване на шум от СМР е установено, че не е завършено изменение на покривна конструкция на съществуваща сграда с идентификатор ***/в имот на адрес ул. съгласно одобрен проект от 20.08.19г. и продължават да се извършват СМР.

Представени са 2 бр. актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи че са постигнати изискванията на проекта.

Допуснати са гласни доказателства като свидетелски показания са дали арх. Г. А.-проектант на новостроящата се сграда и М. П.-технически ръководител на обекта при ответника.

Според показанията на свидетеля Г. А. поради строителството на нова сграда на калкан в съседния на ищците имот се е наложило промяна в покривната конструкция на техния имот, тъй като стрехата на покрива им е била в имота на новостроящата се сграда и не е било възможно строителство на калкан по одобрения вече проект. По изготвен от свидетелката проект за обръщане на ската на покрива, който до този момент се е отводнявал в имота 4 на новостроящата се сграда, е изготвен конструктивен проект и покривът от двускатен е станал трискатен. При посещение на 10.07.2020 г. свидетелят Г.

А. е посетила обекта и е направила снимки като заявява, че покривът на ищците /жалбоподатели пред ВОС/ е изпълнен съобразно проекта. Имало е покритие с керемиди, изолация на калкана с лаМ.а и отдушник, а отводняването на покрива трябва да е в собствения имот. Заявила е, че когато се променя дървената, носеща конструкция е необходимо да се издаде строително разрешение и строителна линия, но тя не е искала и не е видяла дали такива са издадени.

Свидетелят М. П. като технически ръководител при „М. ВД“ЕООД е заявил, че покривът на съседите /М. П. и П. М./ в пълно нарушение е навлизал в имота на новостроящата се сграда и се е наложило да бъде преработен. Това е направено и покривът е направен според проекта за около 10 дни и м.

Септември 2019 г. е бил завършен. Освен СМР по одобрения проект са извършени и СМР по споразумението ,като са изградени отдушници, които излизат на покрива, изграден е наново комин, който да излезе над нивото на покрива на новостроящата се сграда, за да има тяга, направен е калканен борд, обшит с лаМ.а, поставени са улуци и водосточни тръби.

Заявил е също, че в началото М. П. и П. М. са оказвали съдействие, но след като не са им уважили претенциите да се постави прозорец на тавана тип „Велукс“, което го е нямало в споразумението са започнали проблемите. Бил е отказан достъп до техния двор и се е наложило да изпълняват топлоизолацията по калканния зид, който е извън габаритите на тяхната къща чрез алпинисти, които да висят на въжета от покрива. М. П. и П. М. не са представили строителни книжа.

По образуваното гр.д.№143/2022 г. по описа на Окръжен съд-В. е постановено въвзивно решение №136 от 26.07.2022 г. ,с което е прогласена за нищожна при условията на чл.26,ал.1 ЗЗД клаузата на чл.32 от сключеният между М. П. М. и П. М. П. като „ВЪЗЛОЖИТЕЛ“, “Евангелска Презвитерианска църква в С.“ като „ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА“ и „М.

ВД“ЕООД-В. като „ИЗПЪЛНИТЕЛ“ договор, наречен Споразумение от 08.08.19г., като противоречаща на добрите нрави и е потвърдено Решение от 28.02.22г. по гр.д. №459/21 на РС-В..

Осъдени са М. П. М. с ЕГН ********** и П. М. П. с ЕГН **********, 5 двамата с адрес. гр.С , кв. , ул.. да заплатят на „М. ВД“ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.В. направени по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 2100 лв.-адв.възнаграждение .

С отменително решение №166/13.11.2023 г. по гр.д.4747 по описа за 2022 г. на ВКС ,Трето Г.О. е отменено въззивно решение №136 от 26.07.2022 г. по описа на Окръжен съд-В. и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Окръжен съд-В. .Дадени са указания в следния смисъл :

„Съгласно приетото в мотивите на тълкувателно решение №1/2020г. от 27.04.2022 г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС: „констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. За да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. Когато нищожността е видима от представените с исковата молба или с отговора на исковата молба доказателства, първоинстанционният съд е длъжен да отрази в доклада по делото, че ще се произнесе по нищожността и да изпълни задължението си по чл. 146 т.2 и 5 ГПК. При пропуск или при представяне на доказателства в хода на производството, от които за пръв път се открива нищожността , съдът е длъжен да уведоми страните с нарочно определение като им даде възможност да изразят становище и посочат доказателства.

Въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните, ако по делото надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които тя произтича, като съдът процедира по реда, посочен в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.“ Посоченият в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ред, по който процедира съдът е следният: въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.