Решение № 510 от 26.06.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Благоевград, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210101019 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Н. С. П., ЕГН **********, против „Многопрофилна болница за активно лечение—Благоевград"“АД, ЕИК 101505152.

Навежда се в молбата, че от месец март 2015 г. ищеца работи в "Многопрофилна болница за активно лечение - Благоевград“ АД. Твърди се, че през годините тя е заемала различни длъжности в болничното заведение, като от 31.08.2020 г. ищеца е назначен на длъжност „юрисконсулт“, която длъжност изпълнява и към датата на уволнението. Навежда се, че в периода, през който ищеца изпълнява длъжността „юрисконсулт“, същата изпълнява трудовите се задължения добросъвестно и изрядно, като за посочения период ищеца не е наказвана дисциплинарно, няма отрицателна атестация, не съществуват и оплаквания от работодателя, други служители или трети лица относно изпълнението на трудовите й задължения.

Твърди се, че на 15.02.2024 г. в ответното болнично заведение е назначен нов изпълнителен директор - Д. Г. Д., който започва изпълнението на функцията си като изпълнителен директор, считано от 16.02.2024 г.

Твърди се, че непосредствено след постъпването на г-н Д. по отношение на ищеца започнал да се упражнява тормоз и натиск за .доброволното“ й напускане като „юрисконсулт“. Натискът се упражнявал от Д. Д. и Я. К. - заместник-директора по икономическата дейност в болничното заведение. Твърди се, че на 20.02.2024 г. ищеца е повикана от Я. К., който й предлага от името на изпълнителния директор доброволно да освободи длъжността „юрисконсулт“, като в замяна ще бъде върната на старата й длъжност „оператор въвеждане на данни“. Твърди се, че г-н К. уведомява ищеца, че ако не приеме 1 предложението ще намерят начин да я уволнят, като ищеца е отказал. Твърди се, че на 26.02.2024 г., десет дни след встъпването на г-н Д. като изпълнителен директор на болницата, същият провежда разговор с ищеца, като отново й предлага преназначаване на длъжността „оператор въвеждане на данни“, като ищеца отново отказва, след което г-н Д. й връчва Предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение М 93-00-39/ 26.02.2024 г. и Заповед М 47/ 26.02.2024 г, с която прекратява трудово й правоотношение, считано от 26.02.2024 г. на основание разпоредбата на чл. 328, aл. 1, т. 5 КТ - липса на качества за изпълнение на възложената работа, като в информационната система на НАП като дата на прекратяване на трудовия договор на ищеца е посочена датата 27.02.2024 г.

Поддържа се, че дисциплинарното уволнение, наложено на ищеца е незаконосъобразно, тъй като не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1,т. 5 КТ.

Сочи се, че фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изисква към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя да са налице следните законоустановени елементи: трайна липса на качества на работника или служителя; неефективно изпълнение на работата и причинно-следствена връзка между липсата на качества и неефективното изпълнение на възложената работа. Работодателят може да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, единствено, при кумулативното наличие на посочените предпоставки. Поддържа се, че в процесния случай не е налице нито един от изброените елементи от сложния фактически състав по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, което обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение.

Навежда се, че в Заповедта М 47/26.02.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение са изброени качествата, които според управителя липсват на ищеца за ефективно изпълнение на работата. В заповедта работодателят е изброил „липсващите“ качества на ищеца за изпълнение на трудовите функции, които са: неумение за ефективна организация и планиране на работата, както и разпределяне на времето си; неумение да организира изпълнение на възложените задачи в поставените срокове и съобразно нормативно установените такива, което се сочи, че води до значително забавяне при произнасяне или въобще непроизнасяне по възложените задачи от юридическо естество; липса на способност за анализиране на евентуални негативни последици от ненавременно изпълнение на възложените задачи; липса на умения за работа в екип, способност за ясно и убедително разясняване на въпроси от юридическо естество и др.

Ищецът оспорва всяко едно твърдение за липса на качества, описано в процесната заповед. Сочи се, че твърдяната липса на качества е разгледана в контекста на две конкретни събития, по отношение на които смята, че следва да се извърши преценката за законосъобразността на уволнението: - В процесната заповед се твърди, че липсата на посочените качества води до невъзможност изпълнителният директор на болничното заведение да получи правна помощ на нужното експертно ниво. Сочи се конкретен случай, от който г-н Д. е извел заключение за липса на качества, а именно, че ищеца е поднесла за 2 подпис проект на пълномощно, с което изпълнителният директор упълномощава сам себе си. Твърди се, че в заповедта за уволнение не се посочват никакви подробности около въпросния случай: не се посочва кога е представено пълномощното от ищеца на изпълнителния директор; не се прилагат доказателства, с които се удостоверява, че ищеца е изготвила и представила въпросното пълномощно в твърдяната форма; не се сочи какво е било разпореждането към ищеца, като се прави довод, че липсата на конкретика очертава като голословие и невярно твърдението на изпълнителния директор за липса на качества по отношение на ищеца, поради което оспорва същото.; - Следващата ситуация, въз основа на която се твърди, че е установена липса на качества по отношение на ищеца е описана на стр.

2, абзац 2 от Заповедта М 47/ 26.02.2024 г Сочи се, че въз основа на Заповед № 46/22.02.2024 г на изпълнителния директор на болничното заведение от ищеца е изискано да предостави информация за документация във връзка с изпълнение на основната функция на длъжността „юрисконсулт“ да ръководи и осигурява предоставянето на правна помощ на лечебното заведение. В тази връзка се твърди, че ищеца не е изпълнила задачата, възложена й със Заповед М 46/ 22.02.2024 г. на изпълнителния директор, поради липса на достатъчно опит и качества, което е възприето като основание за прекратяване на трудовия й договор.

Твърди се, че изпълнителният директор на болничното заведение е изискал със Заповед М 46/ 22.02.2024 г. на изпълнителния директор предоставяне на голям обем информация, като множество справки, обективирани в т. 3 - 9 от заповедта. Навежда се, че изисканата информация пот. 1, 2 и 5 от заповедта е неясна и говори за намерението на изпълнителния директор да постави ищеца в невъзможност да изпълни поставената задача.

Твърди се, че заповедта, която е връчена на 22.02.2024 г. в 13:36 ч. на ищеца е от служителката А. С., като е посочен и срок на изпълнението й, а именно до 16.00 ч. на 22.02.2024 г., като се прави довод, че ищеца е разполагала с точно два часа и двадесет и четири минути, за да събере, обработи и предостави на г-н Д. огромната по обем информация. включваща период от една година назад.

Навежда се, че при получаването и запознаването със съдържанието на Заповед № 46/ 22.02.2024 г.ищеца разбира, че „начинът“ е намерен, като под въздействие на силен стрес от случващото се, ищеца започва трескаво да събира изисканата информация, но за нея вече е ясно, че не е възможно да я представи в указания срок до 16:00 ч. на същия ден, поради което подготвя Становище с вх. номер 55-00-23/ 22.02.2024 г., което входира в деловодството на 22.02.2024 г. в 15.10 ч. Навежда се, че с въпросното становище ищеца информира изпълнителния директор, че предоставеният срок е недостатъчен за събиране, обработване и предоставяна на нужната информация, поради което посочва, че й е необходим по-дълъг срок. Поддържа се, че посоченото становище не е взето предвид от изпълнителния директор, който не предоставя по-дълъг и разумен срок, а приема, че възложената задача не е изпълнена, което е основание за прекратяването на трудовото й правоотношение.

Поддържа се, че на 22.02.2024 г., в интервала от 13:36 ч. до 16:00 ч., в който е следвало да се изпълни Заповед М 46/ 22.02.2024 г., на ищеца е възложена още една спешна 3 задача - да разгледа проект на одитен доклад от извършена проверка на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - около 50 страници, след което да изготви отговор до министерство на здравеопазването в рамките на 30 минути. Твърди се, че ищеца е изготвила и подала отговора в размките на работния ден (22.02.2023 г.), като се сочи, че докладът е постъпил на официалната поща на болничното заведение на 20.02.2024 г. в 15:29 часа, но е изпратен за разглеждане и становище на ищеца на 22.02.2024 г. в 14:25 часа..

Прави се довод, че срокът за изпълнение на възложените задачи със Заповед № 46/22.02.2024 г е неразумно кратък и създава обективна невъзможност за ищеца да ги изпълни в рамките на два часа и двадесет и четири минути, предвид факта, че ищеца е трябвало да изпълнява и други възложени задачи.. Поддържа се, че обективната невъзможност за изпълнение на поставените задачи със Заповед № 46/ 22.02.2024 г. не се дължи на липса на качества от страна на ищеца, а на изключително краткия и неразумен срок за изпълнението им. Навежда се, че каквото и старание да е положено от ищеца, то не би било възможно да се изпълнят възложените задачи в определения срок.

Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Прави се довод, че в случая е налице недобросъвестност, респективно злоупотреба с право от страната на работодателя при упражняване на правото му да възлага задачи на ищеца и да изиска ефективното им изпълнение. Навежда се, че всъщност, д-р Д. не е целял реално изпълнение на поставените задачи, а е искал да създаде обективна невъзможност за ищеца да изпълни задачите, въз основа на което да обоснове прекратяване на трудовия й договор.

По този начин, д-р Д. е злоупотребил с право и е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ.

Навежда се, че в трудово-правната доктрина и практика е възприето становището, че липсата на качества трябва да е трайно състояние на работника или служителя, тоест реално да се проявява в достатъчно дълъг период от време, за да обоснове и нуждата от прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя.

Навежда се, че на стр. 2, абзац 3 от Заповедта М 47/ 26.02.2024 г. се твърди, че липсата на качества датира от преди 26.02.2024 г. и продължава до датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа се, че не се посочва изрично кой е началният момент, от който се твърди, че се е проявила липсата на качества на ищеца, за да може съдът да направи преценка относно продължителността й. Твърди се, че от встъпването си в длъжност на 16.02.2024 г. г-н Д. е имал възможност да наблюдава изпълнението на трудовите задължения на ищеца точно 6 (шест) работни дни, в периода 16.02.2024 г – 26.02.2024 г., от която дата е прекратено трудовото правоотношение. Справи се довод, че е невъзможно в рамките на шест работни дни да се установи трайна липса на качества за изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца, което сочело за недобросъвестно поведение на управителят на болничното заведение, респективно нарушение на чл. 8, ал. 1 К Т - очевидно целта на изпълнителния директор, предвид отказа на ищеца да напусне доброволно, е била да се отърве по възможно най-бързия начин от нея, за да бъде назначено друго лице.

4

Твърди се, че в рамките на процесиите шест работни дни в периода 16.02.2024 г. 9 26.02.2024 г. ищеца е подложена на всекидневен тормоз и силен стрес, изразяващи се в устно и писмено възлагане на множество задачи с много кратки срокове, изолация от трудовия колектив, натиск за „доброволното“ й напускане. Навежда се, че въпреки стреса, ищеца е изпълнявала ефективно трудовите си задължения. Твърди се, че в посочения период на ищеца са възлагани и други задачи, която тя е изпълнила своевременно и качествено Писмено становище по уведомление свх.М 92-К-З/20.02.2024 г. Становището е получено от ищеца 10:26 ч. на 20.02.2024 г. със срок за изпълнение до 14:00 ч. на същия ден, като становището е внесено в посочения срок; - Писмени обяснения с вх. номер 93-02102/16.02.2024 г Поставената задача е изпълнена своевременно.; -Изготвяне на отговор по проект на одитен доклад от извършена проверка на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Поставената задача е изпълнена своевременно.